Решение № 1325 от 13.11.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3511/2024
- Вид
- Решение № 1325
- Подписан
- 13.11.2024
- Състав
- Сияна Генадиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178е · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.93 · Закон за движението по пътищата
- чл.94 · Закон за движението по пътищата
- чл.94, ал.3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1325 гр. В., 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110203511 по описа за 2024 година Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на В.Т.А.-К., ЕГН**********, против НП 459/06.08.2024г. издадено от Зам. Кмет на Община-В., с което на основание чл.178е от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50лв. за нарушаване разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че то е незаконосъобразно. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се явява лично.
Въззиваемата юристконсулт. страна редовно призована, представлява се от
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По сигнал за неправилно паркирани автомобила на ул.“В.“ в гр.В., 1 служители на Общинска полиция В. извършили проверка. На 18.07.2024г. около 02.10 часа полицейските служители между, които и свид.И. извършили проверка за неправилно паркирани автомобили в района на ул.“В.“ в гр.В..
Там констатирали множество неправилно паркирани автомобили. На тротоара на ул.“В.“ в гр.В. в близост до №8, те установили паркиран лек автомобил с ДК№ ***, собственост на въззивницата. Автомобилът бил паркиран върху тротоара на неопределно за това място от собственика или администрацията на пътя.
Нарушението било констатирано на место от свид.И. и и бил издаден фиш за глоба. Срещу него постъпила жалба от виззивницата.
С оглед констатираното нарушение на въззивника е бил съставен АУАН, които въззивника подписал с възражения, такива постъпили и в законоустановеният срок, били разгледани от АНО, но не били приети.
Въз основа на акта било издадено процесното НП , като АНО е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.
178е от същия закон му наложил административно наказание глоба в размер на 50лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
Така приетата фактическа обстановка се оспорва от въззивника.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуването и провеждането на адм.наказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН .
В хода на въззивното производство са разпитани св. И. и Т. актосъставител. В показанията си дадени пред съда св.И. сочи, че при извършената проверка на место действително лекият автомобил на въззивницата е бил паркиран на тротоара на ул.“В.“ в гр.В. в нарушение на правилата и е затруднявал движението на пешеходците. Свидетелят е категоричен, че автомобила е бил паркиран на тротоара, като за да преминат 2 пешеходците е трябвало да слязат на пътното платно. Местоположението описано в документите е установено от номера на близката жилищна сграда до която е бил паркирания на тротоара автомобил и по справка с Гугъл мапс.
При констатиране на нарушението е направена снимка на паркираното МПС, която е приложена по делото.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Жалбата като подадена в срок, от легитимирано за това лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, се явява процесуално допустима. Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.
Видно от показанията на свидетелите, жалбоподателката била спряла лекият си автомобил на тротоара. Свидетелите сочат, че там където бил паркирал това било абсолютно забранено. Съдът кредитира показанията на двамата разпитани по делото свидетели, като обективни, а и същите не са оборени в процеса, поради което приема за безспорно установено, че същият е паркирал управляваното от него МПС на тротоара на ул.“В.“ в гр.В., в нарушение на въведената с закона забрана. В разпоредбата на чл.93 от ЗДвП са дадени легалните определения на понятията „престой” и „паркиране”, като от показанията на свидетелите не се установява управляваното от жалбоподателят МПС да е било престой за слизане или качване на пътници или товаро-разтоварни дейност. С оглед горното съдът намира, че МПС на жалбоподателя е бил паркиран. Действително ЗДвП допуска паркиране на тротоара в населено място, но в чл.94 ал.3 от ЗДвП се сочи, че това е допустимо - престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, но на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В конкретния случай не се установява да е имало обозначение, че това място е било определено за паркиране, поради което съдът счита, че горното обстоятелство сочи и за липсата на предпоставките на чл.94 от ЗДвП. От друга страна и в Наредбата за обществения ред на Община В. съществува абсолютна забрана за паркиране на МПС на тротоари на територията на общината, като в случая безспорно това не е възведено като нарушение, но с поведението си въззивника е нарушил и правилата въведени 3 на територията на общината.
Няма спор по делото, че въззивницата е собственик на автомобила и именно тя го е паркирала. Тези обстоятелства безспорни видно още текста на подаденото възражение в хода на адм. проверка, те не се оспорват и пред настоящата инстанция, напротив потвърждават се.
Въззивникът не оспорва обстоятелството, че автомобилът му е бил паркиран на тротоара, но счита, че това е маловажно тъй като в района липсват места за паркиране.
Съгласно чл.94, ал.3, предл. второ от ЗДвП допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Както се установява от текста на разпоредбата, в частта й относно предложение две, посочено като нарушена норма в АУАН и наказателното постановление, престоя и паркирането на МПС върху тротоарите е допустимо само, ако това са определени от собствениците на пътя или администрацията места за паркиране и то, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
В случая по несъмнен начин е установено от събраните писмени доказателства, предявени на въззивника при връчване на АУАН, че МПС се намира върху тротоара, а последния не е измежду местата определени за паркиране. Разпоредбата на чл.94, ал.3, предл.2 от ЗДвП предвижда две кумулативни предпоставки – тротоарът да е отнапред определено място за паркиране и между това място и сградите да има разстояние най-малко 2 метра. В конкретният случай отсъства едната предпоставка – тротоарът, върху който е паркиран автомобилът не е място, което да е определено за такава цел. Наличието или липсата на втората предпоставка не може да промени крайния извод за извършено административно нарушение и тя следва да бъде изследване само ако първата от двете кумулативно предвидени предпоставки е на лице. Поради това и съдът не възприема направеното възражение в тази посока.
В конкретния случай не се установява да е имало обозначение, че това място е било определено за паркиране, поради което съдът счита, че горното 4 обстоятелство сочи и за липсата на предпоставките на чл.94 от ЗДвП.
Извън относимостта към настоящото производство е възражението, че така спряното МПС не е създавало опасност и не е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението. Тези фактически основания са релевантни към оспорване на ПАМ, но обаче, нямат отношение към фактическите основания за налагане на процесното административно наказание за нарушение на чл.94, ал.3, предл.2 от ЗДвП, където от значение е наличието на други предпоставки, подробно обсъдени по-горе в настоящото решение.
По отношение на релевираното въэзражение, че автомобила е бил спрян не пред номер 8 на ул.“В.“ в гр.В., а пред номер 22 на същата улица, съда не намира същото за основателно и позволяващо НП да се приеме за необосновано. Няма значение точния номер на улицата, след като не е спорно, че именно на тази улица е бил паркиран автомобила в гр.В., след като за това е налична снимка по делото доказваща паркирането върху тротоара на посочената улица. Важен е факта, че това е сторено в нарушение на правилата и то без основателна причина, на територията на гр.В. на ул.“В.“.
Безспорно лекият автомобил е паркиран на ул. "В., както и, че мястото, на което е паркиран автомобила представлява тротоар и същото не е определено като място за паркиране.
От съвместния правен анализ на двете разпоредби следва, че с новелата н а чл. 178е от ЗДвП е изменена разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП , като паркирането на пътното превозно средство върху площите, предназначени само за пешеходци и тротоарите може да бъде направено само на разрешените за това места. Ирелевантно за съставомерността на деянието по чл. 178е от ЗДвП е дали паркираното МПС създава пречки за движение, дали е успоредно на оста на пътя и дали откъм страната на сградите остава разстояние наймалко 2 метра за преминаване на пешеходци. От значение за съставомерността на деянието по чл. 178е от ЗДвП е паркирането върху тротоар извън разрешените за това места.
От данните по спора, а именно, че МПС е паркирано на тротоар без да има данни за наличие на разрешение за това се налага извод за съставомерност на нарушението. От съдържанието на НП се констатира и, че именно този съставомерен признак на деянието е посочен от АНО в обстоятелствената част 5 на НП – "върху тротоар на неопределено от собственика на пътя или администрацията място".
По изложените съображения съдът намира, че с обжалваното НП жалбоподателят правилно и законосъобразно е бил санкциониран на осн. чл.
183, ал. 3, ЗДвП, предвиждаща ГЛОБА в размер на 50 лв. за водач, който неправилно паркира върху тротоар, съобразно предвиденото в чл. 178е от ЗДвП, като определеното наказание е в минимален размер.
Същевременно нарушението на жалбоподателя не следва да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН, предвид засегнатите с него интереси – тези на останалите участници в движението и предвид безкритичното отношение на жалбоподателя към деянието.
Предвид изложеното, съдът намира, че нарушението е правилно установено и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което обжалваното наказателно постановление като издадено от компетентен оран, съобразно законоустановения ред и срокове, поради което се явява законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН от към съдържание, налице е пълно описание на нарушението, така щото жалбоподателят е разбрал в какво точно нарушение е бил обвинен. АУАН е съставен въз основа на писмени данни, след спазване на процедурата по чл. 186 ал.2 от ЗДвП и чл. 39 ал.3 от ЗАНН. Нарушението е правилно описано и даващо безспорна възможност на въззивника да разбере описаното административно нарушение.
Съдът намира, че преценката на наказващият орган за липсата на предпоставките на чл.28 от ЗАНН е правилна. Нарушението е на формалното извършване и от същото не е необходимо да са настъпили вредни последици.
Отчитайки обстоятелството, че жалбоподателя е паркирал върху тротоара, пречейки на пешеходците да минават в този участък, явно с поведението си същият е създал неудобства по отношение на другите пешеходците, за чието движение, съобразно определението на §6.т. 6 от ДР към ЗДвП/ "тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци“. Нарушението на жалбоподателя не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид, поради което 6 същият не се маловажен по смисъла на закона. Въз основа на горното наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Разпечатката съдържа 41 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6fe49f67-378e-499e-b242-9d5d79613a6c