Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 39 от 06.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Фирмено дело 11/2024
Вид
Решение № 39
Подписан
06.06.2024
Състав
Елена Радева

Цитирани разпоредби

  • чл.595 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 15 и сл. · Закон за вероизповеданията
  • чл. 15, ал. 2 · Закон за вероизповеданията
  • чл.18 · Закон за вероизповеданията
  • § 1, т. 2 · Закон за вероизповеданията

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Радева като разгледа докладваното от Елена Радева Фирмено дело № 20241100800011 по описа за 2024 година

Производство по чл.595 и сл. ГПК вр. с чл. 15 и сл. от Закона за вероизповеданията.

Фирмено дело №11/2024г. по описа на СГС, ФО, 6-6 състав е образувано въз основа на заявление с вх.№34767/26.03.2024година, подадено от представляващи като управител на вероизповедание „С.О. НА И.Б.“ със седалище и адрес на управление с. Красново п.к. 4178, община Хисаря, обл.Пловдив, с което се иска вписване на новоучредената църква.

Към заявлението страната е представила следните документи: протокол от учредително събрание; устав на юридическото лице; доказателства за уникалност на вероизповеданието и документ за платена д.т. по сметка на СГС.

С разпореждане от 27.03.2024 година съдът е изпратил на Дирекция „Вероизповедание“ към МС препис от представените документи за становище.

На 18.04.2024 година е постъпило становище от административния орган, с което се заявява, че за да формира становище административният орган се нуждае от допълнителна информация по посочените от него три въпроса и тъй като не разполага с тази информация дава отрицателно становище за регистрацията на това вероизповедание.

Поради уклончивостта на това изявление с ново разпореждане от 27.04.2024година съдът е дал указание специализираната администрация да даде допълнителна информация и да мотивира подробно своето отрицателно становище, което има значение за това какви ще са правните извод на съда.

В тази връзка по делото е постъпило допълнение към вече даденото експертно становище под вх.№54761/14.05.2024година.

1

В допълнително становище се съдържа ясно изразено несъгласие на административния орган с искането на съда за мотивация на отрицателното становище, като дадените от съда указания се възприет от специализираната администрация като искане за установяване на отрицателни факти, което виждане не намира опора в процесуалния закон.

Смисълът на становището е да се даде ясна оценка от чисто догматична страна на въпроса относно същността на искащото добиване на институционалност изповедание, като се обоснове това становище доктринерно и теоретично.

В настоящия случай експертното становище, което сочи, че не следва да бъде вписвано заявеното за вписване изповедание, в даденото допълнение се опира на следните аргументи:

Първата група е свързана с опасенията, че обвързаността на настоящия молител вероизповедание „С.О. НА И.Б.“ с централното ръководство на вероизповеданието в Мексико, което е изрично посочено в чл. 24, ал. 2 от устава („Духовният съвет се свиква ежегодно през месец ноември в духовния център „Тамоанчан“ в Наярит, Мексико), а това съдържа потенциален риск, тъй като Мексико, по официални данни на българското Министерство на външните работи е с индекс на риска „3“ (повишено ниво на риска) и изрично предупреждение към пътуващите: „Съществува изключително висока престъпност в редица щати на Мексико, породена от водените войни за територия между наркокартели, както и пристигането на нови престъпни групи чрез мигрантските потоци от Централна Америка.

Втората група аргументи са свързани с необходимостта да не са налице противоречия на устава с Конституцията на Република българя и действащите закони.

По отношение на тази втора група основания специализираната администрация е посочила следните аргументи, които съдът цитира:

„Примери за непълноти и двусмислие (или фразеология със семантични проблеми) изобилстват (цитатите в курсив са по устава на „С.О. НА И.Б.“, съкратено УСОИБ, посочването по - долу следва типологията „чл. 2, изр. първо УСОИБ“ и т.н.):

От твърдението: „Религиозната общност СОИ в България е в съюз с останалите и дейността й е базирана на същите принципи, дообогатена от спецификите на локацията и културните традиции“ може да се заключи, че България е възприемана предимно като локация (а не като държава) от заявителите, а културните традиции, които „дообогатяват“ вярванията на СОИ са с неясен произход (и кое се приема за източник на информация за културните традиции), а и не е изключено да са на трети лица (вж. чл. 5, изр. пето УСОИБ).

