Определение № 968 от 26.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 968 гр. София, 26.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20258002102127 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Ц., чрез адв. М. А., срещу решение № 606 от 29.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 3351/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20002131 от 10.01.2022 г. по гр. д. № 14721/2021 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен искът на Д. И. Ц. срещу К. Н. М. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание наследствено правоприемство на недвижим имот с идентификатор ***, представляващ друг вид сграда за обитаване с площ от 20 кв.м., на два етажа, построена в недвижим имот, представляващ УПИ *** от кв. ***по плана на [населено място], местност „К.“ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район О., [улица].

Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е поставен процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и обстоятелства. Касаторът поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 698/12.01.2011г. по гр.д. №14/2010г. на ВКС, трето г.о.; решение № 313/22.06.2011г. по гр.д. №1409/2010г. на ВКС, четвърто г.о.; решение № 72/08.04.2016г. по гр.д. №5357/2015г. на ВКС, четвърто г.о.; решение № 217/09.06.2011г. по гр.д.

№761/2010г. на ВКС, четвърто г.о.; решение № 8/20.02.2013г. по гр.д. №470/2012г. на ВКС, второ г.о.; решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. №4744/2008г. на ВКС, първо г.о. и решение № 388/17.10.2011г. по гр.д. №1975/2010г. на ВКС, четвърто г.о.

1

От ответника по касационната жалба К. Н. М., чрез адв. Д. Л., е постъпил в срок писмен отговор, с който е оспорена касационната жалба и се твърди че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да постанови решението си, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Д. И. Ц. срещу К. Н. М. положителен установителен иск за собственост, въззивният съд е посочил, че ищецът следва да докаже правото си на собственост върху процесния имот, придобито на заявеното основание – по наследство, както и придобивния способ, въз основа на който твърди, че праводателят му е бил собственик , а в тежест на ответника е да докаже наличието на изтекла в негова полза придобивна давност.

Съдът е приел, че е безспорно по делото, а се и установява от събраните писмени доказателства, че ищецът Д. Ц. е наследник по права линия /внук/ на М. Н. Ч., починал на 14.03.1955г. С нотариален акт за собственост, издаден по Закона за издаване нотариални актове за собственост върху обществени места, дадени или заети за жилища на бездомници № 71, том III, дело № 402/1930 г., М. Ч. е придобил право на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място], местност „К.“, от което е образуван парцел *** от кв. № ***от 250 кв.м., от които 88,90 кв.м. са застроени с една паянтова едноетажна и с двуетажна масивна постройка. С нотариален акт № 18, н. д. № 820/1950 г., М.

Ч. е продал на Н. Д. М. /наследодател на ответника/ партерния етаж от масивна двуетажна къща със застроена площ 64,92 кв. м., находяща се в [населено място], ул. „К.“ № ***, с половината част от мазето и половината от тавана и 1/2 ид. ч. от дворното място, без останалите постройки върху него. С нотариален акт № 19, н. д. № 2978/1955 г., наследниците на М. Ч. продали на Г. Н. З. и Г. Н. З. паянтова вътрешна постройка изградена върху 30,52 кв.м. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание наследяване по закон № 6, н. д. № 256 от 2013 г., ищецът е признат за собственик на жилище, находящо се в [населено място], [улица], заемащо целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда, изградена в лицевата част на дворно място откъм улицата, съставляващо самостоятелен обект с идент. ***, заедно със северната част от мазето, източната част от тавана и 1/4 ид. ч. от дворно място, в което е построена, съставляващо поземлен имот с идент. ***.

Въз основа на събраните доказателства въззивният съд е приел за установено, че в поземлен имот с идент. ***има три постройки – 1. жилищната сграда на два етажа; 2.сградата, продадена на трети лица от наследниците на М. Ч., която не е предмет на спора, както и един масивен навес към тази сграда; 3. спорната сграда, обозначена като едноетажна, друг вид сграда за обитаване, с идент. ***. Въззивният съд е приел също, че спорната постройка е отразена в скица № 236/1947 г., т.е. съществувала е към момента на сключване на договора за продажба от 1950 г., като съгласно последния е изключена от предмета на продажбената 2 сделка и съответно праводателят на ответника не е придобил права върху нея въз основа на този договор. Въззивният съд е счел, че доколкото към 1947 г. собственик на дворното място е праводателят на ищеца – М. Ч., то и последният е бил собственик на постройката, а след смъртта му собствеността е преминала в патримониума на неговите наследници.

