Решение № 33 от 24.01.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Враца, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Цв. И. при участието на секретаря А. Л. П. като разгледа докладваното от Иван Цв. И. Гражданско дело №

20211420102643 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Е. Д. П. с ЕГН ********** и адрес ***** срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК 200299615, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1.

В същата се твърди, че на 11.07.2018 г. около 09.15 часа в гр. Враца, на пресечката на междублоковото пространство срещу № 30 на ул. „28-ми октомври“, пресичайки пеша Тобразното кръстовище срещу № 30 на ул. „28-ми октомври“ в гр. Враца с посока на движение от Регионална здравно-осигурителна каса (РЗОК) гр. Враца към площад „Суми“, ищцата Е.П. е претърпяла пътно-транспортно произшествие, при което поради неправомерно поведение на водача П. М. С. с ЕГН **********-водач на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ** **** ** , била ударена от същия автомобил. Вследствие на удара ищцата получила следните телесни увреждания: счупване на лява лъчева кост на типично място, представляващо средна телесна повреда по смисъла на НК, мозъчно сътресение, кръвонасядане и оток на челото вдясно, представляващо лека телесна повреда по смисъла на НК, както и контузия на дясната раменна става, представляваща лека телесна повреда по смисъла на НК. Ищцата веднага била приета по спешност в „МБАЛ Христо Ботев“ АД гр.

Враца, където й поставили гипсова шина на счупената ръка, направили й съответните изследвания, назначили й лечение и на 16.07.2018 г. била изписана от болничното заведение за продължаване на лечението в домашни условия. След прибирането на ищцата вкъщи на 1 нея й се наложило да прави нееднократни физиотерапии, да посещава често лекари, изпитвала болки и неудобства в ежедневието, а възстановяването й протичало изключително бавно. Ищцата не можела сама да изпълнява ежедневните си дейности и дори да се обслужва сама за около четири месеца, налагало се за нея да се грижат нейните съседи и близки, за продължителен период не могла да гледа телевизия, от силната светлина получавала главоболие, не бивало да се натоварва физически и психически. Дори и към момента на подаване на исковата молба ищцата продължавала да изпитва болки, притеснения и затруднения в ежедневието.

Тъй като имуществените вреди на ищцата са били обезщетени от прекия причинител, същата не е претендирала такива вреди пред застраховател, нито пък ги претендира в настоящото производство. На 13.01.2020 г. ищцата заявила претенция за претърпените от инцидента неимуществени вреди пред ответното застрахователно дружество. След комплектоване на претенцията с необходимите документи ответникът, без да се произнася по заведената претенция и без да посочва за кое увреждане какво обезщетение определя, на 30.06.2020 г. изплатил на ищцата по посочена от последната банкова сметка обезщетение в размер на 3 000,00 лева, приемайки, че по този начин е репарирал напълно претърпените от ищцата неимуществени вреди. Ищцата останала недоволна от така определеното от застрахователя обезщетение, поради което предявила настоящия иск за сумата 13 000,00 лева – остатъчно обезщетение по заведената застрахователна претенция.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 13 000,00 леваостатъчна главница, ведно със законната лихва от 15.01.2020 г.-датата на завеждане на доброволна покана пред застрахователя до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 11.07.2018 г. около 09.15 часа в гр. В., на пресечката на междублоковото пространство срещу № 30****, в резултат на противоправно поведение на П. М. С. с ЕГН **********-водач на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ** **** **, застрахован към момента на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.

Искът е с правно основание 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във връзка с чл. 498, ал. 3, хипотеза последна от КЗ, във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД гр. София е подал писмен отговор, с който се оспорват основателността на исковете и техния размер. С отговора е признато обстоятелството, че лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ** **** ** е бил застрахован към момента на процесното ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. Ответникът твърди, че липсва причинно-следствена връзка между конкретни действия или бездействия на водача на автомобила, застрахован по „Гражданска отговорност“ и вредите, чието обезщетяване се претендира с исковата молба, като навежда твърдения, че ищцата Е.П. е навлязла внезапно на пътното платно, като не се е съобразила с отстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил и е удължила ненужно времето си 2 за пресичане, че ищцата е пресичала не на обозначеното за това място и не се е огледала при извършване на пресичането, че е пресякла при ограничена видимост и при несъобразяване на своята скорост на движение с наличието на автомобила „Хонда Сивик“, нарушавайки разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата. Поддържа също, че липсват останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, при условията на евентуалност прави възражения с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, че е налице пълно, съответно частично съпричиняване на претърпените от ищцата вреди поради нейното конкретно описано по-горе поведение непосредствено преди инцидента, че липсват каквито и да било данни процесното ПТП да се е отразило отрицателно на психичното й състояние, както и че размерът на предявените искове е силно завишен. Искането към съда е да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, евентуално-да намали до минимум размера на претендираното от ищцата обезщетение.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

Не е спорно по делото и се установява от приложената към исковата молба застрахователна полица № BG/30118000894700, че лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ** **** ** е бил застрахован при ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД по застраховка „Гражданска отговорност” за периода от 22.03.2018 г. до 21.03.2019 г.

С определение от съдебно заседание на 16.12.2021 г. съдът допълни проекта за доклад по делото, като обяви за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че при доказване от страна на ищцата на предявената претенция следва за начален момент на евентуалната забава на ответното дружество да се приеме датата 11.06.2020 г.

