Решение № 123 от 29.08.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. гр.Несебър, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20242150200328 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***********“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град ***********, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала М.Г.А., срещу Наказателно постановление № 004204 от 22.02.2024г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл.206, ал.1 от Закона за туризма му е наложена Имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение по чл.114, т.1 от Закона за туризма.

Жалбоподателят счита Наказателното постановление (НП) за неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Необходимо е било да се установи причината за проверката, както и от кого е подадена жалбата, по повод на която е извършена проверката.

Законният представител на дружеството-жалбоподател не е бил канен за съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) от 17.08.2023г., въз основа на който е издадено обжалваното НП. Актът е издаден в отсъствие на представител на дружествотожалбоподател без да са били налице хипотезите на чл.40, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, не е връчена покана за съставяне на акта, което пък го е лишило от правото му да подаде възражения и да даде обяснения. Не е ясно кой е бил обекта на проверката, тъй като същият не е достатъчно индивидуализиран, за който се отнася нарушението. Жалбоподателят отрича да е извършено 1 вмененото му административно нарушение. В тази връзка твърди, че към момента на проверката в търговския обект е било подадено заявление към Министерството на туризма от 07.06.2023г., към което са приложени всички необходими документи, но дружеството е изчаквало обработването на документите и произнасяне по преписката, но в законоустановения срок не е издадено нито удостоверение или временно удостоверение, нито е постановен отказ. Наказващият орган обаче не е описал в констатациите си дали е налице открита процедура по категоризация, в която връзка пояснява, че при изтичане срока на действие на временното удостоверение и подадено заявление преди изтичане на същото, не е налице нарушение, а задължението от страна на търговеца е спазено. Забавата в случая от страна на Министерството на туризма по произнасяне на това заявление, означава, че не е завършена процедурата по категоризация, и тази забава или бездействие от страна на органа не следва да се вменява в отговорност на жалбоподателя и да търпи неблагоприятни последици. Освен това въпреки забавата от Министерството на туризма му е било отговорено, че не е налице пречка търговецът да упражнява дейността си в обекта. Вместо дадената увереност обаче и въпреки предприетите действия и изпълнение на задълженията и спазена процедурата по Закона за туризма, дружеството-жалбоподател е било санкционирано от КЗП. От страна на жалбоподателя обаче не е налице действие или бездействие, с което да е извършило нарушението, за което е санкционирано. Излага и доводи за маловажност на извършеното нарушение. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделна писмена молба, подадена от упълномощен адвокат, последният заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението.

Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата. Счита нарушението за доказано. Независимо, че е подавал заявление за категоризиране, търговецът не е имал право към датата на проверката да извършва в търговския обект дейност по ресторантьорство, тъй като удостоверение за категоризация не му е било издадено. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юристконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 17.08.2023г. в 17:00 часа Н. П. П. и Д.Р.Р., двамата служители в КЗП-РД-Бургас са извършили проверка на ресторант, на адрес: град **********. Проверката е имала за цел да установи дали проверяваният обект разполага с удостоверение за категоризация. В съставения Констативен протокол № К-2715611 от 17.08.2023г. е посочено, че обектът се стопанисва от „***********“ ЕООД, което пък е установено от издаден фискален бон, на проверката е присъствала Гинка Васкова Мудева, описано е местоположението на бара, оборудването му и предлаганите в него продукти, както и че към момента на проверката 2 ресторантът е работил и е обслужвал клиенти. До края на проверката не е представено удостоверение за категоризация или временно удостоверение за категоризация. Наредено било на управителя да се яви лично, или чрез упълномощено лице, на 29.08.2023г. в 10:00 в град Бургас, на адреса на КЗП както за предоставяне на удостоверение за категоризация или временно удостоверение за категоризация, така и за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение.

В съставения от Н. П. П. Акт № 004204 от 30.08.2023г. е посочено, че при проверка на 17.08.2023г. в ресторант към хотел, с адрес: град **********, установила с КП № 2715612/17.07.2023г. следните нарушения и обстоятелствата на извършване: При извършена проверка в ЗХР ресторант към хотел „**********“, находящ се в град **********, стопанисван от „***********“ ЕООД се установило, че обектът е прилежащо ЗХР към „**********“, изградено на приземен етаж на сградата с вътрешна и външна част, където има разположени маси и столове с около над 100 броя седящи места и 22 броя маси. Има изграден бар, оборудван с кафе-машини и други електроуреди и работи на системата ол инклузив. Има и свободни продажби на напитки, за които има меню с обявени милилитри и цени. Обектът е в работен режим към момента на проверката и обслужва клиенти. Към момента на проверката не е представено удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект – липсва и не е поставено на видно място на територията на обекта. На 29.08.2023г. търговецът не се явява и не предоставя изискуемите документи. Направена е справка от националния туристически регистър за ЗХР, от която е видно, че обектът няма издадено удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект. По този начин търговецът „************“ ЕООД извършва туристическа дейност ресторантьорство в некатегоризиран туристически обект. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.114, т.1 от Закона за туризма, а като дата на извършването му посочена 17.08.2023г., която е и датата на проверката в обекта, място на извършване – град **********, ЗХР ресторант към хотел „**********“. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя и от двамата свидетели по съставянето на акта. Тъй като актът е съставен в отсъствието на представител на търговеца при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, впоследствие той е бил връчен в самия търговски обект на представител на търговеца срещу подпис – Иво Венциславов Лачев, работещ по трудово правоотношение.