Особено притеснително е твърдението „верското убеждение признава себе си като нация и коренно население“ (вж. чл. 6, изр. първо УСОИБ).

Убежденията не признават сами себе си, изразителите на убеждения могат да се самовъзприемат (самоопределят) по определен начин, освен това се смесват произволно термини като „нация“ и „коренно население“. Ако всяко ново вероизповедание счита само себе си за нация вече има проблем с 2 процеса на консолидация в държавата, който държи етносите в рамките на нацията (макар и с уговорки, за България може да се твърди, че е мултиетническа държава, но същата не е мултинационална, тъй като е унитарна). Макар да е очевидно, че става въпрос за неточен превод от чужд език (вероятно испански), подобни твърдения в УСОИБ са най – малкото излишни, а в правен аспект – проблемни.

Семантично проблемни са и други упоменавания в чл. 6 от УСОИБ като „…връзката с Великата Мистерия и първичното съществуване на земята, въздуха, водата и огъня като произход и източник на живота, отдавайки почит към тях и Седемте посоки на света в своите свещенодействия“. Това е просто съобщение, в което наличната информация всъщност показва липсата на информация по същество за култа. Не можем да твърдим, че СОИБ ще се занимава да възражда весвъзможни езически практики на територията на България, но определено УСОИБ не скрива фаворизирането на всичко коренно в културата, особено характерното за южноамериканските индиански култури, за което свидетелства и изявлението: „[…] като продължение на тази визия е разпознаването и обединението на оригиналните традиции и култури по земята“ (чл. 5, изр. второ от УСОИБ).

Липсва дефиниция на „оригиналните традиции“ (като под „оригинални“ вероятно се има предвид „автентични“ и „местни“, защото оригиналността в същинския смисъл предполага ясно авторство, а традициите по принцип са резултат от следването на практики от анонимно множество в продължителен период от време, най- често в определено място, т.е. точен автор не е възможно да бъде идентифициран). И най – важният въпрос следването на „оригиналните традиции“ до какво би довело? Въпросът е риторичен.

Неоезичеството (а в случая със СОИ - неошаманизмът) е явление (пост)модерно, въпреки претенцията за древност, а основен проблем при него е, че от стремеж към „оригиналните традиции“ може лесно да се пренебрегнат базови правила за здраве и безопасност (обръщаме внимание на формулировката „следващите принципите на СОИ приемат законното си право като наследници и съхранители на оригинални знания, да практикуват ученията и инструкциите, съдържащи се в традициите на нашите предци“ – чл. 6, изр. трето от УСОИБ). УСОИБ почти не съдържа гаранции, че има по – висша ценност от следването на „оригиналните традиции“, „ученията и инструкциите…“, а това може да е заплаха за здравето и морала (вж. чл. 7, ал.

1 от ЗВ), само в чл. 12, ал. 2 от УСОИБ уважението на свободната воля е споменато като основен принцип.

Буди недоумение и твърдението „СОИ не налага доктрина или религия, а обединява хора с общи вярвания и търсения в рамките на верска организация“ (чл.6, изр. четвърто от УСОИБ), което би било характерно за юридическо лице с нестопанска цел, а не на религиозна институция. Винаги приветстваме търпимостта, уважението и диалога между религиите, както и между вярващи и невярващи, но не е добра практика в една религиозна институция да се включват отличаващи във вероизповедта си лица. По подходяща е една от формите по ЗЮЛНЦ – фондация или сдружение.

Впрочем, доколкото успяхме, в краткия срок, даден от съда, да проучим СОИ в Кралство Испания е регистрирано именно като фондация от Министерство на културата (съобщение[1] в „Официален бюлетин на държавата“, бр. 15 от 18.01.2006, стр. 2273 - 2274, раздел: „III. Други разпоредби“, ведомство: Министерство на културата, референция: BOE-A2006-750).

