Определение № 485 от 12.02.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 7414/2024
- Вид
- Определение № 485
- Подписан
- 12.02.2025
- В сила
- 12.02.2025
- Състав
- Руси Алексиев, Христина Михайлова, Анелия Щерева
Цитирани разпоредби
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1, т.4 · Наказателен кодекс
- чл.323, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.7 и ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.7 и ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 485 гр. София, 12.02.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Руси Алексиев
Членове:
Христина Михайлова
Анелия Щерева като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20241100607414 по описа за 2024 година Производството пред Софийски Градски съд е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК и е образувано по жалба от Л. Й. Х., подадена чрез адв. Н. Г. от САК. С жалбата се атакува определение № 4210/25.10.2024г., постановено по НЧД № 13110/2024г. по описа на СРС, 19 състав, с което е потвърдено постановление от 13.10.2023г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 69/2022г. по описа на СДВР, пр.пр. № 48824/2021г. по описа на СРП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт от първата инстанция и че същият е изготвен в разрез със събраните в досъдебното производство гласни и писмени доказателства. Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че липсва съставомерност на деянието, доколкото е приел, че евентуалният извършител е считал инкриминираните вещи за свои, което според жалбоподателя се опровергава от събраните по делото доказателства, респ. липсата на доказателства за собственост върху вещите. Сочи се също, че дори да се касае за неизяснени граждански отношения между страните, районният съдия, съответно прокурорът, не е събрал в пълнота всички необходими доказателства за евентуално извършено самоуправство. В заключение се иска отмяна на атакуваното определение, съответно постановлението на СРП и постановяване на нов акт, с който делото да бъде върнато на прокуратурата 1 със задължителни указания по приложението на закона.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и като обсъди възраженията, изложени в депозираната жалба, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:
Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212, ал.1 от НПК с постановление на прокурор при СРП и водено за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, а именно за това, че на 17.12.2021г. в гр.София, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, са отнети чужди движими вещи – машини, собственост на „Графкар“, от владението на Л. Й. Х., без негово съгласие, с намерение противозаконно да бъдат присвоени.
Въз основа на събраните и приобщени доказателства в хода на разследването, Софийски районен съд е приел следната фактическа обстановка:
Свидетелят К.К. бил собственик на търговските дружества с наименование ЕТ „К.К.“, както и на „Графкар“ ЕООД. Свидетелят Л. Х. от своя страна бил собственик на търговското дружество „Евро балканска търговия – ЕБТ“ ЕООД с представляващ – свидетелят И.Л.. През 2019 г. свидетелят Х., станал съдружник в дружеството „Графкар“, което се преобразувало в ООД. От 14.08.2013г. до 13.01.2022г. свидетелят К.К. бил управител на „Графкар“ ООД.
На 16.11.2021г. било проведено Общото събрание на съдружниците на „Графкар“ ООД, на което било взето решение за изключване на свидетеля К.М.К. като съдружник, съответно преминаване на дяловете в другия съдружник – свидетеля Л. Х.. Било решено също приемане на нов учредителен акт на дружеството и предприемане на действия за уреждане на имуществените последици от прекратяване на членството на съдружника К.К.. По жалба на свидетеля К.К. било образувано т.д. №2253/2021г. по описа на СГС, което приключило с решение за отмяна на решението на Общото 2 събрание на съдружниците на „Графкар“ ООД. Решението на СГС било потвърдено с Решение на САС от 27.06.2023г. по т.д. № 265/2023г.
Във връзка с отказ на Агенцията по вписванията да впише в търговския регистър по партидата на „Графкар“ ООД промяна в обстоятелствата, изразяващи се в заличаване на К.М.К. като управител на „Графкар“ ООД поради освобождаването му и в заличаване на вписания начин на съвместно представляване на дружеството от двамата управители, с решение на СГС от 10.01.2022 г. по т.д. № 2693/2021г. е указано на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър съответните промени.
