Решение № 876 от 01.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000501392 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 01.06.26г. /с участието на секретаря Дянкова/ въззивно гражданско дело № 1392/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-29 състав от 01.03.24г. по г.д. № 78/21г. са уважени /частично: за сума в размер на 50, 85 лева, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 21.09.20г./ искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на Г. Я. против Д. Ж..

Решението на СГС се обжалва както следва:

От Г. Я. - в отхвърлителната /негативната за ищцата/ част /жалбоподателката претендира присъждане на допълнителна главница в размер 224 539, 84 лева, заедно със законната лихва върху посочената сума/.

От Д. Ж. /при условията на чл. 263, ал. 2 от ГПК/ в осъдителната /негативната за ответника/ част.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред двете съдебни инстанции/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност/ удостоверяват, че:

Страните са съжителствали на съпружески начала /живеели са съвместно като семейство/. Същите имат дете. През периода 13г. – 19г. /през времето на съвместното им съжителство/ Д. Ж. /в качеството си на фактически картодържател/ е извършвал разходи /теглил е пари в брой и е правил онлайн плащания до размера на сумата общо 239 011, 03 лева/ с банкова карта на Г. Я. /т.е. ответникът е разходвал е собствени на ищцата парични средства/.

Ищцата поддържа, че процесната банкова карта е била предоставена на ответника с условието да бъдат извършвани разходи единствено в полза на семейство /за задоволяване на нужди на семейството/, но ответникът /в нарушение на това условие/ е правил парични транзакции /разходвал е собствените на ищцата парични средства/ изцяло и само в своя полза. С оглед това Г.

1

Я. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на Д. Ж..

Жалбата е неоснователна /решението на СГС е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Първоинстанционният съдия е установил надлежно фактическата обстановка /която очертава правната рамка на процесния правен спор/ като е изброил и обсъдил /поотделно и в съвкупност/ събраните по делото доказателства /писмени, гласни и експертни; в това число и обясненията на вещото лице от съдебните заседания/.

Настоящият съдебен състав препраща към тази /описателна/ част от решението на СГС.

Първоинстанционният съдия е изложил също подробни /и конкретни/ съображения в контекста на правилото по чл. 55, ал. 2 от ЗЗД във връзка с редакцията на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД като е съотнесъл посочената законова регламентация към съдържанието на доказателствения материал, към постановките на съдебната практика /която се е оформила по приложението на тези правни норми/ и към житейската логика. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към тези доводи на СГС.

В допълнение:

Крайните /решаващите/ изводи на първоинстанционния съдия /с които е обоснована неоснователността на заявените искове/ кореспондират с констатациите на приетите в процеса експертизи /основна и допълнителна/ където сторените от ответника разходи /през исковия период; през времето на съвместното съжителство на страните/ са конкретизирани по естество и вид.

Съгласно експертизата по-голямата част от спорните транзакции касае: плащания на ПОС в страната и в чужбина; разходи за медикаменти и за лечение; разходи за онлайн пазаруване; разходи за покупки в хипермаркети и хранителни магазини; разходи за покупки в бензиностанции, разходи за автосервизни услуги, разходи за строителни материали, разходи за машини, разходи за мебели, разходи за ел. уреди и разходи за комунални плащания/. Тези транзакции следва /предвид самото им естество/ да бъдат съотнесени към „нужди на семейството“ /към общи и на двете страни нужди/.

Другата /по-малката/ част от спорните транзакции касае /според експертизата/: разходи за хотели, разходи за барове, разходи за ресторанти; разходи за развлечения; „разни“ разходи; тегления на пари в брой. Действително: част от изброените разходвания на парични средства принципно могат /предвид самото им естество/ да се съотнесат към лични нужди само на ответника /особено теглените пари в брой, за които не се установява как точно са били похарчени/. Категоричен извод в такава насока обаче не може да бъде направен:

От една страна: такъв вид разходи /най-общо казано „за развлечения“/ също могат да се съотнесат /по дефиниция/ към нужди и на двете страни. Дори и да се приеме, че съответна част от същите разходи са отишли изцяло /и само/ в полза на ответника, то този правен /и най-вече житейски/ резултат се явява присъщ на всяко съвместно съжителство /в това число и по смисъла на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД/ особено, ако това съжителство е дългогодишно.

