Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 158 от 28.04.2025, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 266/2025
Вид
Решение № 158
Подписан
28.04.2025
В сила
13.05.2025
Състав
Владимир Стоянов Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.69, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1, ал. 1 · Постановление № 359 от 23 октомври 2024 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната
  • чл. 142 · Семеен кодекс
  • чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
  • чл.142 ал.2 · Семеен кодекс
  • чл. 143 · Семеен кодекс
  • чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
  • чл.150 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Карлово, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320100266 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК, предявен о т Г. П. Д., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на своята майка П. Т. К., ЕГН: ********** и П. Т. К., ЕГН: **********, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетната си дъщеря С.

П. Д., ЕГН: **********, всички от гр. К., ул. „***“ №***, вх.***, ет.***, ап.***, представлявани от адв. Е. П. против П. Г. Д., ЕГН: ********** от гр.

К., ул. „***“ №***.

В исковата молба се твърди, че през време на брака на П. Т. Д. /сега К./ и П. Г. Д. са родени децата им Г. П. Д. и С. П. Д.. Този брак бил прекратен с влязло в сила Решение № 691/14.11.2013 г., постановено по гр. дело № 1160/2013 г. на Карловски районен съд. По силата на това решение упражняването на родителските права по отношение на децата било предоставено на майката, като бащата и ответник по настоящото дело бил осъден да плаща месечна издръжка за всяко от двете си деца по 100 лв., считано от 06.06.2013 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

Твърди се, че от постановяване на гореописаното съдебно решение и 1 до настоящия момент не бил променян размерът на издръжката, изплащана от ответника. През този период от време нуждите на децата нараснали многократно, налице била и натрупана през изминалите повече от единадесет години инфлация.

Твърди се, че Г. Д. е ученик редовна форма на обучение в*** клас на ПГЖТ „Х. С.“ - гр. К.. Той вече бил голямо момче и всички негови дрехи и обувки се купували от магазините за възрастни и на съответните цени. За разлика от възрастните, той продължавал да расте, поради което дрехите, обувките и маратонките постоянно му омалявали и се налагало много често да му се купуват нови. Всеки ден за училище му се давали средно между 5 и 10 лв., с които той си купувал закуска и обяд, както и покривал някои свои дребни разходи. Отделно от това, когато излизал с приятели, също му се давали пари за почерпка, билети за кино и други развлечения. Бил му закупен лаптоп, за който се плащала ежемесечно и такса за интернет. Г. имал мобилен телефон, таксата за който също се поемала изцяло от майката. Учебниците за непълнолетния се предоставяли от училището му, но оставал разходът за тетрадки и учебни помагала.

Г. Д. членувал в клуб по автомоделизъм. Членовете на клуба сами си купували и сглобявали моделите на автомобили, с които се състезавали.

Цените на тези модели започвали от 120 лв. и стигали до няколко хиляди.

Освен това всеки член на клуба поемал разходите си, когато участвал в различни състезания, в това число за транспорт и когато се наложело – за нощувка. През лятото му предстояли и състезания в чужбина, а също така и в края на следващата учебна година – обучение по програмата „Еразъм“, вероятно в Испания.

Твърди се, че С. Д. е ученичка в *** клас, дневна форма на обучение в СУ „Х. П.“ - гр. К.. Тъй като била целодневна форма на обучение, на нея също й се давали средно по 5 - 10 лв. на ден, с които да си купува закуска и обяд, както и да покрива някои дребни нужди. Тя също вече била голямо момиче със своите специфични нужди за дрехи, обувки, козметика. В случаите, когато излизала с приятелки, се налагало да й бъдат давани допълнителни средства за почерпка и развлечения. Отделно от всичко това вървели и разходите за телефон, за учебни помагала. Тя членувала в Клуб „Шевица“ за народни танци. Месечната такса била в размер на 20 лв. По- 2 сериозни били разходите, когато клубът им имал участия. Тогава се налагало родителите, в случая – майката, да поемат всички разходи, свързани с пътуването.

