Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 114 от 24.02.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 694/2022
Вид
Решение № 114
Подписан
24.02.2023
В сила
24.02.2023
Състав
Иван Иванов , Валентин Бойкинов, Зорница Хайдукова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20221001000694 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 396 от 9.06.2022 г. по т.д. № 2397/ 2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 20 състав Национална художествена академия - гр. София е осъдена да заплати на „Галчев Инженеринг“ ЕООД - гр. София и на „Фармвил“ ЕАД - гр.

София солидарно : 1) на основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата 91 459.57 лева, представляваща възнаграждение за допълнителни строително-ремонтни дейности, извършени по договор от 21.11.2017 г., ведно със законната лихва от 4.12.2020 г. до окончателното погасяване, като за разликата до пълния предявен размер от 121 708.14 лева искът е отхвърлен като неоснователен ; 2) на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 4 573.34 лева, представляваща законната лихва за забава на плащането по главницата за периода от 7.06.2020 г. до 3.12.2020 г., като за разликата до пълния предявен размер от 12 103.20 лева и за периода от 12.12.2019 г. до 6.06.2020 г. искът е отхвърлен като неоснователен Срещу решението, в неговата осъдителна част, е подадена въззивна жалба от Национална художествена академия - гр. София с твърдения, че е неправилно.

Пасивно легитимирана страна по иска следвало да бъде държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, тъй като имота бил публична държавна собственост, а на въззивника било предоставено само неговото стопанисване.

1

В противоречие със Закона за обществените поръчки съдът приел, че няма пречка възлагането да е дадено неформално предварително, а по- късно да бъде одобрено писмено според специалния закон допълнителните споразумения за изменение на договора следвало да имат същата форма - писмена. Ищците не доказали сключването на такова допълнително споразумение. Императивните разпоредби на закона не предвиждали т. нар. от съда „последващо възлагане“.

Тълкуването на чл. 7, ал.1, 2 и 3 от договора било изолирано и без връзка с условията на обществената поръчка, и в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд.

Молбата към съда е да обезсили решението като недопустимо и да върне делото за ново разглеждане, а в случай, че разгледа жалбата - да отмени решението в обжалваната част и постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции.

Ответниците по въззивната жалба „Галчев Инженеринг“ ЕООД - гр. София и „Фармвил“ ЕАД - гр. София в писмения отговор я оспорват като неоснователна.

Въззивникът бил надлежна страна по делото, тъй като негов предмет били облигационни отношения между юридически лица със собствена правосубектност, а принадлежността на правото на собственост върху предмета на договора била ирелевантна.

Промени в проектите били внасяни по почин на възложителя в хода на изпълнението на договора, със заповед на главния архитект било допуснато съществено изменение на одобрения инвестиционен проект, други дейности били извършени по предписание на проектанта, действащ по възлагане на ответника - всички те били извършени по инициатива на възложителя след провеждането на процедурата за обществена поръчка и подписването на договора и нямало как да бъдат предвидени в първоначалната проектна документация.

Затова съдът правилно приел за неоснователно възражението на ответника, че непредвидените разходи по чл. 7, ад. 1, т. 3 от договора не подлежат на възмездяване.

Всички извършени допълнителни работи били надлежно отразени в протоколите, образец 12 и били изрично одобрени от възложителя чрез подписването на констативните актове за годностга за приемане на строежа от 12.12.2019 г.

Молбата към съда е да потвърди решението в обжалваната част.

-3-

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Първоинстанционното производство е било образувано по молба, в която ищците „Галчев Инженеринг“ ЕООД - гр. София и „Фармвил“ ЕАД- гр. София твърдели, че в качеството си 2 на съдружници в консорциум „Нова академия 2017“ на 21.11.2017 г. сключили с ответника Национална художествена академия - гр. София договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изграждане на нов учебен корпус на Национална художествена академия, гр. София“.

Възложената работа била изпълнена в срок и с необходимото качество и била приета на 12.12.2019 г. с подписването на два констативни акта, обр. 15, тъй като били издадени две разрешения за строеж на обекти, които представлявали отделни строежи по смисъла на ЗУТ.

В актовете било удостоверено извършването и на допълнителни строително-ремонтни дейности, изпълнени в периода 8.02.2018 г. - 11.12.2019 г., част от които по изготвения от възложителя проект - преработка по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, друга част - по предписания на проектантите, вписани в заповедните книги на строежа и трета част - съпътстващи работи, без които не можело да бъдат изпълнени мазаческите работи. Допълнителните работи били надлежно отразени в общо 22 протоколи, образец 12 и били изрично одобрени от възложителя с подписването на констативните протоколи. С покана за доброволно изпълнение от 7.04.2020 г. възложителят бил поканен да плати дължимото възнаграждение от 121 708.14 лева, с включен ДДС, и законната лихва за забава в размер на 3 786.78 лева за периода от 12.12.2019 г. до 7.04.2020 г.

Молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати солидарно, както следва : 1) на основание чл. 266 от ЗЗД сумата 121 708.14 лева, с включен ДДС, представляваща общия размер на неплатено възнаграждение за извършените допълнителни работи, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане ; 2) на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 12 103.20 лева,, представляваща общия размер на обезщетението за забавено плащане върху главницата за периода от 12.12.2019 г. до 3.12.2020 г.

