Решение № 1085 от 31.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1085 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в заседание при закрити врати на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №

20231100901643 по описа за 2023 година

Производството е по молба за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „С.Т.“ЕООД с правно основание чл.625 от ТЗ вр. с чл.607а, ал.1 ТЗ вр. чл. 608, ал. 1 ТЗ.

Молителят твърди, че има спрямо длъжника изискуеми вземания в общ размер на 1 713 000 евро, произтичащо от сключен договор за заем и договор за цесия, сключен между него и заемополучателя. Длъжникът бил в невъзможност да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите си

Моли съда да обяви неплатежоспособността му и да определи началната й дата; да открие производство по несъстоятелност и да обяви дружеството в несъстоятелност; да допусне обща възбрана и запор върху имуществото му и да определи дата на първото събрание на кредиторите и да назначи временен синдик.

Ответникът „С.Т.“ ЕООД оспорва молбата, като твърди, че не са налице законовите предпоставки за обявяването му в несъстоятелност. Оспорва обстоятелството дружеството молител „Защита и сигурност“ ЕООД да е кредитор с ликвидно парично вземане, по което той да е длъжник. Поддържа, че между „С.Т.“ ЕООД и трето за делото лице - И.А. А. е подписан договор за търговски заем от 21.05.2003 г., който е изменен със сочените от молителя анекси от № 1 до № 14 включително, с които е уговорено изменение на първоначално уговореният с договора падеж на задължението, като за такъв да се счита 21.05.2023 г. (анекс №14); постигнато е съгласие върху заемната сума да не се начисляват лихви по смисъла на чл. 3.4. от договора, т.е. за отпадане на разпоредбата на чл. 3.4. от договора (т. 4 от Анекс № 8 от 23.06.2005 г.) за което е постигната изрична уговорка в т. 3 от Анекс № 14. Така без съмнение страните изрично били уговорили заемателят дължи връщане единствено на заемната сума, без да дължи заплащане на възнаградителна лихва.

Твърди се, че преди датата на подаване на молбата за несъстоятелност срещу „С.Т.“ ЕООД предоставеният на дружеството заем, вземането за връщането на който се твърди да е прехвърлено на молителя с процесния договор за цесия, е било изцяло погасено, чрез плащането на посочените суми по банкова сметка на заемодателя в периода 15.05.06.07.2023 г. и съгласно направено писмено изявление от кредитора относно размера на 1 задължението. Погасяването на задължението изцяло било изрично признато от заемодателя И. А. (посочен като цедент по договора за цесия, с който молителят се легитимира като носител на вземането за получаване на заемната сума), който на 06.07.2023 г. в нотариално заверен документ, наименован „удостоверително изявление“, признава, че към посочената дата задълженията на дружеството „С.Т.“ ЕООД по договора за заем от 21.05.2003 г. и всички изрично изброени четиринадесет анекса към него, е изцяло погасен.

Ответникът оспорва договора за продажба на вземане от 05.06.2023 г., с който молителят се легитимира като кредитор на „С.Т.“ ЕООД на вземане по договора за заем и анексите към него в размер на 1 713 000 евро, като счита, че същият е симулативен и е съставен единствено за целите на настоящия процес. Отделно от това, оспорва се посочената в договора дата на неговото сключване - 05.06.2023 г., като твърдят, че същата е симулативна и е недостоверна по смисъла на чл. 181 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Сочат, че дори да се приеме, че договорът за цесия е сключен на посочената в същия дата - 05.06.2023 г., то тази дата размерът на остатъка по заема възлиза на 62 000 евро, а не на посочения от молителя размер и твърди, че такова вземане в този размер не съществува.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото писмени доказателства договор за търговски заем от 21.05.2003 г. и анекси към него; ГФО за 2021 г. на „С.Т.“ ЕООД, уведомление по чл.78 ДОПК; Приемо-предавателен протокол от 30.03.2023 г.; Справка за IBAN на сметка на клиент от 28.03.2023 г., предадена с приемо-предавателния протокол по т. 1; Нотификация за сумата от 100 000 евро; Платежно нареждане от 15.05.2023 г. за сумата 100 000 евро;

Удостоверително изявление, издадено от И. А. на 15.05.2023 г.; Нотификация за сумата от 200 000 евро; Платежно нареждане от 16.05.2023 г. за сумата 200 000 евро; Удостоверително изявление, издадено от И. А. на 16.05.2023 г.; Нотификация за сумата от 150 000 евро;

Платежно нареждане от 17.05.2023 г. за сумата 150 000 евро; Удостоверително изявление, издадено от И. А. на 17.05.2023 г.; Нотификация за сумата от 30 000 евро; Платежно нареждане от 25.05.2023 г. за сумата 30 000 евро; Удостоверително изявление, издадено от И. А. на 25.05.2023 г.; Нотификация за сумата от 30 412 евро; Платежно нареждане от 26.05.2023 г. за сумата 30 412 евро; Удостоверително изявление, издадено от И. А. на 26.05.2023 г. Нотификация за сумата от 62 000 евро; Платежно нареждане от 06.07.2023 г. за сумата 62 000 евро и удостоверително изявление от 06.07.2023 г., служебна справка за вписванията в Търговския регистър РЮЛНЦ и заключението на съдебно финансово икономическата експертиза по делото се установи, че страните са търговци и страни по сключени договори за заем и договор за цесия, съгласно който вземане на И. Александров А. към „С.Т.“ ЕООД е прехвърлено на молителя в настоящето производство.

Безспорно е възникването и съществуването на облигационно правоотношение между „С.Т.“ ЕООД е И.А. А. по договор за заем от 21.05.2003 г., което е видно от представеният писмен договор и анекси към него. Съгласно клаузата на чл.1.2. от договор заемът в размер на 45 000 щатски долара е предоставен за обслужване на търговската дейност на кредитополучателя. Ответникът по молбата е "търговец" по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма. Същият 2 не оспорва сключването на договора и получаване на заемната сума в осчетоводения размер, доколкото се касае за реална сделка, но твърди пълно и точно изпълнение по договора на задължението си по договора и липса на изискуемо и ликвидно вземане, което да е предмет на договора за цесия.

На първо място - съгласно чл. 286 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Действително заемът не е от кръга на посочените в чл. 1, ал. 1 ТЗ търговски сделки, но страната по сделката я прави търговска по своя характер предвид обстоятелството че договорът е свързан с упражняваното от търговеца занятие, съобразно оборимата презумпция на чл. 286, ал. 3 ТЗ, следва да се приеме, че е налице презумптивна търговска сделка (арг. от решение № 102 от 08.10.2009 г. по т. д. № 60/2009 г., ТК, І ТО на ВКС). Достатъчно е сделката да е сключена от търговец в процеса на осъществяване на търговската му дейност, т. е. свързана с упражняваното от него занятие, за да се приложи субективния критерий. В случая в договора за заем, като цел на заемните средства е посочено обслужване на търговската дейност на търговеца – заемополучател, поради което съдът намира че се касае за търговска сделка.

От представените писмени доказателства и от заключението на СФИЕ се установява, че ответното дружество е осчетоводило вземането си по договора за заем с И. А. в размер на 1 119 540, 56 лв. Същото е изцяло изплатено в периода от м.05.-м.07.2023 г. с плащания, извършени на 15.05.2023 г. , 16.05.2023 г., 17.05.2023 г., 25.05.2023 г., 26.05.2023 г. и на 06.07.2023 г. в посочените в приетите като доказателства по делото платежни документи размери, посочени и на стр.4 от заключението. Съдът възприема изцяло като обективно и компетентно заключението на вещото лице, което оценено в съвкупност с писмените доказателства за плащане, подписаният от двете страни по заемното правоотношение документ, наим.“приемо-предавателен протокол“ от 30.03.2023 г. относно размера на неплатения остатък от получената в заем сума и т.нар. „удостоверителни изявления“, с които кредиторът е признал размера на дължимите към момента на погасяване суми, доказва погасяване на паричното задължение в цялост. Видно от договора за заем и анексите към него, че уговореният срок за връщане на заемната сума е изменен на 21.05.2023 г. и че страните са се съгласили, че няма да се дължи възнаградителна лихва (анекс №14) С оглед липсата на доказателства за получаване на суми над установения по делото осчеводен размер на получения от физическото лице заем, съдът намира, че представените анекси №114 относно клаузите за увеличение на размера на заема не доказват възникване на задължение на ответника да върне заемна сума в друг размер. Договорът за заем е реален, тъй като се счита сключен в момента, когато въз основа на постигнато между страните съгласие едната страна даде, а другата - получи в заем пари. Недоказването на този факт води до извода, че не е установено възникването и съществуването на заемно правоотношение между предишния кредитор и „С.Т.“ ЕООД с предмет посочената в молбата по чл.625 ТЗ сума от 1 541 700 евро.

На следващо място – молителят се легитимира като носител на парично вземане, породено от търговска сделка договор за търговски заем от 21.05.2003 г., на основание договор за цесия сключен на 05.06.2023 г. Дори и да се приеме, че договорът е сключен на посочената в него дата, то съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от датата на уведомяването. Относно възражението за липса на уведомяване на длъжника за извършената цесия - Действително по делото не се представиха доказателства предишният кредитор да е уведомил длъжника за сключения договор за цесия към момента на извършените плащания. Надлежното уведомяване има за цел да обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено уведомяване от стария кредитор.

Тук следва да се посочи, че дори и да липсва уведомление то цесията не е недействителна, 3 нито длъжника с е освобождава от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото именно възражение се поддържа от ответника в настоящето производство. В случая ответникът се счита уведомен с получаването на молбата по чл.625 ТЗ от новия кредитор. Изискването н а чл. 99, ал. 3 ЗЗД е спазено и уведомлението за прехвърляне на вземането е достигнало до знанието на ответника - длъжник, поради което следва да се приеме, че прехвърлянето ще породи своето действие. (вж. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК). Към датата на връчване на молбата по чл.625 ТЗ (17.10.2023 г.) заемът е бил изцяло погасен чрез плащане на единствения легитимиран кредитор на ответника, а именно - заемодателят И. А., което включва и последното плащане по договора за заем в размер на 62 000 евро, настъпило на 06.07.2023 г., към която дата „С.Т.“ ЕООД все още не е било уведомено за извършената цесията по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД от стария кредитор, поради което това извършено плащане в полза на стария кредитор се явява плащане на единственият легитимиран за длъжника такъв с право на получаване на плащането.

Неоснователен е аргумента, че договорът за цесия е нищожен поради абсолютна симулация – страните не са желаели настъпване на типичните последици от договора за продажба на вземане. Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД привидните договори са нищожни, като тази норма следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 17 от ЗЗД.

Привидността на договора е обусловена от уговорка между страните, с която те прикриват действителната си воля чрез сключването на съглашение за пред третите лица. Съгласието може да се изразява в липсата на воля договорът да породи правни последици - абсолютна симулация или във воля сделката да породи правни последици, различни от външно изявените - относителна симулация (така решение № 86 от 18.07.2011 г. по т. д. № 682/2010 г., ТК, I ТК на ВКС). В конкретния случай ответникът, чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства за установяване на твърдяната абсолютна симулация, т. е наличие на съгласие между страните по сделката, че същите не желаят да настъпят нейните правни последици.