Решение № 4959 от 06.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4959 гр. Пловдив, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330103705 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника множество договори, по които останали непогасени задължения: 31.66 лева месечни такси и еднократни такси за периода от 10.11.2020 г.- 09.02.2021 г. по договор за мобилни услуги от *** г.; 322.72 лева- месечни такси и еднократни такси за периода от 10.11.2020 г.- 09.02.2021 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от *** г.; 62.36 леванеустойка, представляваща част от разлика между цената на устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена; 165.40 лева- лизингови вноски по договор за лизинг от *** г. Иска се установяването на задълженията. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Ответникът се явява в о.с.з. и заявява, че няма никакви претенции и иска да плати всичко до нова година. След това заявява, че иска да им даде това, което трябва да им даде.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно допустимостта на исковете:

1

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Йеттел България“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № *** г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.

Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК със събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Връчването на исковата молба на ответника не променя допустимостта на предявените искове. В заповедното производството заповедта по чл. 410 ГПК е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК със събрани сведения, че страната не живее на настоящия си адрес. Съобщение по месторабота не е било изпращано, защото към момента на даването на указанията за предявяване на установителен иск и на подаване на исковата молба не се установява трудово правоотношение.

1. Относно договор за мобилни услуги от ***г. за номер ***:

По делото е представен договор от ***г. (лист *** от заповедното производство), на който ищецът основава претенцията си. От съдържанието му обаче се установява, че същият се отнася до услуга предоставяна с предпочетен номер***.

Макар да е налице съвпадение в датите има съществено разминаване в предмета на твърдяното и доказаното по делото правоотношение. Поради това и доколкото няма пречка един потребител да има множество договори с един оператор за предоставяне на различни услуги чрез различни номера, следва че приложеният договор не доказва възникването на валидно облигационно правоотношение за претендираното от ищеца вземане. Ето защо този иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Изявленията на ответника направени в о.с.з. не променят извода, защото страната не е направила изрично признание на исковете, нито конкретно признание на твърдени от ищеца обстоятелства.

2. Относно допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от *** г.:

От представеното на лист 28-30 от заповедното производство допълнително споразумение се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, съгласно което операторът е предоставил посочения в исковата молба мобилен номер и пакет услуги. Бил е уговорен план с месечна такса от 36.99 с ДДС. Срокът на договора е бил 24 месеца.

За този номер съгласно представените в приложеното заповедно производство 2 данни за общо потребление са били начислени две месечни такси по 30.82 лева без ДДС (36.98 лева с ДДС) за периода от 10.11.2020г. до 09.01.2021 г., както и сумите от 16.66 лева, 131.59 лева и 59.04 лева за допълнително предоставени услуги в роуминг.

За следващ период е извадена стойността от -8.95 лева, но същата е била приспадната от стойността на вноска по договор за лизинг. Така общата начислена сума се равнява на 322.72 лева с включен ДДС. Представените справки представляват извлечения от електронната система на оператора и удостоверяват регистрираните за номера на потребителя услуги. Същите не са оспорени от ответника, поради което не е възниквала необходимост от допускане на СТЕ за проверка на описаните данни.

Предвид горното съдът намира, че тези документи удостоверяват описаните обстоятелства.

С оглед ангажираните доказателства искът се явява основателен за сумата от 322.72 лева с ДДС за месечни абонаментни такси и ползвани услуги. В същия размер е и претенцията на ищеца, поради което следва да бъде уважена изцяло.

Във връзка с допълнителното споразумение е подписан и договор за лизинг от *** г. с който на ответника е било предоставено устройство *** като е уговорено плащането му на 23 вноски по 19.99 лева. Устройството е било предадено съгласно чл.

4 от договора. В чл. 1, ал. 2 е уговорена възможност за придобиване на устройството при плащане на 24-та лизингова вноска, а в ал. 3 същата стойност е записана като обезщетение при неизпълнение на задължението за връщане и липса на искане за придобиване. Срокът за плащане на лизинговите вноски е изтекъл, няма доказателства за тяхното погасяване и за връщане на устройството, поради което претенцията за сумата от 165.40 лева се явява основателна.