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 967000-8921/18.07.2018 г. на служба „Пътна полиция-КАТ“ към Областна дирекция гр.

Враца на Министерство на вътрешните работи, съгласно който на 11.07.2018 г. е възникнало ПТП между управлявания от П. М. С. с ЕГН ********** лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ** **** **, и ищцата Е.П..

За горепосоченото ПТП е било образувано досъдебно производство № 920/2018 г. по описа на РПУ гр. Враца (досъдебно производство № 1778/2018 г. на Районна прокуратура гр. Враца), прекратено с постановление от 29.01.2019 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК, вр. чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК – по искане на пострадалата от деянието.

Ведно от писмо с изх. № 2388/17.05.2021 г., на 30.06.2020 г. ответното дружество изплатило на ищцата по посочена от последната банкова сметка обезщетение в размер на 3 000,00 лева, като в писмото изрично е посочено, че с изплащането на тази сума застрахователят счита, че е обезщетил изцяло ищцата за претърпените вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.К.-без дела и родство, свидетелите П.С.-без дела и родство, В.Д.-внук на ищцата и Ц.И.-без дела и 3 родство, както и чрез дадени от ищцата Е.П. обяснения по чл. 176 от ГПК.

Свидетелят П.С. дава показания, в които възпроизвежда механизма на настъпване на ПТП така, както е описан в авто-техническата експертиза по делото, като заявява, че при управление на лекия автомобил „Хонда Сивик“ и извършване на завой на ляво твърде късно е забелязал ищцата-пешеходка, което му е попречило да спре навреме и да избегне удара, че не може да каже категорично дали ищцата е имала ясна видимост към управлявания от него автомобил, както и че веднага е спрял и е оказал помощ на ищцата. Предприел маневрата непосредствено след разминаване с насрещно движещ се автомобил.

Свидетелката С.К. дава показания, че е съседка на ищцата, двете са в добри отношения и общуват всекидневно. Сутринта в деня на инцидента ищцата отишла по работа в гр.

Враца, а следобяд на същия ден свидетелката забелязала, че сина на ищцата Иво си е вкъщи в с. Градешница и от него разбрала, че ищцата е била ударена от кола и се намира в болница, където престояла една седмица. След прибирането на ищцата в с. Градешница свидетелката била тази, която се грижела за нея и й помагала в ежедневието. Лявата ръка на ищцата била гипсирана, дясната й ръка била с големи синини от рамото до лакътя, имала и голяма цицина от дясната страна на главата. След инцидента ищцата имала световъртеж, като и към момента на даване на показанията има случаи, когато на ищцата й се замайва главата и се удря без да иска в стената. Ищцата не можела да се обслужва сама, поради което свидетелката около 15 дни спяла в нейната къща, а през деня й помагала в ежедневието, включително й приготвяла храната и се грижела за градината й. Свидетелката сутрин измивала ръцете и очите на ищцата, в сряда къпела ищцата, като всеки ден стояла около нея, за да види дали има нужда от нещо. Това продължавало до около 13.00 часа, след което свидетелката се прибирала вкъщи, но и тогава била под напрежение дали ищцата няма нужда от нещо, а в 16.00 часа се връщала при ищцата. Тези грижи свидетелката полагала от понеделник до петък, в продължение на около два месеца, а в събота и неделя за ищцата се грижели синът й и снаха й. Докато ищцата била с гипсирана ръка се налагало друг да я храни. След изтичането на два месеца от завръщането на ищцата вкъщи тя се нуждаела от по-малко помощ и викала свидетелката да й помага само веднъж седмично, но с някои дейности отново не можела да се справя, например простирането на прането. Единият й внук-свидетелят В.Д., се преместил при нея, за да й помага и продължава да живее на село.

Когато внукът й е на работа, свидетелката К. се грижи за ищцата, а в събота и неделя синът и снахата на ищцата поемат грижите за нея. Ищцата както непосредствено след инцидента, така и сега има страхове: ходи много бавно и внимателно, тъй като я е страх да не я блъсне кола, не ходи сама в гр. Враца, въпреки че й се е налагало многократно да ходи във връзка с лечението си, не пресича сама никъде, дори и на пешеходна пътека, отказала се да отглежда кокошки, каквито отглеждала преди.

Свидетелят Ц.И. дава показания, че познава ищцата Е.П., тъй като живеят в едно село, като освен това е приятел със синовете й. Тъй като къщата на ищцата е на главната улица, свидетелят всеки път когато минава с колата си се отбива до дома й. Свидетелят научил за претърпяната от ищцата катастрофа от социалните мрежи, а по-късно по молба на децата на 4 ищцата докарал последната на медицински процедури в гр. В.. Едната ръка на ищцата била счупена и гипсирана, поради което се налагало да ходи на физиотерапия, другата й ръка била сериозно натъртена, тя не можела да пази равновесие. След инцидента ищцата била стресирана и изпитвала страх всеки път когато види кола, поради което пресичала пътя само с придружител, което не правела преди катастрофата. Около три месеца след свалянето на гипса на ръката й ищцата продължавала да ходи на лекар, като и към момента изпитва болки, главно в рамото и ръката, както и ходи доста бавно, като постоянно се подпира на нещо, за да се придвижи напред. Свидетелката С.К., семейна приятелка и съседка на ищцата, често се грижела за нея в първите месеци след инцидента. Преди инцидента ищцата се грижела за градината и за двора си, но след него вече не можела да работи, поради което й помагат децата и внуците й.