От друга страна /което обстоятелство в случая е съществено/:

Самият факт, че Г. Я. /в качеството си на собственик на паричния ресурс в банковата карта/ не е оспорвала /за продължителния период на съвместно съжителство между страните/ процесните транзакции /не е предприела фактически и правни действия за тяхното ограничаване или блокиране/ свидетелства /макар и косвено/, че разходването на процесните средства е било правено със съгласието й /в това число и по смисъла на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД/. Потвърждение на този извод е и обстоятелството, че между страните не е имало /съгласно събраните по делото гласни доказателства/ финансови или друг вид спорове. Няма как в процесната хипотеза да не бъде съобразено и обстоятелството /за което също са събрани гласни доказателства/, че ответникът е полагал физически /фактически/ грижи за Г. Я. в периода на лечението й /в това число и в чужбина/. В същата връзка /и принципно/: не е възможно /а е и житейски незащитимо/ в хипотеза като процесната /при дългогодишно съвместно съжителство, особено при такова, при което не са били налице финансови или други спорове между партньорите/ разходите в семейството да се делят стриктно на общи и лични /за да може като следствие от това едната част от тези разходи да се търси след фактическа раздяла при условията на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД/. Изводите на 2 съда биха били различни /обратни/, ако по делото се съдържаха категорични доказателства относно наличие на конфликтни отношения в семейството: в такава хипотеза тезата на ищцата, че ответникът е разходвал нейни парични средства в отклонение от поставеното условие /да се правят разходи единствено в полза на семейството/ би намерила опора в житейската логика /макар че в този случай Г. Я. вероятно би предприела своевременно правни и фактически действия да ограничи или ликвидира изцяло спорните транзакции/.

Фактът /който се явява установен в процеса/, че ответникът е правил разходи за ремонт в собствен имот също не може да обоснове директен /еднозначен/ извод в контекста на постановката по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. От една страна: по делото са събрани доказателства, че Д. Ж. е разполагал и със собствени парични средства /придобити от трудова дейност; житейски обосновано е да се приеме, че съответна част от тези средства също са били ползвани за семейни – общи нужди/. От друга страна: налице са и свидетелски показания, съобразно които родителите на ответника също са го подпомагали финансово в посоченото строителство.

Разходваните суми за ремонт на МПС-во могат /предвид самото им естество/ да бъдат съотнесени към общи нужди /този тип вещи се използват по дефиниция за нужди на семейството, независимо чия собственост са/.

В настоящото решение въззивният съд не излага конкретни съображения /а изцяло препраща към доводите на първоинстанционния съдия/ във връзка с възраженията на ответника /съдържащи се във въззивната жалба, които възражения са били поддържани и в процеса пред СГС/ относно нередовността на исковата молба и относно липсата на доказателства процесната банкова карта да е била във фактическа власт на Д. Ж. /последното възражение няма опора нито в житейската логика, нито в съдържанието на доказателствения материал, нито в останалата защитна теза на ответника/. Именно поради това насрещната жалба /която се основава точно на тази теза/ следва да се окачестви като неоснователна.

Предвид всичко изложено: изводът на първоинстанционния съдия, че процесният иск може да бъде уважен само за периода след преустановяване на процесното фактическо съжителство се явява надлежно обоснован. С оглед изложеното атакуваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ответника следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски /адвокатски хонорар/ за производството пред въззивния съд в размер на 1 500 евро /с оглед възражението на процесуалния представител на ищцата по чл. 78, ал. 5 от ГПК/. Тази сума кореспондира по размер с фактическата и правна сложност на въззивния процес /където не бе проведено производство по събиране на допълнителни доказателства; където защитата на ответника преповтаря изцяло вече застъпени тези от първоинстанционния процес;/. Същата сума кореспондира и с актуалната практика на СЕС /и тази на ВКС/, които позволяват адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение на СГС 1-29 състав от 01.03.24г. по г.д. № 78/21г.

ОСЪЖДА Г. П. Я. да плати на Д. Ю. Ж. 1 500 евро – адвокатски хонорар /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4