Решение № 65 от 11.04.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. В., 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря А.А.Т. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20231300500117 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от И. Е. А. с ЕГН ********** от гр. Б. обл. В., ж.к. „З.“, бл.9, ет.3 и М. Е. Р. ЕГН ********** от гр. С., ж.к.

“Н.” * част, бл. *,, ВХ.*, ЕТ.* против Решение №103 от 18.11.2022г. постановено по гр.д.

№484/2021г. по описа на РС-Б..

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателите срещу А. Б. А. от гр. Л., обл. М., ул. “В.” №*, иск с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК за установяване съществуването право им на собственост върху дворна площ от 545 кв.м., съставляваща УПИ 1-* в кв. 16 по регулационния план на с. Р., обл. В., ведно с построените в този имот сгради и на незастроена дворна площ от 465 кв.м., съставляваща УПИ III -* в кв. 16 по регулационния план на с. Р., обл. В. като неоснователен.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушене на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Поддържа се, че изводите на БРС за отхвърляне на иска поради недоказани действия от тяхна страна с които да са демонстрирали по категоричен начин владението на имота, като собствен; че не са доказали упражняването на фактическа власт върху процесиите недвижими имоти през твърдения период - от смъртта на баща им през 2004г. - до снабдяването им с нотариален акт през 2019г. са необосновани и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Посочва се, че първоинстанционния съд допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила – не е обсъдил всички доказателства по 1 делото, поотделно и в тяхната съвкупност; не е допуснал двама от поисканите трима свидетели с исковата молба, без да мотивира отказ за това.

Излага се, че със събраните доказателства са установили твърдения факт на давностно владение на процесните имоти, продължило повече от 16г.Посочва се още, че давностоното владение се установявало и от показанията на свидетелите материализирани в приложения Протокол за разпит на свидетелите от Нотариуса К.Г. при издаването на Нотариален Акт №*, том II, рег.№* дело № 179 от дата 24.09.2019г. И тримата свидетели дали показания, че единствено те владеят имота след смъртта на баща им. Повече от 16 г. упражняват явно, необезпокоявано владение върху имотите като свои и с намерението да ги придобият за себе си, като към владението им се прибавя и владението на техния наследодател.

Посочва се, че изграждането на къща в имота без учредяване на право на строеж от страна на останалите сънаследници, на което изграждане те не са се противопоставили, ясно и категорично манифестира владението на процесиите имоти от Доверителните ми като свои.

Излага се, че вписването на нотариалния акт има оповестително действие по отношение на всички, включително и по отношение на съсобствениците, относно това, кой е собственик на имота.

Поддържа се, че по отношение вещното право на собственост с разпоредбата на чл.69 от ЗС е създадена законова презумпция, която следва да бъде оборена от ответната страна, че владелецът не е държал имота за себе си, а го е държал за другиго.

Твърди се, че БРС не допуснал поискания от тях повторен разпит на свидетелката Йокина , с което нарушил чл.171, ал.2 от ГПК.

Иска се от съда да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Прави доказателствени искания за събиране на гласни доказателства. Иска присъждане на разноски по производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна А. Б. А. от гр. Л., обл. М., ул. “В.” №*. Не се явява и не се представлява по делото пред въззивната инстанция.

Пред въззивната инстанция са допуснати и събран гласни доказателства.

ОС-В., след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответната по жалба страна и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Делото пред РС-Б. е образувано по искова молба от И. Е. А. и М. Е. Р. против А. Б. А. с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл.79 от ЗС за установяване правото им на собственост върху недвижими имоти, представляващи: дворна площ от 545 кв.м., съставляваща УПИ 1-* в кв. 16 по регулационния план на с. Р., обл. В., ведно с построените в този имот сгради и на незастроена дворна площ от 465 кв.м., съставляваща УПИ III -* в кв. 16 по регулационния план на с. Р., обл. В., придобити по наследство от техния наследодател Ж.Д.С. и давностно владение повече от десет години изтекла в тяхна полза придобивна давност през периода 2004 г. - 2019 г., като находящите се в имота сгради са изградени от тях. Заявяват, че към тяхното владение присъдиняват и това на техния баща Е.С., което е започнало през 1974г. и до неговата смърт през 2004г.

Владели имота явно, непрекъснато и необезпокоявано от трети лица. Останалите наследници на С. не са се противопоставяли на явно извършваните от тях дейности в имота.

2

Във връзка с това през 2019г. ищците се снабдили с констативен нотариален акт на осн. чл.

587 ГПК №*, т. II, рег. №* д. № 179/24.09.2019 г. Ответника А. Б. А. е предявил иск за делба на процесните недвижими имоти, за което е образувано гр.д. № 25/2020г. по описа на РС-Б. като по този начин оспорва правото им на собственост върху имотите в пълен обем, с което обосновават правния интерес от предявяване на настоящия иск. Приложени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

Ответната страна А. Б. А. е подал отговор на исковата молба, в който е оспорил предявения иск. Оспорва правопорждащи факти на правата на ищците: ищците не са владели процесните имоти самостоятелно, а само своите наследствени идеални части; - не са упражнявали фактическа власт върху целия имот, поради отсъствие от селото. Брани се с правни доводи - плащането на данък за имота не ги прави владелци. Излага, че дори техен наследодател да е построил сграда в имота не подкрепяло твърдението им за фактическо владение на целия имот. Направени са доказателствени искания за допускане на свидетели.

