Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 266715 от 14.09.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1326/2021
Вид
Определение № 266715
Подписан
14.09.2022
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА, НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ ДИМОВ, ВЕЛИНА СВЕТЛОЗАРОВА ПЕЙЧИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№ гр. София, 14.09.2022 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, III -

В въззивен състав, в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ

ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова в. гр. дело № 1326 по описа за

2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на ответника В.В.К., подадени чрез адвокат Р.В. и адвокат Д.К., срещу решение № 20198960 от 15.09.2020 г. по гр. д. № 78131/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав, с което предявеният от В.К.С. срещу В.В.К. по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е уважен, както и по частна жалба на ищеца В.К.С., подадена чрез адвокат Е.А., срещу определение № 20258675/23.11.2020 г. по гр. д. №

78131/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК.

С молба вх. № 271951/01.03.2022 г. ищецът В.К.С. е направил изявление, че оттегля предявения иск на основание чл. 232 ГПК и моли производството да бъде прекратено, а ответникът В.В.К., чрез адвокат Д.К., с молба вх. № 301014/29.08.2022 г. е заявил, че е съгласен с направеното оттегляне и желае производството по делото да бъде прекратено.

Настоящият съдебен състав констатира, че с оглед извършеното оттегляне на иска и даденото съгласие от ответника В.В.К. за оттеглянето на иска и прекратяването на производството, са налице предпоставките на чл. 232 ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, а първоинстанционното решение, както и определението за изменението му в частта за разноските - обезсилени.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 13 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на исковото производство по чл. 422 ГПК, не по спогодба, съдът, разглеждащ установителния иск обезсилва издадената в заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение, като обезсилването на заповедта се постановява заедно с определението за прекратяване на производството по иска. Ето защо настоящият съд следва да обезсили издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 28788/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав.

Същевременнно съдът констатира, че в хода на първоинстанционното производство ответникът и въззивник В.В.К. е бил представляван от особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК – адвокат Р.В.. С оглед на факта, че В.К. е потвърдил подадената по делото въззивна жалба, както и е внесъл допълнение към нея, като лично е упълномощил адвокат Д.К. да го представлява, то участието на особен представител по делото е безпредметно, тъй като страната се защитава чрез избран от нея адвокат.

Назначеният с определение от 06.12.2019 г. по гр. д. № 78131/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав особен представител на В.К. - адвокат Р.В. следва да бъде освободен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника се дължат направените по делото разноски. Съгласно практиката на ВКС - определение № 626/20.08.2012 по ч. гр. д. № 275/2010,

IV г. о. на ВКС, определение № 332 от 2.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2518/2015 г., III г. о. на ВКС, при прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в това число и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случаите, когато отказът /респективно оттеглянето на иска/ съставлява процесуално действие, предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. В случая не е налице посочената хипотеза, в т. ч. новонастъпили след предявяване на иска обстоятелства, поради което и разноските следва да бъдат възложени/останат в тежест на ищеца.

За първоинстанционното производство и за заповедното производство на ответника не се дължат разноски, тъй като липсват доказателства за сторени такива.

За въззивното производство:

В полза на адвокат Р.В., от когото е подадена въззивна жалба вх. № 25142781/09.10.2020 г. и съобразно направеното с молба вх. № 274370/14.03.2022 г. от адвокат В. искане /да му бъде определено възнаграждение за изготвяне на въззивна жалба без явяване по делото/ съдът определя възнаграждение в размер на 480 лв. – на основание чл. 9, ал. 1 , чл.

7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 47, ал. 6 ГПК, за което да се издаде РКО по внесения депозит с платежно нареждане от 18.03.2021 г., приложено към молба вх. № 293659 от 18.03.2021 г., подадена от В.К.С..

От адвокат Д.К. също са поискани разноски в общ размер на 1800 лв., във връзка с подадената въззивна жалба вх. № 25087274/21.05.2021 г., идентична по съдържание с въззивна жалба вх. № 25016793/01.02.2021 г. Съдът намира, че по така подадената въззивна жалба не се дължат разноски, тъй като е подадена извън срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме като уточнение на въззивна жалба вх. № 25142781/09.10.2020 г., за което не се дължат допълнителни разноски.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по делото, образувано по искова молба вх. № 2033412/11.12.2018 г., подадена от В.К.С., ЕГН ********** срещу В.В.К., ЕГН ********** поради оттегляне на иска.

ОБЕЗСИЛВА решение №

20198960 от 15.09.2020 г. по гр. д. №

78131/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав и определение № 20258675/23.11.2020 г. по гр. д. №

78131/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.05.2018 г. по ч. гр. д. № 28788/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав.

ОСВОБОЖДАВА назначения с определение от 06.12.2019 г. по гр. д. № 78131/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав, особен представител на ответника В.В.К. – адвокат Р.В.В. от САК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на адвокат

Р.В.В. от САК разходен касов ордер за сумата от 480 лв. – депозит за особен представител по внесения депозит с платежно нареждане от 18.03.2021 г., приложено към молба вх. № 293659 от 18.03.2021 г. на В.К.С..

Определението в прекратителната част може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.