Дружеството „Графкар“ ООД имало основен предмет на дейност металообработка и производство на метални изделия, като за дейността си ползвало хале под наем, което се ползвало и от ЕТ „К.К.“, който бил със същия предмет на дейност. Халето се намирало в общ двор заедно с други халета в гр.София, ул. Одеса №38, със собственик – лицето М.П..
През 2019г., когато свидетелят Х. станал съдружник в „Графкар“ ООД, дружеството притежавало машини, но било в лошо финансово състояние, във връзка с което свидетелите К. и Х. съставили Писмо за намерения, в което се отразявал начинът за развиване на бизнеса. Според съдържанието на документа следвало свидетелят К. да прехвърли ЕТ „К.К.“ към „Графкар“ ООД, което впоследствие не се случило.
В резултат на това и решението на Общото събрание на съдружниците на „Графкар“ ООД от 16.11.2021г. отношенията между свидетелите Х. и К. се влошили. На 14.12.2021г. свидетелят Х. получил достъп до камерите за видеонаблюдение в халето чрез собственика на базата, в която се намирало, като го уведомил, че от 01.01.2022г. наемател на помещението ще бъде дружеството „ЕБТ“ ЕООД. Дружеството „Графкар“ ползвало по договор за лизинг джип, ключовете за който били взети от свидетеля Х.. Същият поискал и ключовете за фирмен автомобил „Дачиа“, но свидетелят К. отказал.
На 15.12.2021г. свидетелят Х. заснел намиращите се в ползваното от дружеството хале на ул.Одеса машини, след което заедно с дъщеря си – свидетелката Н. Х. закупили от магазин „Практикер“ оборудване за заключване – ключалки, верига и бадж. На следващия ден двамата сменили и монтирали новите ключалки на вратата на халето и следобяд заминали за 3
Б е л г и я .
На 17.12.2021г. Л. и Н. Х. наблюдавали камерите за видеонаблюдение през телефоните си, като установили присъствие на хора в двора на халето, ползвано от „Графкар“ ООД, но видеонаблюдението било с прекъсвания, заради което се обадили на собственика на базата М.П.. Същевременно свидетелят Х. в телефонен разговор със свидетеля Л. му възложил да провери на място какво се случва.
Около 10:15ч. на 17.12.2021г. свидетелят Л. отишъл до двора, където се намирало халето, но останал да наблюдава отвън, за да си спести евентуални разправии. Забелязал, че вратата се отваря и затваря от някакъв човек, като при едно от отварянията видял, че и вратата на самото хале, ползвано от „Графкар“ ООД е отворена и отпред има паркиран камион, натоварен с голям струг, а до него и мотокар с вдигнати вили. Около камиона стояли свидетелят К. с още няколко мъже, непознати за свидетеля Л., който се обадил на свидетеля Х., както и на адвоката му С.Т., за да съобщи какво е видял.
Свидетелят Л. подал сигнал и на тел.112, откъдето му отказали съдействие, тъй като приели, че ситуацията се отнася до частно-правни отношения.
Следобяд на същия ден, 17.12.2021г., по молба на свидетеля Х., свидетелят Л. отново посетил адреса, където се намирало халето, където видял свидетеля Г.С., за когото знаел, че работи за свидетеля К.К., да отваря и затваря вратата на двора. На мястото бил и свидетелят М. К. – син на К.К..
Свидетелят Х. пристигнал в София на 22.12.2021г. и отишъл да посети халето заедно със свидетеля Л., но когато пристигнали на мястото, забелязали, че на вратата, макар и заключена с катинарите и синджира, закупени от Х., имало следи от срязване и последващо заваряване на планка към самата врата, в резултат на което двамата не могли да влязат в халето.
В показанията си св.К.К. сам сочи, че на 17.12.2021 г. е изнесъл машини от халето, които са негова собственост, както и на ЕТ „К.К.“, но други вещи не е вземал.
От заключението на изготвената видеотехническа експертиза с обект видеозаписите на камерите от халето, се установява, че е наличен видеозапис от 17.12.2021г. с продължителност 25 секунди, който е с частични смущения, които водят до загуби в изображенията, както и че голяма част от файловете са повредени – отварят се частично или не е възможно тяхното възпроизвеждане.
С решение на СГС от 26.08.2022г. ЕТ „К.К.“ е обявен в 4 несъстоятелност, като притежаваните от търговеца машини са описани и оставени на отговорно пазене при синдика А.М.. Трудовите правоотношения на свидетелите Г.Ц., М.В. и Й.С. с ЕТ „К.К.“ са прекратени през месец ноември 2021г.
В хода на наказателното производство няма привлечени лица към наказателна отговорност.
След извършване на всички възможни действия по разследването, с постановление от 13.10.2023г. наблюдаващият прокурор е прекратил воденото наказателно производство, приемайки, че извършеното деяние не осъществява състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК. В производството по съдебен контрол на прокурорското постановление, с което се прекратява наказателното производство по реда на чл.243 от НПК, в правомощието на съда е да провери неговата обоснованост и законосъобразност. За да се прекрати едно наказателно производство поради липса на престъпление, следва да са изчерпани всички доказателствени способи, относими към разкриване на обективната истина.
Съдът счита, че атакуваното определение на СРС е правилно, обосновано и законосъобразно. Приема изцяло изнесената фактология, кореспондираща със събраните по делото доказателства, както и направените правни изводи, които се споделят изцяло от тази инстанция.
Намира за обосновани и правилни изводите на първата инстанция, че по делото е извършено пълно и всестранно разследване, изграждащо така приетата фактическа обстановка. В тази връзка следва да се отбележи, че са установени и разпитани в качеството на свидетели всички лица, имащи отношение към случая, сред които Л. Х. /пострадал/, свидетелите, които са присъствали на изнасянето на машините от халето, както и соченият за извършител К.К.. По делото са събрани и приобщени множество писмени доказателства, които допълват изложената по-горе фактическа обстановка. В този аспект и в конкретния случай както районният съд, така и прокурора правилно и обосновано е приел, че при събраната доказателствена съвкупност не може да се направи извод за осъществен състав на престъпление кражба.
Правилно се явява и съждението в атакуваните актове, че се касае за неуредени отношения, свързани със собствеността на движимите вещи.
Действително, в случая може да се приеме, че е налице спор относно правото 5 на собственост, доколкото показанията на свидетелите К.К. и Л. Х. са противопоставящи се, но доколкото не съществуват писмени доказателства относно закупуването на инкриминираните вещи, следва да се приеме, че се касае за неизяснени гражданско-правни отношения между страните. В тази връзка настоящият състав не приема възражението на жалбоподателя, че собствеността може да бъде установена от Инвентарна книга на „Графкар“ ООД, доколкото приложеният по делото документ съдържа данни към дата 16.09.2022г., т.е. след инкриминираното деяние, както и не са налице първични доказателства относно придобиването на вещите.
Настоящият състав намира, че изводът, както на първостепенния съд, така и на прокурора за липса на осъществен състав на престъпление е правилен и обоснован, тъй като след събирането на всички възможни доказателства, не би могъл да се формира извод за извършване на соченото престъпление от общ характер. Съставът на престъплението по чл.194, ал.1 от НК се осъществява чрез отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, т.е. прекъсване на фактическата власт. Субект на кражба по основния състав може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което обаче не е собственик на вещта, т. е. тя не принадлежи изключително и изцяло на него.
От субективна страна е характерно, че деянието се извършва при пряк умисъл – деецът трябва да съзнава, че вещта не е негова.
В настоящия казус не може да се приеме, че е налице отнемане на чужди движими вещи, доколкото липсват данни за собствеността на същите, както и се установява, че свидетелят К.К. е действал със съзнанието, че инкриминираните вещи са негови, поради което липсват, както обективните, така и субективните признаци на престъплението кражба.
Разпечатката съдържа 38 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6fe94457-8650-4956-b4c5-7a4ecb74b211