Съгласно чл. 19б, буква „в“ от общите условия (приложими съгласно т. 3 на раздел III от допълнителното споразумение), ищецът има право да откаже да сключи индивидуален договор или да прекрати индивидуален договор в случай, че потребителят не е платил дължимите суми след изтичането на сроковете за плащане.

Сроковете за изпълнение на паричните задължения са уредени в чл. 27 от ОУ, който предвижда, че услугите се плащат в срок указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни от датата на издаване. Съгласно изложеното по-горе се установява неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на услуги за два последователни месеца. От приложените копия на фактура и данни за общо потребление се установява, че след 10.01.2021 г. ищецът е спрял да начислява задължения за месечни абонаментни такси и е начислил неустойки за предсрочно прекратяване на 10.03.2021 г. При така ангажираните документи и с оглед липсата на оспорвания от ответника, следва да се приеме, че ищецът е упражнил правото си да прекрати договора считано от 10.02.2021 г., преди изтичането на уговорения срок на 15.08.2021 г.

Съгласно раздел IV от допълнителното споразумение в случай на прекратяване 3 на договора преди изтичането на срока потребителят дължи неустойка в случаите, в които е предоставено устройство за ползване определена като такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценовата листа действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договор за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора. В раздел I I от допълнителното споразумение изрично е записано предоставянето на устройство във връзка с договора, като е посочената неговата стандартна цена без абонамент- 759.90 лева, общата лизингова цена, на която се предоставя на потребителя- 479.76 лева и предоставената отстъпка от 280.14 лева. Клаузата за неустойка е съобразена с обема на неизпълнението, като е уговорено, че се дължи съответно на оставащия срок на договора, като има изрично постигнато от страните съгласие за цената на предоставеното устройство и направената във връзка с правоотношението отстъпка. По делото се доказа предсрочното прекратяване на правоотношението поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, поради което той дължи обезщетение на вредите от неизпълнението в размер на уговорената неустойка. Правоотношението се е прекратило 6 месеца преди изтичането на уговорения срок, при което съгласно посоченото правило дължимата неустойка е в размер на 70.04 лева. Ищецът претендира по-малка сума- 62.36 лева, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение.

На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса в размер на 150 лева за уважените искове и за адв. възнаграждение в размер на 263.92 лева за заповедното.

Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за защита по настоящото производството, защото от приложените документи не се удостоверява плащането му.

В тази насока е приложена фактура, за сумата от 480 лева, в която е посочено плащане в брой. Документът не е подписан от страните и не удостоверява извършването на плащане в посочения размер. Макар подписите да не са задължителен реквизит на фактурата, това изискване е относимо към редовността й като счетоводен документ.

Наличието на редовен счетоводен документи обаче не води до извод за плащане на задълженията по него.

По изложените съображения, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. И. А., ЕГН **********, дължи на „Йеттел България“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283, следните суми: 322.72 лева- месечни такси и еднократни такси за периода 10.11.2020 г.- 09.01.2021 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от *** г.; 62.36 лева- неустойка, представляваща част от разлика между цената на устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена; 165.40 лева- лизингови вноски по договор за лизинг от *** г.; ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на постъпване на заявлението в съда– ***г. до окончателното им погасяване , като ОТХВЪРЛЯ претенцията за месечни такси и еднократни такси само за период от 10.01.2021 до 09.02.2021 г. и като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България“ ЕАД срещу Б. И. А. иск за установяване на задължение в размер на 31.66 лева- месечни такси и еднократни такси за периода 10.11.2020 г.- 09.02.2021 г. по договор за мобилни услуги от ***г. за номер **** , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** от ***г. по частно гр. дело № *** г. на ПРС.

ОСЪЖДА Б. И. А., ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, сумата от 413.92 лева- разноски в настоящото и заповедното производство, съразмерно на уважените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 5