Решение № 4147 от 20.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4147 гр. Варна, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20253110101134 по описа за 2025 година

Производството е образувано по молба с пр.осн.432, ал.1 КЗ на Д. Р. Ж., ЕГН ********** за осъждане на ответника „Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК *** да й плати сумата в размер на 1724,18 лева, представляваща част от обезщетение в общ размер на 3036,37 лева, дължимо от ответника на ищцата за имуществени вреди на собствения й лек автомобил „Ф.“ с рег.№ ***, причинени от ПТП, настъпило на 17.09.2024 г. в гр.Варна по вина на водача на лек автомобил „М.“ с рег.№ ***, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Твърденията в молбата от които ищцата черпи права са, че на посочената дата застрахования при ответника лек автомобил „М.“ с рег.№ *** е нарушил правилата за движение вследствие на което е причинил ПТП с имуществени щети на автомобила на ищцата „Ф.“ с рег.№ ***, представляващи увреждане облицовка предна броня, решенка предна броня дясна, калник преден десен, фар десен, фар за мъгла преден десен, основа предва броня и рамка радиатор ПВЦ. Лекият автомобил, управляван от виновния водач е застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие 11.03.2024 г. 10.03.2025 г., която полица е действаща към датата на ПТП. На 26.09.2024 г. тя уведомила ответника за събитието, извършен е оглед на автомобила й, изготвен е снимков материал и е изготвен опис на щета.

Получила застрахователно обезщетение в размер на 463.63 лева. Сумата е недостатъчна да покрие ремонта. Извършила проучване на пазара и установила, че необходимата сума за възстановяване е 3500.00 лева. За нея е налице правен интерес да предяви иск за заплащане на разликата между дължимото и платеното обезщетение в размер на 3036.37 лева. Ищцата моли за уважаване на предявения иск и заплащане 1 на разноски за производството.

В срока за отговор ответникът е оспорил изцяло предявения иск по основание и по размер.

Оспорва механизма за настъпване на ПТП, оспорва съставения протокол за ПТП, оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от водача на л.а. „М.“ с рег. № ***, оспорва размер ана главницата като завишен. Ответното дружество заявява, че е заплатило на ищцата обезщетение в общ размер на 877.99 лева след като с пл.нареждане от 02.10.2024 г. е платена сумата 463.63 лева и с пл.нареждане от 03.02.2025 г. е платена сумата 414.36 лева. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерноост на адв.възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е за обезщетение по Кодекса за застраховането на увредено лице срещу застраховател и съгласно чл.115, ал.2 от ГПК същият се предявява пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, или по мястото на настъпване на застрахователното събитие. Към датата на подаване на исковата молба настоящия и постоянен адрес на ищцата е в гр.Варна и тя е упражнила правото да се ползва от особената местна подсъдност, която дерогира общата местна подсъдност по чл.108, ал.1, изр.1 от ГПК, следователно възражението на ответното дружество във връзка с подсъдността е неоснователно и РС Варна е компетентен да разгледа молбата.

Страните нямат спор, че е налице застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ за застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „М.“ с рег.

№ *** със срок на действие 11.03.2024 г. – 10.03.2025 г., че е настъпило застрахователно събитие на 17.09.2024 г. между л.а. „М.“ с рег. № *** и л.а. „Ф.“ с рег.

№ ***. По същия са получени увреждания от описаното ПТП.

Страните имат спор за механизма на ПТП, отразените обстоятелства в съставения протокол за ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „М.“ с рег.№ ***, размера на дължимото обезщетение.

От представения по делото протокол за ПТП, съставен от мл.автоконтрольор, сектор Пътна полиция Варна се установява, че на 17.09.2024 г. е реализирано пътно транспортно произшествие между лек автомобил „Ф.“ с рег.№ *** с водач Д. Ж. и лек автомобил „М.“ с рег.№ *** с водач Г. Т. В същия е посочено, че вината за ПТП е на водачът на „М.“ с рег.№ ***, който е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество „Б. В. И. Г.“ АД. На 2 автамобила на ищцата „Ф.“ с рег.№ *** са причинени имуществени вреди.

