Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 5268 от 29.10.2026, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
1302/2026
Подписан
29.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 10, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 111 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 111, ал. 6 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 122 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 122, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 122, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 122, ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 75, т. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 86, ал. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 97, т. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 97, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража

РЕШЕНИЕ

№ 5268

Стара Загора, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VIII състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

Като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 20267240701302 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 111 във връзка с чл. 122, ал. 3, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на Н. С. М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗООТ „Стара Загора“ към Затвора Стара Загора, против Заповед № 112-18-158#1 от 01.09.2026 г. на Началника на Затвора Стара Загора, с която на основание чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС се отнема в полза на Фонд „Затворно дело“ 1 бр. мобилен телефон „Samsung Galaxy A52“.

Оплакванията в жалбата са за издаване на оспорената заповед при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че със заповедта се засягат негови конституционни права и права, защитени от ОРЗД (Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО – Общ регламент относно защитата на данните), тъй като в паметта на иззетия му телефон се съхранявали лични данни – семейни снимки, лични спомени и контакти, нямащи отношение към сигурността в местата за лишаване от свобода или към каквото и да е правонарушение, но отнемането на телефона би довело до невъзвратимата им загуба. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Иска се и обезпечаване на информацията, съдържащата се в отнетия мобилен телефон, чрез копирането й на външен електронен носител, Жалбоподателят в съдебно заседание и пълномощникът му в представена допълнителна молба-становище поддържат подадената жалба. В становището си пълномощникът на жалбоподателя моли да бъде допусната и обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по отношение на унищожаването на вещта, докато не бъде осигурен технически способ за съхранение и предаване на съдържащата се в нея информация.

Ответникът по жалбата – Началникът на Затвора Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената по делото Докладна записка вх. № 112-21-937#1 от 01.09.2026 г., изготвена от мл. инспектор в Затвора Стара Загора, при извършена на 01.09.2026 г. проверка външен работен обект – ОП „Паркиране и репатриране“ [населено място], в стаята за почивка лишеният от свобода Н. С. М. (жалбоподателят) е бил заварен да държи ръцете си и да ползва мобилен телефон „Samsung Galaxy A52“, който бил включен да се зарежда в ел. мрежа. С протокол за претърсване и обиск № 8164 от 01.09.2026 г. телефонът бил иззет от жалбоподателя, който в писмени си обяснения по случая признава, че телефонът е бил негов, като сочи, че предходната седмица го е получил от приятелката си, която му го хвърлила през оградата на ЗООТ „Стара Загора“. Намиращите в телефона СИМ-карти и зарядното му устройство са иззети с отделни протоколи, съответно – отнети с други заповеди, които не са предмет на настоящото оспорване.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 112-18-158#1 от 01.09.2026 г., издадено от Началника на Затвора Стара Загора, на основание чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС се отнема в полза на Фонд „Затворно дело“ 1 бр. мобилен телефон „Samsung Galaxy A52“. От фактическа страна отнемането на вещта е обосновано с държанието й от жалбоподателя, без да има право на това, установено при извършени му обиск и претърсване. Жалбоподателят е бил запознат със заповедта срещу подпис на 30.09.2026 г.

Като доказателства по делото са приети документите от преписката по издаване на оспорената заповед, сред които и обсъдените по-горе.

Като доказателство е приета и представената в хода на съдебното производство Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 82, ал. 7 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНЗС) е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите. Видно от утвърдения със заповедта списък, приложен към нея, мобилните телефони не са сред тези вещи.

При тази фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, съдът намира за установено следното:

Жалбата, като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл. 122, ал. 3 от ЗИНЗС и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от материално компетентния административен орган по чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС – Началника на Затвора Стара Загора, и в предвидената от закона писмена форма, като са посочени фактическото и правно основание за нейното издаване.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е спазено изискването на чл. 103 от ППЗИНЗС заповедта за отнемане по чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС да се издава при наличие на протокол за изземване на парите и вещите, държането на които не е разрешено.

При издаването на обжалваната заповед правилно е приложен и материалният закон.

Съгласно нормата на чл. 86, ал. 4 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си. По аргумент от чл. 122 от ЗИНЗС министърът на правосъдието утвърждава списък на вещи и предмети, които осъдените и задържани по НПК лица, настанени в затвори, поправителни домове и затворнически общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Аналогична е разпоредбата на чл. 82, ал. 7 от ППЗИНЗС, съгласно която разрешените лични вещи, които лишените от свобода лица могат да получават и държат при себе си и на определените за целта места, се определят със заповед на министъра на правосъдието.

От посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че законът въвежда разрешителен режим на изчерпателно определени вещи, които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват, като с разпоредбата на чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС изрично се забранява на лишените от свобода да внасят и държат при себе си неразрешени предмети.

Нещо повече: за определени вещи, сред които са и мобилните телефони, дори описаният по-горе разрешителен режим е неприложим, тъй като тяхното притежаване, ползване или държане е изрично забранено от закона – чл. 97, т. 3 от ЗИНЗС, съгласно която норма лишените от свобода не могат да притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи устройства или части от тях.

Съгласно чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват, като собствеността им се отнема в полза на Фонд „Затворно дело“ със заповед на началника на затвора.

В случая няма спор, че иззетата от жалбоподателя вещ, чието отнемане е наредено със оспорената заповед – мобилен телефон „Samsung Galaxy A52“, е била държана от него към момента на изземването й, без да има това право, тъй като попада в предметния обхват на изричната забрана по чл. 97, т. 3 от ЗИНЗС.

Изложеното означава, че налице е материалноправното основание за упражненото с обжалваната заповед административно правомощие.

Ирелевантни са доводите на жалбоподателя, че със заповедта се засягали негови конституционни права и такива, защитени от ОРЗД, тъй като в паметта на иззетия му телефон се съхранявали лични данни – семейни снимки, лични спомени и контакти, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Съгласно чл. 75, т. 2 от ЗИНЗС, лишените от свобода не могат да се ползват от правата си, които са им отнети или ограничени изрично със закон, а именно такъв е случаят с оглед на забраната по чл. 97, т. 3 от ЗИНЗС. ОРЗД се прилага за обработването на лични данни, какъвто разглежданият спор не е, и при нарушаване на правата му във връзка с обработването на личните му данни субектът на лични данни разполага със специален ред за защита, уреден в регламента и Закона за защита на личните данни.

Неотносимо към предмета на делото е и направеното искане за обезпечаване на информацията, съдържащата се в отнетия мобилен телефон, чрез копирането й на външен електронен носител, както искането за допускане на обезпечителна мярка със същата цел (спиране на изпълнението по отношение на унищожаването на вещта, докато не бъде осигурен технически способ за съхранение и предаване на съдържащата се в нея информация), тъй като разрешаването на тези въпроси е от компетентността на затворническата администрация.

По тези съображения съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт и следва да бъде потвърдена.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 122, ал. 3 във връзка с чл. 111, ал. 6 от ЗИНЗС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 112-18-158#1 от 01.09.2026 г., издадено от Началника на Затвора Стара Загора, като законосъобразна.

Решението е обявено в съдебно заседание на 29.10.2029 г. и подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от датата на обявяването му пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