За да приеме за основателно възражението за изтекла в полза на ответника придобивна давност, въззивният съд е посочил, че от показанията на свидетелите К. /брат на съпругата на ответника/ и Г. /съсед на имота/, се установява, че ответникът е ползвал спорната постройка поне от 1978 г., когато се е оженил и заживял със съпругата си в постройката в дъното на двора, в която е извършвал ремонти, за които свидетелят Г. е помагал. Прието е, че ответникът е надстроил постройката с втори етаж, като съдът е счел за ирелевантно обстоятелството дали за същия има разрешение за строеж, дали е узаконен и дали има удостоверение за търпимост. Изложени са мотиви, че извършването на ремонти и надстрояването на постройката не е еднократен акт и несъмнено е достигнало до знанието на останалите съсобственици на дворното място, включително ищеца, който е живял на втория етаж от масивната двуетажна сграда в имота. Въз основа на представените решения на АССГ, заявления до общината и писма, е установено, че преустройството на постройката е завършено от ответника към 2013г., когато е започнал и административната процедура по снабдяване с акт за търпимост. Направен е извод, че от събраните доказателства се установява, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху процесната постройка от 1978г. до 2013г. и по явен начин е демонстрирал собственическите си намерения – ремонтирал, надстроявал, като неговото владение е било непрекъснато и не е смущавано нито от ищеца, нито от другите съсобственици на дворното място и на самостоятелната къща. Посочено е в тази връзка, че и към момента на снабдяване с констативен нотариален акт № 6/2013 г. ищецът не е заявил права по отношение на процесната постройка, доколкото тя не е описана и включена в този нотариален акт. Следователно за периода до снабдяване на ответника с констативен нотариален акт № 137/2017 г. в негова полза е осъществен фактическият състав по чл. 79 ЗС.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице поддържаното от касатора основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения правен въпрос.

Поставеният правен въпрос е за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и установените от тях обстоятелства. Този въпрос е от обуславящо значение за крайните изводи на съда, но не е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, както и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в това число и в част от цитираните от касатора решения, съгласно която въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които 3 имат значение за решението по делото.

Видно от обжалваното решение, съдът е обсъдил относимите към спора доказателства /писмени доказателства и свидетелски показания/, като подробно е анализирал същите и въз основа на тях е направил извод за доказаност на елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС и съответно за основателност на наведеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на спорната постройка. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е конкретизирал кои доказателства са останали необсъдени от съда, а в касационната жалба са изложени доводи, че въззивната инстанция не се е съобразила със събраните по делото писмени и гласни доказателства, като ги е тълкувала превратно и е приела един факт за установен, без този извод да почива на доказателствата по делото. Несъгласието на касатора с направения от съда анализ на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод, касае правилността на съдебния акт, която не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Касаторът е посочил също, че пред първата инстанция е представено решение на АССГ по адм. дело № 6890/2015 г., с което на ищеца е отказано издаване на удостоверение за търпимост, както и че видно от писмо на СО, р- Оборище към СА-9400-78/14 от 12.04.2012 г., находящо се в цитираното административно дело, по жалба на ищеца и другите съсобственици е започнала административна процедура за установяване на незаконен строеж за процесната постройка. Видно от обжалваното решение, въззивният съд е приел, че обстоятелството дали за надстроения втори етаж има разрешение за строеж, дали същият е узаконен и дали има издадено удостоверение за търпимост, е ирелевантно за спора. Във връзка с приетото от въззивния съд, че посочените обстоятелства са неотносими при произнасянето относно принадлежността на правото на собственост, правен въпрос не е поставен. Отделно от това, по делото не се установява посоченото писмо на СО, р-на Оборище към СА-9400-78/14 от 12.04.2012 г. да е било ангажирано като доказателство.

С оглед на изложеното не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо.

Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен 4 смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.