В съдебното заседание на 6.10.2021 г. било допуснато изменение на исковете чрез добавяне на евентуално основание - солидарно присъждане на сумата на основание чл. 59 от ЗЗД.

В писмения отговор ответникът Национална художествена академия- гр. София изтъкнал, че не е пасивно легитимирана страна в спора, тъй като имота е публична държавна собственост и ответник е държавата, която следвало да бъде представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Оспорил исковете като неоснователни, като се позовал на разпоредба от договора, в която стойността на непредвидените СМР била определена на 0.00 лева, тъй като била включена в ценовото предложение на консорциума, с което участвал в процедурата по избор на изпълнител по реда на ЗОбП. Изтъкнал, че последващо увеличаване на дължимото възнаграждение, за което не е било предвидено съфинансиране в договора за безвъзмездна финансова помощ, по който академията била бенефициер, щяло да бъде за сметка на държавната субсидия, с което ще бъде нарушен утвърдения от държавата бюджет на 3 висшето учебно заведение. Ответникът посочил, освен това, че не бил подписан предвидения в договора протокол за доказването на допълнителните работи, а и изпълнението на договора било със забава и с недостатъци.

Оспорил и евентуалния иск, като изтъкнал, че претендираните суми били във връзка с изпълнението на договора за изработка и затова нямало неоснователно разместване на блага.

Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения процесуален срок от надлежна страна в процеса, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.

Жалбоподателят не е релевирал оплаквания срещу възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка на спора, като от извършената проверка се установи, че фактическите констатации са основани на събраните по делото писмени доказателства.

С договор за възлагане на обществена поръчка за обособена позиция № 1 за строителство на обект : „Изграждане на нов учебен корпус на Национална художествена академия, гр.

София“ от 21.11.2017 г. консорциум „Нова академия 2017“ с партньори в обединението „Галчев Инженеринг“ ЕООД - гр. София и „Фармвил“ ЕАД- гр. София, като изпълнител, се съгласил да извърши дейностите, свързани с изграждането на строежа, в срок от 15 месеца, считано от датата на подписване на протокола за откриване на строителна площадка, срещу цена от 2 298 257.20 лева - в съответствие с ценовото предложение на изпълнителя.

С констативен акт, съставен на 12.12.2019 г., представители на възложителя, проектанта, строителя и строителния надзор приели, че строежът „Провеждане на пълно спасително археологическо проучване с укрепване на строителния изкоп“ е изпълнен съгласно одобрените

-5- инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 - 3 от ЗУТ, условията на договора за строителство и че наличната документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство.

С констативен акт, съставен на 12.12.2019 г., представители на възложителя, проектанта, строителя и строителния надзор приели, че строежът „Разширение и реконструкция на сградата на Национална художествена академия“, І етап : Пристройка - източно крило към съществуващата сграда на ул. „Оборище“ е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 - 3 от ЗУТ, условията на договора за 4 строителство и че наличната документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство.

С Разрешение за ползване № СТ - 05 - 591/ 7.08.2020 г. на началника на ДНСК са въведени в експлоатация строежи : „Разширение и реконструкция на сградата на Национална художествена академия“, І етап: Пристройка - източно крило към съществуващата сграда на ул. „Оборище“ и „Провеждане на пълно спасително археологическо проучване с укрепване на строителния изкоп“.

В съдебното заседание на 6.10.2021 г. е прието заключението на техническа експертиза, изготвено от вещото лице Е. М., според което изброените в исковата молба в 38 позиции строителни работи са били описани в представените по делото актове, образец 12, а същите актове са били вписани в констативните актове, образец 15, с изключение на акт, образец 12 от 26.03.2019 г. Описаните работи били част от технологията/ строителните дейности по цялостно изпълнение и завършване на определени видове работи ; нямали пряка връзка със снабдяването на обекта с разрешение за ползване. Изпълнението им е било необходимо за постигане точно спазване на одобрените проекти и дадените предписания на проектантите.

Неизпълнението на повечето от тях би довело до по- лошо качество при крайния резултат и щяло да се отрази при съставянето на актовете, образец 15, където се вписва наличието на неизпълнени, недовършени и некачествено изпълнени работи.

В съдебното заседание на 13.05.2022 г. е прието заключение на техническа експертиза, изготвено от вещото лице А. М., според което изброените в исковата молба видове и количества СМР съответствали на тези, описани в актовете, обр. 12 и актовете, обр. 15, същите не са били предвидени в количествено - стойностната сметка към договора. Те били действително изпълнени, като посочените единични цени били приемливи и отговаряли на среднопазарните цени за периода на изпълнение - били изготвени на база разходни норми и цени за труд, допълнителни разходи и доставно складови, съгласно договорените. Стойността на претендираните СМР с включена печалба била 97 781.36 лева, без включен ДДС, а без включена печалба - 88 880.32 лева, без включен ДДС. Всички строителни работи (с изключение на тези по позиции №№ 9,10 и 11, които не били описани в КСС към договора, но били необходими), не били предвидими към деня на сключването на договора.