Твърди се, че П. Т. К. полага огромни усилия с доходите си от трудово възнаграждение и получаваната досега издръжка, да покрива разходите за двете деца. От няколко години тя живеела на семейни начала със С. Г., с когото имали общо дете – *** А. С. Г.. Двамата, заедно с трите деца живеели на квартира в гр. Карлово, месечният наем на която бил 350 лв. Те отглеждали заедно трите деца и заедно поемали техните разходи. Но за тях това ставало все по-трудно – и трите деца растели, с което нараствали и техните насъщни нужди, съответно и разходите за тяхното посрещане.

Особено през последните около три години животът в страната поскъпнал значително, в това число и особено – разходите за храна, транспорт, електроенергия, отопление и ВиК, мобилни услуги и телевизия и др. По найскромна преценка разходите, свързани с отглеждането на двете деца били над 1100 - 1200 лв. месечно.

Твърди се, че вече години наред ответникът напълно се дезинтересирал от развитието и нуждите на двете му деца. Той също живеел с друга жена, от която имал още едно дете. Това обаче по никакъв начин не го освобождавало от задължението да се грижи и осигурява средства за тяхната издръжка и отглеждане. Той вил ***, живеел в собствено жилище. Освен доходите по служебното правоотношение, същият реализирал доходи и като ***вече в продължение на много години. Плащаната от него издръжка и за двете деца не само че била крайно недостатъчна, с оглед на техните нужди, но и отдавна била много под минималния размер, предвиден в чл.142 ал.2 от СК.

С оглед горното, за ищците бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Молят съда да постанови решение, с което да измени размера на определената с Решение № 691/14.11.2013 г., постановено по гр. дело № 1160/2013 г. по описа на PC Карлово издръжка, която ответникът следва да заплаща на децата си Г. П. Д. и С. П. Д., като я УВЕЛИЧИ от 100 лева месечно на 400 лева месечно за Г. П. Д. и от 100 лева месечно на 380 лева месечно за С. П. Д., считано от датата на подаване на исковата молба – 04.02.2025 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, платима до 5-то число на текущия 3 месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендират се направените по делото разноски.

Oтветникът, чрез пълномощника си адв. С. П.-К., оспорва иска по размер.

Не оспорва това, следните обстоятелства, изложени в исковата молба:

- че бракът между него и майката на ищците - П. Т. К., е прекратен с влязло в сила Решение № 691/14.11.2013 г., постановено по гр. дело № 1160/2013 г. по описа на Карловски районен съд, с което е осъден да заплаща месечна издръжка за всяко едно от двете си деца по 100 лв., считано от 06.06.2013 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, която издръжка не е променяна досега;

- че детето Г. е ученик редовна форма на обучение в *** клас в ПГЖТ„Х. С.“ - гр. К., а детето С. е ученичка в *** клас дневна форма на обучение в СУ „Х. П.“ - гр. К.;

- че майката на ищците има и друго дете - А. С. Г., което е на *** години;

- че ответникът има още едно дете – И. П. Д., което е почти на ***години;

- че ответникът е ***.

Оспорва следните обстоятелства, изложени в исковата молба:

- че разходите на месец за издръжката на децата надхвърлят сумата от 1100 - 1200 лв.;

- че децата посещават посочените в исковата молба извънкласни занимания, доколкото не са представени доказателства за такива, в т. ч. и за направени разходи, свързани с тях;

- че напълно се е дезинтересирал от децата;

- че освен доходите от служебно правоотношение като ***, получава и странични доходи като ***;.

Във връзка с оспорване на иска и направеното възражение за прекомерност на претендираната издръжка, ответникът излага следните обстоятелства:

4

Твърди, че след развода с майка на децата, същата създавала непрекъснато пречки и не позволявала на децата да се виждат с него, възпрепятствала по всякакъв начин режима на контакти, установен от съда, настройвала децата срещу него, което довело до пълното им отчуждаване и нежелание да се виждат. Майката на децата си позволила да ангажира с тези отношения и най-близките си роднини, които го заплашвали, че ще му се случи нещо лошо, ако продължи да настоява да се вижда с децата и да ги търси. Вероятно поради тази причина тя не била предявявала през изминалите години претенция за увеличаване на присъдената издръжка за децата.

