Решение № 1644 от 07.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1644 гр. Варна , 04.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова

Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20203100502741 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу решение № 3808 от 10.08.2020г., постановено по гр.д.№ 1688 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Г. Г. Г. не дължи на въззивното дружество сумата от 3747,10лв. по фактура от 25.07.2019г., представляваща начислена стойност на електроенергия за периода от 13.07.2017г. до 12.07.2018г ,за обект находящ се в гр.Шумен, бул.“Симеон Велики“ №15, вх.3, ет.2, ап.53, като въззивното дружество е осъдено да заплати на Г. Г. Г. 623,96лв, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание чл. 55 от ПИКЕЕ във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-про продажби“ АД е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било отчетено от 1

СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.

Излага също, че дори да се приеме, че чл.55 ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължи на основание чл.183 ЗЗД, доколкото се касае за установено точно количество реално потребена електроенергия, чието плащане се дължи от абоната по силата на установеното между страните облигационна връзка. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Насрещната страна е депозирала отговор на жалбата, с която оспорва същата като неоснователна. Моли решението да се потвърди, като се присъдят разноските.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Г. Г. Г. срещу „Енерго-Про продажби“АД, относно недължимостта на сумата от 3747,10 Лв., представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия в резултат на преизчисляване на електроенергия за минал период.

В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на електроенергия и клиент на ответното дружество за консумираната в имота му електроенергия. При проверка при ответното дружество, установил, че има задължения в размер на 3373,10лв., на основание издадена фактура от 25.07.2019г. Сумата била начислена по след извършена проверкана СТИ в имота, като въз основа на констативния протокол от проверката и становище е начислена процесната сума. Оспорва констатациите, обективирани в констативния протокол, както и, че допълнително начисленото количество електроенергия да е било реално потребено. Твърди, че не са налице основания за корекция на сметката, поради отмяната на разпоредби на ПИКЕЕ. Оспорва законосъобразността на процедурата.

Искането, отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „ЕнергоПро Продажби” АД, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на електроенергия.

Процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл.200 ЗЗД. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е дължима. В резултат на извършена техническа проверка, замервания, е установено, че в невизуализиран регистър има показания за отчетена електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса тарифната схема на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия отразява точното количество електроенергия след прочитане на регистър 1.8.. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и 2 присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.

269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия в случая и дали отчетената в тарифа 1.8.3 електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период.

От представения по делото констативен протокол от 12.07.2018г. се установява, че служители на „Електроразпределение - Север“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка.

Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза, извършена от БИМ от 17.07.2019г., при софтуерно четене на процесното СТИ е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия през тарифа Т3-018636,9, които не са визуализирани на дисплея. От протокола се установява, че елекромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при измерване на електроенергия.

Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище от 23.07.2019г. за начисление на електрическа енергия в размер на 18636 квтч за периода 13.072017г. до 12.07.2018г., в което е посочено, че корекцията е извършена въз основа софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.

За стойността на това количество е издадена фактура от 25.07.2019г. на стойност 3474,10лв.

3

Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, към деня на проверката и демонтажа, електромеръте е в метрологична годност; съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на СТИ, извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано чрез инфрачервения порт на електромера, следствие на човешка намеса; препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.енергия в скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет и не се заплаща.; схемата на свързване с електрозахранващата мрежа не е променяна; не е възможно да се определи кога точно е започнало натрупването в този регистър.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е начислена сумата, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца в процесния период.

Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр.98 от 12.11.2013г., издадени от председателя на ДКЕВР и приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147/14.10.2013г., на основание чл. 83, ал.1, т.6, вр. ал.2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г.

Съгласно чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия.

С решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр.

98 от 12.11.2013г.) са отменени. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл.

4

194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 12.07.2018 г. – след тяхната отмяна.

С оглед действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, уреждащи аналогични на предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са налице основания за извършеното преизчисление.

В настоящия случай не е налице нито една от хипотезите по чл.48-49 от ПИКЕЕ, а и не се претендира корекцията да е извършена по разписаните в тези две разпоредби методологии. Към тях препраща и чл. 27 от ОУ. Тези хипотези са следните: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ, като в настоящия случай не е налице нито една от изброените. В случая в представения протокол от проверка от БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън допустимата. В становището за начисляване на електроенергия е посочено само, че е извършено софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като съгласно приетото по делото заключение на СТЕ тази тарифа е скрита.

При липса на предпоставките по чл.48 от ПИКЕЕ, процесното количество електроенергия не може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура по ПИКЕЕ. Недоказано е и обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.3, и конкретно това да се дължи на виновно поведение от абоната.