Решение № 3787 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3787 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110215110 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 31 от 11.03.2021 г., издадено от С.Ц. – Председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 173, ал. 1 и чл. 177, ал. 1 от ЗКПКОНПИ, за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗКПКОНПИ, на С.А.Ч., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева.

Недоволна от НП е останала Ч., която го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че НП е издадено при наличието на съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква се още, че нарушението не било доказано. В условията на алтернативност се иска от съда да приложи чл. 28 от ЗАНН и да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от адв. С., който в пледоарията си по същество иска от съда да отмени обжалваното наказателно, поддържайки аргументите във въззивната жалба.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна се представлява в съдебното заседание от 1 юрисконсулт С., който иска в пледоарията си по същество съдът да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

На 08.02.2021 г. при проверка на получените и вписани в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗКПКОНПИ да подават декларации за имущество и интереси по чл. 37, ал. 1, т.1-6, т. 9 от същия закон, служителката на КПКОНПИ Х.Т. установила, че лицето С. Ч., в качеството си на общински съветник в ОС - ,,***'', след като били прекратени правомощията й не е подала в законоустановения срок – до 29.07.2020 г. декларация за деклариране на имуществото и интересите си, като задължението й е вменено по закон – чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗКПКОНПИ.

При установяването на тези обстоятелства, Х.Т. съставила АУАН на жалбоподателя Ч., който й бил връчен срещу подпис на 24.02.2021 г.

По делото е установено безспорно, че Ч. е заемала длъжността общински съветник в общинския съвет на гр. ,,***'', като е подала оставка на 24.06.2020 г. и е освободена с Решение от 29.06.2020 г. от тази дата е започнал да тече едномесечният срок за подаване на декларация по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗКПКОНПИ.

Същевременно, Ч. започнала работа като „специалист“ в кметство ,,***'', общ. ,,***'', като на 17.07.2020 г. е подала до КПКОНПИ декларация за имущество и интереси, макар и на друго основание (не поради факта, че е престанала да бъде общински съветник, а поради обстоятелството, че е започнала работа като ,,***'' ,,***''). В действителност обаче, съдържанието на декларацията е идентично и в двете хипотези, посочени по-горе.

Тези обстоятелства не били отчетени от решаващия орган, който издал оспореното наказателно постановление № 31 от 11.03.2021 г., издадено от С.Ц.

– Председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане 2 на незаконно придобитото имущество, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 173, ал. 1 и чл. 177, ал. 1 от ЗКПКОНПИ, за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗКПКОНПИ, на С.А.Ч., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали: показанията на свидетеля Х.Т. и на писмените доказателства по делото, приети и прочетени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал.

3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

Съдът намира, че безспорно е доказано, че е налице извършено нарушение от жалбоподателя, но същото е явно маловажно по своя характер.

От представените по делото доказателства се вижда, че жалбоподателят не е изпълнила законовите си задължения да декларира имуществото и интересите си пред КПКОНПИ в едномесечен срок от прекратяването на правомощията й като общински съветник. Това нарушение е формално и е на просто извършване и се счита осъществено с неподаването в законоустановения срок на дължимата декларация.

3

Но, съдът счита, че преди изтичането на този срок, а именно на 17.07.2020 г. жалбоподателката е подала пред КПКОНПИ декларация със същото съдържание, но на различно законово основание – затова, че е започнала работа като ,,***'' ,,***'', общ. ,,***''. Ето защо, съдът намира, че Комисията е имала нужната информация, макар и подадена на различно основание. Това обстоятелство несъмнено е следвало да бъде отчетено от АНО преди да издаде наказателното постановление, защото то характеризира като маловажно.

Съдебният състав намира, че в случая несъмнено следва да намери приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН, защото в конкретния случай, макар формално да не са изпълнени изискванията в срок, то нужната информация за имуществото и интересите на Ч. е била представена на КПКОНПИ и то в срока по закон. По-нататък следва да се има предвид, че няма данни по делото жалбоподателят да има налагани административни наказания за други извършени нарушения. На следващо място, осъщественото деяние не притежава такава обществена опасност, че то да съставлява административно нарушение. В случая обществената опасност е значително по-ниска от обичайната, а самата тя е незначителна, и от него не са произтекли никакви вредни последици. В заключение съдът намира, че налагането на наказание, дори в минималния му размер, е несъответно на обществената опасност на нарушението, а нарушителят може да бъде дисциплиниран чрез отправянето на предупреждение, че при повторно маловажно нарушение ще бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност.

По искането за разноски, съдът намира, че следва да уважи претенцията на жалбоподателя, тъй като издаденото НП е незаконосъобразно. С оглед измененията в ЗАНН, съдът след 29.11.2019 г. следва да се произнася и по искания за присъждане на разноски. Ето защо, предвид изхода на делото, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на С. Ч., на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК. Доколкото размерът на претендираното възнаграждение е 420 лева, а възражение за прекомерност не е обективирано, то съдът следва да го присъди в цялост.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, Софийският районен съд, 112-и състав,

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 31 от 11.03.2021 г., издадено от С.Ц. – Председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 173, ал. 1 и чл. 177, ал. 1 от ЗКПКОНПИ, за нарушение на чл.

38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗКПКОНПИ, на С.А.Ч., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕДУПРЕЖДАВА С.А.Ч., с ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, да заплати на С.А.Ч., с ЕГН **********, сумата от 420 лева, представляваща разноски за един адвокат в производството пред първата инстанция, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5