Ищцата Д. Ж. като собственик на увредения автомобил е заявила претенция за заплащане на застрахователно обезщетение до ответното дружество в качеството му на застраховател на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност”. По същото е била образувана преписка по претенция № 52-04000-00385/24/26.09.2024 г. и е съставен опис в който са описани увредените части и степента на увреждането. Видно от две преводни нареждания по сметка на ищцата в У. Б. АД, ответникът е наредил превод на 02.10.2024 г. за 463.63 лева и превод на 03.02.2025 г. за 414.36 лева. Общо платената сума е в размер на 877.99 лева.

От заключението на изготвената САТЕ, което съдът възприема като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че описаното ПТП е настъпило при удар/съприкосновение от движещия се и предприел маневра завой наляво от дясна пътна лента автомобил „М.“ с рег.№ *** в автамобил „Ф.“ с рег.№ ***, който се е движел в същата посока и се е намирал в лявата пътна лента. От съприкосновението са нанесени щети по предната дясна част на л.а. „Ф.“ с рег.№ ***, които са описани в 7 позиции в опис на претенцията, съставен при оглед на щетата. Експерта приема, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и получените увреждания по автомобила. Според проучванията и изчисленията стойността на вредите по средни пазарни цени отделно и като обща сума, както и стойността на ремонта по средни пазарни цени към датата на произшествието е 2602.17 лева.

Средната стойност на труда в автосервизите за демонтаж, монтаж, ремонт и боядисване на човекочас е 40 лева. Стойността на вредите по средни пазарни цени и три сервиза извън официалния на марката към момента на събитието е 2390.17 лева.

Средната стойност на труда в автосервизите за демонтаж, монтаж, ремонт и боядисване на човекочас е 30 лева. Стойността на вредите по средни пазарни цени с наличните цени за алтернативни части и три сервиза извън официалния към момента на събитието е 2338.17 лева. Средната стойност на труда в автосервизите за демонтаж, монтаж, ремонт и боядисване на човекочас е 30 лева.

Между страните няма спор, че между водача на автомобила, който е причинил ПТП „М.“ с рег.№ *** и ответното дружество към датата на събитието е имало действащ застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Застрахователят е бил уведомен за събитието със заявление за изплащане на обезщетение за което ответникът е регистрирал щета № 52-04000-00385/24/26.09.2024 г. Изплатеното обезщетение е в общ размер на 877.99 лева, като доказателства за втория превод за 414.36 лева са представени с отговора на исковата молба. Страните имат спор за размера на дължимото от ответника обезщетение по застрахователния договор, като ответникът оспорва механизма на настъпване на ПТП.

3

Събраните в хода на производството доказателства водят до извод, че единствено водачът на л.а. „М.“ с рег.№ *** има вина за настъпилото ПТП и механизма на ПТП отговаря напълно на описания механизъм в протокол за ПТП, съставен от орган на полицията. Не е оборена доказателствената сила на съставения протокол за ПТП, констатациите в който се подкрепят от заключението на САТЕ, което не е оспорено от страните. Съдът приема за установени твърденията в молбата, обуславящи наличието на основание за ангажиране отговорността на застрахователя по пряк иск на увреденото лице на осн.чл.432, ал.1 КЗ. В тази хипотеза увреденото лице спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В ал.3 е посочено, че по застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.

По отношение размера на обезщетението:

Съгласно чл.267, ал. 1 , т. 2 от Кодекса за застраховането застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора – чл.267, ал.3 КЗ. При вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди – чл.273, ал.2. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, е въведена съгласно чл.1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор.

Разпоредбата на чл.273, ал.2, пр. 2 КЗ е възпроизведена в чл.15, ал. 4 на Наредбата и препраща към приложения № 1-6.

Съгласно чл.2 на Методиката – Приложение № 1 на Наредба № 24/08.03.2006г., същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и за взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди със застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка по чл.249, т.1 КЗ –чл.3, ал.1, т.1 на Методиката.

В нормата на чл. 4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Същата норма, съпоставена с КЗ в чл.273, ал. 2 , пр. 1 КЗ, а именно, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора. В този смисъл Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и 4 не ограничава отговорността на застрахователя. В Методиката са посочени начините за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. В този смисъл е становището на ВКС в цитираното от ответника решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, ТК, І т.д., постановено в производство по чл.290 ГПК.

Със същото решение ВКС е дал отговор на материалноправния въпрос, че при определяне на обезщетение по чл.226 КЗ, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 на Приложение №1 към чл.15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.06г. на Комисията за финансов надзор не е задължително.

Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл.4 на Приложение №1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН.