Решение № 550 от 05.05.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 604/2022
- Вид
- Решение № 550
- Подписан
- 05.05.2022
- В сила
- 05.05.2022
- Състав
- Даниела Илиева Писарова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
Цитирани разпоредби
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.348 · Кодекс за застраховането
- чл.395 · Кодекс за застраховането
- чл.395, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.399 · Кодекс за застраховането
- чл.405 · Кодекс за застраховането
- чл.408, т.3 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
- чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.25а · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 550 гр. Варна, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Даниела Ил. Писарова
Членове:
Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20223100500604 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.259 от ГПК.
Образувано е по ВЖ вх.№6581/17.03.2022г., подадена от ЕТ Г. Г. – ФИНПРО, ЕИК 103212422, гр.Девня, срещу решение №223/01.11.2021г., постановено по ГД №483/2021г. на РС - Девня, с което е отхвърлен предявеният от въззивника –търговец, иск с правно основание чл.405 вр.чл.399 и чл.409 КЗ, за изплащане застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Защитено имущество“ в размер на 3 223 лева ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на закона.
Според въззивника, в решението си съдът не е направил ясно и съответно разграничение на понятията „случайно деяние“, „небрежност“ и „груба небрежност“, поради което е стигнал до погрешен извод за наличие на груба небрежност при възникване на застрахователното събитие - пожар и неговото потушаване. Не е доказано, че е налице нарушение на чл.32, ал.4 от Наредба №821з-647/2014г. или други противопожарни норми.
Твърди се, че пожарът не е оставен без надзор както че не е допусната груба небрежност от страна на собственика - застрахован. Напълно необосновано съдът бил определил отсъствие на застрахования за продължителен период от време, което не кореспондира с времето, необходимо за приготвяне на месо – около 70/90 минути. Твърди се, че решението е и 1 необосновано. Претендира се отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и вместо това уважаване на иска в пълния му размер. Претендират се и сторените разноски за производството.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпило становище на насрещната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ по ВЖ.
В съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на въззивника адв.В. поддържа жалбата и иска.
Насрещната страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. В докладваната молба на застрахователя – въззиваема страна е направено искане за отхвърляне на жалбата ведно с присъждане на сторените разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано пред РС –Девня по искова молба на ЕТ“Г. Г. – ФИНПРО“, Девня, ЕИК 103212422, срещу ЗАД АРМЕЕЦ, ЕИК 121076907, София, за осъждане на застрахователя на имуществена застраховка „Защитено имущество“, която обхваща производствени сгради, машини, съоръжения и оборудване, компютри, аудиовизуална и офис техника, стопански инвентар за срок от 1 година, сумата от 3223 лева, на основание чл.405 КЗ. В исковата молба се твърди от ищеца, сега въззивник, че между страните била сключена застрахователна полица „Защитено имущество“, включваща клауза А от ОУ, отнасяща се за пожар и последици от гасенето му. На 25.10.2020г. възникнало застрахователно събитие – пожар, в офис сградата към дърводелски цех на ищеца, вследствие на което било увредено и унищожено имущество на обща стойност 3223 лв. Ищецът уведомил ответника на 26.10.2020г. като била заведена щета №*** на 28.10.2020г., извършен опис и оглед на повреденото и унищожено имущество. С уведомително писмо с изх №1-7889/29.12.2020г. ответникът отказал изплащане на застрахователно обезщетение по ликвидационната преписка №***. Ищецът счита отказа за неоснователен. Твърди се, че предполагаема причина за пожара е самозапалване на яденето, което е следствие на случайни събития /възможно е да е възникнала повреда в газовия котлон, изтичане и запалване на мазнина, спукване на тенджера и други/, а не е умишлено. Твърди, че не са нарушавани противопожарни норми и правила; готвено е било в помещение, което е обособено и оборудвано специално за това, законно изградено и въведено в експлоатация. Твърди, че липсата на надзор не може да е причина за самозапалването, а готвенето не е нормативно определено като рисков процес, за да изисква противопожарен надзор.
В срока за отговор е постъпило становище от ответника за неоснователност на иска.
Твърди, че съгласно депозираното от ищеца уведомление за щета, представените документи и събраната информация по време на извършен на място оглед, причина за пожара е възпламеняване на храна от високотемпературно въздействие на газов котлон, което дава основание, да се счете, че съдът с храна е оставен за по–продължително време без надзор.
Твърди, че единствена причина за настъпване на вредоносния резултат е небрежно боравене с нагревателни уреди и оставянето им без надзор. Застрахователят твърди, че не покрива вреди, дължащи се на нарушени противопожарни норми, изисквания, правилници, стандарти 2 и неправилна експлоатация. Твърди, че ищецът е нарушил изискванията на чл.44, т.4 от Наредба №1-209/22.11.2004г. за правила и норми за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация, като е оставил запалима консистенция в/около загрят електроуред, което представлява проява на груба небрежност. Позовава се на изключен риск съгласно т.10.10. вр. т.10.11 от ОУ, съгласно които изключени събития са тези, които се дължат на неспазване на утвърдени технологии и стандарти, неправилно или безстопанствено съхранение, както и груба небрежност, умишлени действия или бездействия на застрахования. В условия на евентуалност оспорва размера на иска. Твърди, че по преписката е съставено експертно заключение и количествено стойностна сметка за отстраняване на щетите в размер значително по - нисък от посочения от ищеца. Твърди, че не са представени разходооправдателни документи ищецът да е извършил поправка на увреденото имущество и да е заплатил сумата, посочена в исковата молба.