3

Упоменаването на определени вярвания и практики в УСОИБ не дава представа за същността им: „[…]връзката ни с Великата Мистерия и първичното съществуване на земята, въздуха, водата и огъня като произход и източник на живота, отдавайки почит към тях и Седемте посоки на света в своите свещенодействия“ (вж. чл. 6, изр. второ от УСОИБ). По – нататък в УСОИБ няма описание на „Великата Мистерия“ и „Седемте посоки на света“, нито дори схематично описание на свещенодействията. Когато става въпрос за вероизповедания, чийто вярвания и практики са далеч от характерните за България (а те са предимно аврамическите), наложително е уставът, с риск да се превърне в кратък катехизис и наръчник за практикуване, да дава ясна представа за непосветените какво може да се очаква при присъединяване към религиозната общност. Обратното, неизвестността (и стриктното пазене на тайни) в религиозните практики и вярвания, е обичайно за култовете с тоталитарен и деструктивен характер (отново, подчертаваме, не считаме СОИБ за такъв, просто изтъкваме порочността на практиката за кратки и формално съставени устави).

Простото изброяването на обреди (вж. чл. 8, т. 1 от УСОИБ), свещени предмети (вж. чл. 8, т. 4 от УСОИБ), както и на ангажименти с религиозен елемент (вж. чл. 18, ал. 1 и чл. 41 от УСОИБ) всъщност не може да се приеме като изпълнение на правилото в чл. 17, т. 2 от ЗВ, което изисква уставът да съдържа изложение на верското убеждение и богослужебната практика.

Непълното изложение е самостоятелно основание СГС да не регистрира вероизповеданието СОИБ.

Проблемно е и наличието на несменяем председател на УС на религиозната институция съгласно чл. 30, ал. 4 от УСОИБ – изборът на Д. Й.

А. е посочен като (цитат): „безсрочен и постоян съгласно чл. 37 от този Устав“, а в чл. 37 от УСОИБ се преповтаря, че г-н А. се избира за постоянно и безсрочно, като същевременно е посочено като прекратително условие (на представителната власт) докато „трае предоставеното от него място за духовна практика“. Прекратително условие на представителна власт, обвързано със статут на недвижим имот (статутът би следвало да е в съответствие със закона за устройство на територията, след като попада в землището на населено място), определено за духовна практика (според чл. 3, ал. 1 от УСОИБ, това е ул. „2-ра“ № 29 в село Красново, община Хисаря, област Пловдив) вероятно е новост за българското право, но предвид вярванията на заявителите за предците, техните сили и т.н. не би било изненада, в случай, че лицето почине, останалата част от УС да продължи да „управлява“ независимо от това (т.е. и той post mortem?), без да заяви промяна в УСОИБ. Законодателят не урежда мандатът като опция, а като задължително условие за ръководните органи на вероизповеданието (вж. чл.

17, т. 4 in fine от ЗВ, където вместо „или“ e използвано „и продължителността на техния мандат“, т.е. мандатността на управителните органи на религиозната институция е абсолютна процесуална предпоставка).

Намираме за недобра практика посоченото в чл. 17, ал. 2 от УСОИБ (впрочем, налице е техническа грешка - има два поредни „чл. 17“ на стр. 6) разпределението на процент от приходите на СОИБ в полза на Президента (А.Д.А.). Прякото облагодетелстване на определено физическо лице (в случая чужд гражданин), без значение от длъжността му в религиозната институция, не следва да бъде уредено в устава.

4

Отново ще подчертаем, че е възможно проблематиката просто да е резултат от неточен превод (на принципа „бръснач на Ханлън“).

Противоречиви или стигащи до абсурд твърдения са посочени като част от верското убеждение, например:

[…] „Практиките на СОИ включват всички хора, раси и нации от четирите посоки на Земята с желанието да съществуваме в баланс и хармония с всички наши взаимоотношения и с разбирането за единството на великото семейство на живота“ (чл. 6, изр. пето от УСОИБ). Първо, в УСОИБ се споменава за „Седемте посоки на света“, но явно не е проблем да се използват и четири основни посоки, второ - взаимоотношенията между хора, раси и нации са приравнени на субекти, а не на връзки между такива и, трето, каквото и да се разбира под „единството на великото семейство на живота“, вероятно същото се счита за заплашено или вече нарушено, щом е издигнато в цел и мястото му е поставено при практиките.