Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1166 от 20.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1635/2024
Вид
Решение № 1166
Подписан
20.08.2024
В сила
22.10.2024
Състав
Татяна Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 5 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 8, ал. 1, изр. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 21, т. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 139, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1166 гр. София, 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20241100901635 по описа за 2024 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 Образувано е по жалба на „М.Ц.Е.” ООД срещу отказ № 20240722141548/24.07.2024 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър прекратяване на членственото правоотношение на съдружника А.Х. поради изключването му. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че нямало взето от общото събрание решение за отправяне на предупреждение; че на съдружника не било връчено надлежно предупреждение за изключването; че събранието, на което било взето решението за изключване, не било редовно свикано, тъй като нямало данни за получаване на поканата от изключения съдружник; че не било заявено за вписване ново разпределение на дяловете, съответно обявяване на нов учредителен акт.

Жалбоподателят твърди, че за отправяне на предупреждение за изключване не било необходимо взимане на решение от общото събрание, а предупреждението можело да бъде обективирано и в поканата за свикване на общо събрание за взимане за решение за изключването. В случая предупреждението и поканата били редовно връчени на Х. чрез изпращането им на изрично посочена от него електронна поща, която била използвана от години в кореспонденцията между дружеството и съдружника. Съгласно ЗЕДЕП електронното писмо се считало за получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система, като в случая документите били получени от съдружника на 12.07.2024 г. и той имал достатъчен срок за организиране на защитата си за насроченото на 22.07.2024 г. събрание.

Жалбоподателят сочи още, че последиците от изключването, свързани с дела на изключения и с промяна в дружествения договор, можели да бъдат предмет на отделно заявление, а и указания за заявяването им наред с изключването не били давани. Въз основа на всичко изложено жалбоподателят моли за отмяна 1 на отказа.

От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за законосъобразност на отказа.

Съдът намира следното:

Съгласно чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ при преценка на предпоставките за вписване в регистъра длъжностното лице съобразява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи.

С процесното заявление А4 в вх. № 20240722141548 е заявено за вписване по партидата на жалбоподателя прекратяване на членственото правоотношение на съдружника А.Х. поради изключването му. Следователно, за да се постанови вписване, е необходимо от приложените към заявлението доказателства да може да се направи извод, че е изпълнена предвидената в закона процедура по отправяне на предупреждение до изключвания съдружник (изявление за което може да изхожда от управителя или от другия съдружник, без да е необходимо отделно решение на общото събрание); че събранието, на което е взето процесното решение, е редовно свикано – с покана, връчена на съдружниците в определения в дружествения договор/ в закона срок, по предвидения дружествения договор/закона начин и с дневен ред, включващ взимане на процесното решение; че решението за изключване е взето с предвиденото в закона мнозинство и в предвидената в дружествения договор/закона форма.

В настоящия случай жалбоподателят е представил писмено предупреждение за изключване, отправено до Х. от другия съдружник, покана за свикване на общо събрание, което да се проведе на 22.07.2024 г. за обсъждане и взимане на няколко решения, сред които и решение за изключване на Х., както и протокол за проведеното на същата дата събрание, в който е удостоверено, че в отсъствието на Х. другият съдружник е взел решение за изключването му.

Тъй като в дружественият договор не е предвидено отклонение от разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ, нито особен ред за връчване на други изявления до съдружниците, то писменото предупреждение и писмената покана могат да бъдат надлежно връчени по различни начини – с препоръчано писмо, по електронна поща, връчване срещу подпис и т.н., като за надлежността на връчването им е достатъчно да се установи, че изявленията са достигнали до своя адресат. И тъй като проверката, която се извършва в регистърното производство е формална, фактът на достигането им до адресата трябва да може да се установи само от представените към заявлението документи.

Заявителят твърди, че процесните документи – предупреждение и покана за общо събрание, са връчени на посочен от самия изключен съдружник електронен адрес. Видно от представената от заявителя нотариална покана, изпратена от Х. до дружеството, обаче съдружникът е посочил този електронен адрес само като адрес за получаване на покана за провеждане на събранието, чието свикване е поискал, а именно – с посочения в нотариалната покана дневен ред, който, разбира се, не включва неговото изключване като съдружник. Това изявление не може да се тълкува разширително, тъй като подобно тълкуване би довело до накърняване на права. Ето защо съдът приема, че съгласието за връчване по електронна 2 поща, изразено в нотариалната покана, не касае връчването на процесните документи (предупреждение и покана). От това пък следва, че относно получаването им от Х. не може да се приложи разпоредбата на чл. 8, ал. 1, изр.

1 ЗЕДЕП, съгласно която при липса на друга уговорка не се изисква потвърждаване на получаването на електронния документ, за да се счита той за връчен – това е приложимо, само когато електронният документ е изпратен до лице, имащо качеството на адресат, а съгласно чл. 5 ЗЕДЕП адресат на електронното изявление е или лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления, или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. Видно е, че Х. не отговаря на нито едно от двете изисквания, поради което, за да се приеме, че документите, изпратени чрез електронно писмо, са му връчени, е необходимо да се представят надлежни доказателства, различни от доказателствата за изпращане на писмото.

Като доказателства за връчването заявителят е представил извлечения от титулната част на електронните писма до Х., от които е видно от кого, до кого и кога е изпратено съобщението, както и каква е посочената от изпращача тема, а също така – че към писмото е приложен документ. Тези извлечения обаче не са годни да установят нито съдържанието на приложените към електронните писма документи (т.е. дали действително са приложени процесните предупреждение за изключване и покана), нито получаването на изпратените до Х. писма.

Пълно формално доказване на връчването им не може да се извърши и чрез доказване на обстоятелството, че друга кореспонденция между Х. и дружеството се е осъществявала безпрепятствено чрез същата електронна поща. Наличието на множество редовно връчени изявления не гарантира редовността на връчването на всяко следващо изявление, а само прави вероятно редовното му връчване, което обаче не е достатъчно, за да удовлетвори проверката по чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ.

Следователно от външна страна документите, представени от заявителя, не доказват редовно връчване. Същевременно доказването на този факт не може да бъде извършено чрез други доказателствени средства и способи (напр. чрез поисканата от жалбоподателя техническа експертиза), тъй като, както беше посочено, в регистърното производство проверката е формална – само въз основа на представените документи, т.е. въз основа на писмени доказателства, в каквато насока е вече цитираната разпоредба на чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ.

Липсата на връчено предупреждение и нередовното уведомяване на съдружника за събранието, на което е взето решение за изключването му, са основание за отказ за вписване на това обстоятелство, поради което жалбата срещу отказа следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „М.Ц.Е.” ООД, ЕИК ****, срещу отказ № 20240722141548/24.07.2024 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския прекратяване на членственото правоотношение на съдружника А.Х. поради изключването му.

3

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - гр. София в седемдневен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4