Въз основа на въведените от страните твърдения, доводи и възражения, в рамките на въззивното производство, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
При преценка редовността на ВЖ съдът констатира, че същата е подадена от легитимирана страна, чрез упълномощен проц.представител, в преклузивния срок и при интерес от обжалването.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Решението е обжалвано изцяло като поставеният за решаване пред въззивния съд въпрос е правен – налице ли е основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпил риск по застрахователна полица за имуществено застраховане.
Страните не са въвеждали нови твърдения и възражения във въззивното производство, не сочат нови доказателства.
Предявен е иск по чл.405 и чл.409 КЗ вр.чл.399 КЗ, за осъждане на застрахователя да заплати дължимо въз основа на действащ застрахователен договор по имуществена застраховка Защитено имущество, обезщетение поради настъпило на 25.10.2020г. застрахователно събитие с увреждане на застраховано имущество, собственост на ЕТ.
Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на събитието по посочения механизъм, на 25.10.29г., завеждането на застрахователна претенция от увреденото лице на 26.10.2020г. Не се спори и относно вида и характера на увреденото имущество. Възражението срещу размера на претендираното обезщетение е въведено в евентуалност, при приемане от съда, че е налице покрит от 3 застраховката риск, че липсват основание за изключване отговорността на застрахователя. С въззивната си жалба ищецът поддържа, че е налице проявена от него небрежност, но не е налице квалифицираната от съда като груба небрежност, която да даде основание за отказ от обезщетяване на вредите.
Страните не спорят относно фактите и доказателствата относно същите, приложени по делото. Не се спори относно механизмът на настъпване на пожара. Не се спори, че собственикът на имуществото е взел мерки за потушаването на пожара, а горното се установява и от приложената Служебна бележка на РС ПЗЗН – Девня /на л.10/. Не се спори, че съгласно приложената застрахователна полица, клауза А, са покрити щетите от пожар и последиците от гасенето му, мълния, експлозия и др. Съгласно т.10.8 от ОУ, приети като част от застрахователния договор, застрахователят не покрива вреди от нарушени строително-технически и противопожарни норми, изисквания, правилници и стандарти, строителни дефекти и недостатъци, нарушени инструкции за експлоатация, некачествен монтаж и ремонт, неправилна поддържка и др. както и съгласно т.10.10 неспазване на утвърдени технологии и стандарти, неправилно експлоатация; съгласно т.10.11 – груба небрежност, умишлени действия или бездействия на застрахования, неговия персонал и лица, поели охраната на имуществото. В т.72 от ОУ са посочени изчерпателно отделните покрити рискове, вкл. по клауза А – от пожар.
В цитираната по-горе служебна бележка от 27.10.2020г. на Служба ПБЗН – Девня се посочва, че при огледа на сградата се установява, че предполагаемата причина за възникване на пожара е самозапалване на ядене, поставено на газов котлон. Описани са и констатираните вреди – унищожаване на кухненски шкафове, ширм, плота на газовия котлон, вътрешното тяло на климатика, осветителна ел.инсталация, рутер, повредени кабели до въздуховода на ширма в съседното помещение, счупено стъкло на горния неотваряем прозорец и опушване на тавани в офис –сградата.
С писмо от 29.12.2020г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетение поради предизвикване на вредите при неправилна експлоатация на уредите/газов котлон/ и неспазване на правила и инструкции за противопожарна безопасност.
Съгласно изслушаната и неоспорена Пожаротехническа експертиза /ПЕ/ на л.112 по делото се установява, че пожарът е възникнал сутринта на 25.10.2020г. в офис-сграда към мебелен цех в ****. След пристигане на екипа на РСПБЗН-Девня е установено, че пожарът е бил загасен от собственика Г. В. Г.. Вещото лице след извършен оглед на мястото дава заключение, че причина за възникване на пожара е проявена небрежност от собствениците при използване на нагревателен уред – газов котлон на пропан – бутан. Огнището е възникнало върху голямото гнездо на газовия котлон, където била оставена тенджера с месо за готвене. Възникналият пожар обхваща филтрите на аспиратора, кухненските шкафове и дървения плот около котлона. Поради високата температура мазнините се изпаряват като образуват заедно с въздуха горивна смес, която се възпламенява. В т.5 от заключението е посочено, че собственикът е проявил небрежност при ползване на газовия уред като е забравил същия включен с ядене отгоре, което се самозапалва по време на готвенето.
4
Цитира като нарушена разпоредбата на чл.32 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна опасност при експлоатация на обектите. Не е установена друга причина за възникване на пожара извън нарушението на цитираната разпоредба. В съдебно заседание заключението не е оспорено. Вещото лице Т. е посочило, че според тази Наредба не следва електроуреди да се оставят без надзор, а по-старите правила са били още по-стриктни. В помещението е осигурена пожаробезопасност с прахов пожарогасител, но пожарът е възникнал поради оставане на котлона включен за неопределено време. Според приложените обяснения на собственика, същият е отсъствал от помещението около 30-40 мин.
По делото е приложена и оценителна експертиза /на л.121/ за размера на вредите, а именно сумата от 1282.78 лева – разходи за ремонт и подмяна на движими вещи както и 1 468.93 лева – разходи за възстановителни работи, или общо сумата от 2751.71 лева.
Въз основа анализ на приложените доказателства настоящият състав не намира основание за отмяна на постановеното решение като неправилно или необосновано.
Разпечатката съдържа 35 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6fe74dda-c96a-4054-8c20-65e4f23f59e5