Ответникът твърди, че живее на съпружески начала с друга жена, от която имал дете – И. П. Д., родена на *** г. Детето посещавало детска градина, разходите за която – за закупуване на козметика, заплащане на танци и физкултурни занимания, закупуване на различни материали и др., били около 40 лв. на месец. В тази възраст детето израствало бързо и на всеки сезон му закупували дрехи, обувки, спортни екипчета и др., които били на стойност около 300 лв. Отделно за закупуване на книжки, водене на кино и на театър правели и други разходи. През зимния сезон детето често боледувало от вирусни и простудни заболявания, което налагало закупуване на лекарства, в т. ч. и антибиотици, като за курс на лечение заплащал около 50-60 лв.

Твърди, че е ***и единственият му доход било възнаграждението, което получавал по служебното правоотношение. Други доходи нямал. Той и жената, с която живеел на съпружески начала – П. С. П. /същата до месец декември 2024 г. била безработна, а от 16.12.2024 г. била самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия, с осигурителен доход на месец 933.00 лв./, ползвали част от наследствена къща. През зимния сезон се отоплявали с ел. енергия, като средният месечен разход бил на стойност около 230 лв., а през лятото – около 120 лв. За кабелна телевизия и интернет ответникът заплащал по 32 лв., за вода – около 60-70 лв. Средният месечен разход за храна на семейството му бил около 500-600 лв.

Твърди, че имал съществени разходи, свързани с погасяване на потребителски кредити, както следва: по Кредитен договор РК1600144835/2016 г. на ОББ АД, с месечна погасителна вноска /главница и лихви / в размер на 77.73 лв., по Договор за потребителски кредит № 21-061/2020 г. на „ Уникредит Булбанк“ - 52.68 лв.; по Договор от 13.03.2024 г. на Пощенска 5 банка АД - 472.79 лв.; по Договор за потребителски кредит от 22.04.2019 г. на „ПИБ“ АД - 148.23 лв. Общият размер на погасителните вноски по кредитите на ответника бил 751.43 лв.

Твърди, че исканата издръжка не била съобразена с изискванията на чл. 142, ал. 1 от СК, съгласно който текст размерът на същата се определя от нуждите на детето и от възможностите на лицето, което я дължи. Отделно от това, независимо, че майката полагала ежедневните грижи за децата, съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК тя също дължала издръжка. В тази връзка, майката представила с исковата молба удостоверение за своите доходи, но не представила доказателства за доходите на лицето, с което живее на съпружески начала. Това било необходимо, доколкото се твърдяло, че двамата имат общо дете и заедно отглеждат и ищците, като разходите, които правят за домакинството и семейството си, би следвало да се поемат съвместно.

С оглед горното, ответникът моли съда да уважи исковете до размер от 280 лв.за детето С. П. Д. и 300 лв. детето Г. П. Д., като над тези суми да отхвърли претенциите като неоснователни и недоказани.

Моли съда да постанови заплащането на издръжката да става до 25то число на текущия месец, доколкото трудовото му възнаграждение се заплащало до 20-то число на месеца.

Моли да бъдат осъдени ищците да му заплатят направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и се установява от представените удостоверения за раждане, че П. Т. К. и П. Г. Д. са родители на родените от брака им деца Г. П. Д., ЕГН: ********** и С. П. Д., ЕГН: **********.

Не са спорни също и следните обстоятелства, които се признават от ответника и за които са представени писмени доказателства: че бракът между П. Г. Д. и П. Т. К. /тогава Д./ е прекратен с влязло в сила Решение № 691/14.11.2013 г., постановено по гр. дело № 1160/2013 г. по описа на Карловски районен съд, с което ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка за всяко едно от двете си деца по 100 лв., считано от 06.06.2013 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, 6 която издръжка не е променяна досега; че детето Г. е ученик редовна форма на обучение в ***клас в ПГЖТ„Х. С.“ - гр. К., а детето С. е ученичка в *** клас дневна форма на обучение в СУ „Х. П.“ - гр. К.; че майката на ищците живее на съпружески начала със С. С. Г., от когото има дете – А. С. Г., на ***години; че ответникът живее на съпружески начала с П. С. П., от която има дете – И.