Пред първата инстанция ответната страна не се явява и не се представлява.

Между страните по делото не е спорно и съдът приема за установено, че правото на собственост върху процесните имоти, находящи се в с. Р., обл. В. е принадлежало на Ж.Д.С..

От приложеното по делото удостоверение за наследници от 03.02.2020г., издадено от община Ч. се установява, че Ж.Д.С. е починал на 12.11.1933г. и оставил законни наследници двама сина – И.Ж.С. и А. Ж.С. и двамата починали през 1974г. Сред неговите наследници са ищците/негови правнучки от коляното на сина И.С./ и ответника/също негов правнук от коляното на сина А. С./.

Е.И. С. - баща на ищците и внук на Ж. С. е починал на 09.01.2004г.

Б. А. Ж.в – баща на ответника и внук на Ж. С. е починал на 11.01.2004г.

За процесните имоти ищците се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти по давност №*, т. II, рег. №* д. № 179/24.09.2019 г. на нотариус К.Г. с рег.

№736 и район на действие РС-Б. въз основа на обстоятелствена проверка по чл. 587 ГПК с който са признати за собственици на имотите.

По делото са приложени скици на имотите – скица №81/28.07.2021г. и скица №82/28.07.2021г, издадени от техническа служба на Община Ч..

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелката Н.К.Й. заявява, че процесните имоти са в с. Р. и къщата на С.и. Откакто помни знае, че ищците ползват имота, но не знае от кого са го придобили. И. почти не идвала, а М. всяко лято си идва от А. и тя надзиравала имота. Виждала е и друг човек в имота Е. - техен първи братовчед да коси около къщата, но той нямал претенции за имота, защото са се разбрали. Не е чула някой да претендира, че имота е негов, а не на И. и на М..

До 2011 г свидетелката не е била в селото, а след това е била постоянно там като е виждала И. да идва два-три пъти, а М. я е виждала през лятото да идва.

Свидетелката С.М.П. заявява, че познава и двете ищци от 40г. Често им гостувала в къщата в с.Р., всяка година през лятото, за Великден и по празници. Посочва, че къщата където гостувала която е на бащата на ищците, когото назовава „чичо Е.“. Когато починал Е. - бащата на М. и И., те двете продължили да ходят в дома и да поддържат къщата. Преди да почине баща им и двете ходели на село и помагали. Посочва, че къщата има двор, като е един имот в две места.М. и И. не живеят постоянно в с.Р.. М. живее в А. от 2005-2006г., но всяка година си идва и стои дълго време през лятото в с.Р.. И. живее в Б. и постоянно ходи в с.Р.. Ищците обработват имота, почистват, съдят зеленчуци, влагат средства за облагородяване на имота, правели ремонти. Посочва, че къщата е строена 80-те години и през 1984г.-1985г.била завършена. Къщата е нова, правят и вътрешни ремонти. Миналата година правили навес на плевнята, защото течал. Когато е ходила в имота не е виждала 3 други хора. Незнае роднини да имат претенции за имота, нито спор за имота. Освен бащата на И. и М. незнам други роднини. От Е. - баща на ищците знае, че когато е строил къщата са си уредили въпросите с имотите с другите роднини, всеки си е получил имота. Посочва, че Е. е почина през 2004г.

Съдът кредитира показания на свидетелите, същите са преки и непосредствени техни впечатления, последователни са и кореспондират на писмените доказателства по делото.

За да отхвърли предявения иск РС-Б. е приел, че от ангажираните доказателства съдът не можел да направи обоснован и законосъобразен извод, че ищците са собственици на процесните недвижими имот въз основа на давностно владение през периода 2004 г. - 2019 г и изтекла в тяхна полза придобивна давност. Ищците установили обикновено ползване на съсобствените имоти по смисъла на чл. 31 ЗС с което не се изразявало намерението им за своене. Действията им не отричали правата на другите съсобственици, поради което и не могат да обосноват извод за несъмнено владение, респ. и за изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Ползването на съсобствените имоти от ищците, според тяхното предназначение, небило достатъчно, за да се приеме, че упражняват фактическа власт с намерение за своене на целия имот. За да се придобият по давност притежаваните от другите съсобственици идеални части от имотите в хипотеза, при която имотът е съсобствен, е необходимо намерението за своенe да е достигнало до знанието на другите собственици и да бъде противопоставено по категоричен начин на другия съсобственик чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ - отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права, каквито не били налице в случая. Приел е, че ищците не са установили по делото да са владяли процесния имот през период равен на изисуемия се по закон давностен срок, а още по-малко т. нар. преобръщане на владението.

При така установената фактическа обстановка ОС-В. приема за установено от правна страна следното :

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.