Възражения срещу акта не са правени нито при връчването му, нито такива са постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Безспорно е между страните е, че на 07.06.2023г., т.е. преди проверката „***********“ ЕООД е подал заявление-декларация до Министерството на туризма за издаване удостоверение за категоризация на място за настаняване и/или заведение за хранене и развлечения, и че категоризирането касае хотела, лонж бар и ресторант, като дължимите от търговеца такси също са заплатени от търговеца преди проверката. За един от обектите в „**********“, а именно бар-клуб, вече е било издадено от 24.06.2024г. от Министерството на туризма временно удостоверение за открита процедура по 3 категоризиране на туристически обект, със срок на валидност от 13.06.2024г. до 13.10.2024г.

Разпитан в качеството му на свидетел актосъставителят заявява, че поддържа констатациите, изложени в акта, като уточнява, че не е имал предварителна информация за търговеца, стопанисващ търговския обект, а при влизането се представили на служител на рецепцията на хотела, а на самата проверка е присъствала управителят на туристическия обект – Г.М., проверявани са били и други търговски обекти в хотела.

Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията като е приел, че не е налице маловажен случай.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва наказателното постановление, в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 29.05.2024г., а жалбата срещу него е подадена на 06.06.2024г.

АУАН е съставен изцяло в съответствие с изискванията на чл.42 от ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН, издадено е от компетентен за това административен орган по смисъла на чл.175, ал.2 от Закона за туризма, при спазване на процесуалните правила за това. Същите съдържат пълно и точно описание на извършеното нарушение, както и доказателствата, на базата на които наказващият орган е приел тези изводи.

От обективна страна описанието на нарушението словесно и обстоятелствата, при които е извършено, обосновават приложимостта на посочената в НП норма на чл.114, т.1 от ЗТ, която гласи: „Лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, т.2 и т.3, са длъжни да: т.1. предоставят туристически услуги в категоризиран или регистриран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране“. Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗТ: „Който предоставя туристически услуги в некатегоризирани или нерегистриран туристически обект по чл.3, ал.2, т.1 – 3, се наказва с глоба от 500 до 5 000 лева, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 10 000 лева.

Обективно към датата на установяване на нарушението – 17.08.2023г., от служители на КЗП-РД-Бургас, процесният туристически обект – ресторант, в град **********, „**********“, не е бил надлежно категоризиран, като не е имал издадено удостоверение за категоризация или дори временно удостоверение за открита процедура за категоризиране на туристическия обект като ресторант. Безспорно обектът, стопанисван от „***********“ ЕООД, има характеристика на туристически обект по смисъла на чл.3, ал.2, т.2 от ЗТ, доколкото е заведение за хранене и развлечение – ресторант, който е работил на въпросната дата.

4

Съгласно чл.206, ал.1 от Закона за туризма на наказание подлежи лице, което предоставя туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран туристически обект по чл.3, ал.2, т.1 – 3. В случая жалбоподателят е наказан за това, че на 17.08.2023г. предоставял туристически услуги в стопанисван от него туристически обект – ресторант, който бил в работен режим и разполагал с над 100 броя седящи места и 22 броя маси, но не е бил категоризиран съгласно изискванията на чл.114, т.1 от ЗТ.

Според чл.133, ал.3 от ЗТ, в срок до три месеца преди изтичането на 5годишния срок лицето следва да подаде заявление-декларация за потвърждаване на категорията на обекта или да получи категория, различна от определената му до момента, както и да заплати такса за извършване на проверка на място в туристическия обект съгласно тарифата по чл.69, ал.3. Категорията на обектите се прекратява с изтичането на срока. Съгласно чл.133, ал.4 от ЗТ, в случай, че съответното лице не предприеме действия по ал.3 в указания му срок, категорията на обекта се прекратява с изтичането на срока. В този случай за същия обект нова категория може да бъде определена по реда на чл.129 и чл.130, който ред жалбоподателят изрично признава в жалбата си (стр.3), че е предприел на 07.06.2023г.