Присъда № 41 от 17.11.2025, Районен съд - Асеновград

МОТИВИ към присъда №41/17.11.2025г. по нохд №159/2024г. по описа на АРС ІІІ н.с.

С изготвен от прокурор в РП Пловдив, Териториално отделение А.град обвинителен акт е било повдигнато обвинение срещу подсъдимият И. М. Х. от с.Чалъкови, обл. Пловдивска и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно за това, че на 20.07.2023 г. в гр. Садово, общ.

Садово, обл. Пловдив причинил на А. О. А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на долната челюст на А. О. А..

В хода на съдебното производство подс. И. М. Х. се упълномощения от него защитник адв.Д. А. Й. от АК Пловдив. явява лично и с

В проведено на 11.11.2024г. разпоредително съдебно заседание от настоящи съдебен състав, беше докладвА. и разгледА. постъпилата на 18.04.2024г. молба от А. О.

А . в качеството му пострадал, с оглед предявения от него граждански иск против подсъдимия И. М. Х., както и конституирането на пострадалия в качество на граждански ищец и частен обвинител по делото. Молбата бе уважена, като бе приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, граждански иск от стрА. на пострадалият А. с правно основание чл.45 от ЗЗД, против подсъдимия И. М. Х. за сумата от 80 000лв., представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат от твърдяното за извършено на 20.07.2023г. престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва от датата на деянието-20.07.2023г. до окончателното им изплащане, ведно с направените по делото разноски. Пострадалият А. О. А. бе конституиран по делото, в качеството на граждански ищец и частен обвинител.

В хода на съдебното производство гражданския ищец и частен обвинител А. О.

А. се явява лично и ведно с упълномощените от него като повереници адв. Ж. П. и С.

П. двамата от АК Пловдив.

В съдебно заседание, представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението така както е повдигнато. А.лизирайки събраните по делото доказателства пледира, да се кредитират тези които са в полза на обвинителната теза. В пледоарията си прокурора посочва, че подс. Х. е нанесъл удар с юмрук в лицето на пострадалия, като преди това, самия извършител също е бил ударен в главата от стрА. на пострадалия. С оглед данните за личността на подсъдимия и характера на извършеното престъпление, предлага на подс. Х. да се определи наказание във връзка с разпоредбата на чл.54 от НК, което да бъде „Лишаване от свобода”, а размерът му се определи в диапазона между минималния и средния предвиден в закона за това престъпление.Според прокурора, изпълнението на определеното по този начин наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК няма пречка да се отложи за срок от три години, като по този начин ще се изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК. По отношение на направените по делото разноски, счита, че подсъдимия следва да бъде осъден да заплати единствено тези за назначената СПЕ, които според него възлизат в размер на 280,80лв. По отношение на гражданския иск не взема становище.

В хода на съдебните прения, като повереник на гр. ищец и частен обвинител, се явява само адв. * П.. А.лизирайки събраните по делото доказателства, адв. Ж. П. по същество, счита делото за изяснено от фактическа и правна стрА., като според него вината на подс.Х. в извършеното престъпление е доказА.. Относно вида и размера на наказанието не взема становище. По отношение на предявения и приет за разглеждане по делото граждански иск, счита за доказан по основание и размер, като пледира за 1 неговото пълно уважаване. Претендира за заплащане на направените от пострадалия в хода на производство разноски.

Гражданският ищец и частен обвинител А. О. А. не се явява в последното проведено по делото съдебно заседание.

Защитника на подсъдимия-адв. Д. Й., също счита делото за изяснено от фактическа и правна стрА.. Според него, основната причина за образуването на делото против подс. Х., се корени във влошилите се във времето отношения между него и пострадалия А. А.. В тази насока се поставя акцент на спора между двамата по повод на един микробус, предоставен от стрА. на подс. Х. на А. О., както и факта, че пострадалия не могъл да се примири с връщането на спорното МПС във владение на подсъдимия. А.лизирайки събраните по делото доказателства, защитника на подсъдимия, не отрича, че на 20.07.2023г. е имало разправия и физически контакт между подсъдимия и пострадалия, като инициативата за това е била изцяло на пострадалия А.. При това, според защитата, пръв А. А. е посягал на няколко пъти да удари подсъдимия, като дори е успял и да му нанесе удар. С цел самоотбрА., в един момент подс. Х. е отвърнал на пострадалия с нА.сяне на удар в лицето. Не се оспорва и това, че вследствие на нА.ия от стрА. подс. Х. удар в лицето на А. А. е била причинена и установената средна телесна повреда, но заявява, че подс. Х. е действал при условията на неизбежна отбрА.. В тази насока моли той да бъде признат за невинен и оправдан.

Подс. И. М. Х. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното.

От фактическа стрА.:

Подсъдимият И. М. Х. е роден на 21.11.1978г. в гр. Пловдив, българин, български гражданин, със средно образование, работещ като диджей на свободна практика, женен, неосъждан, с адрес по лична карта * с настоящ адрес: *, ЕГН **********.

Подс.Х. има сключен брак със св. Р. Я. Х. която е от гр. Садово. В същия град, в ромската махала, на ул. * №15, живеят родителите на св.Х., свидетелите Я. С. М. и С.

А. М.. Наред с другите си занимания, през последните години подс. Х. работел и като диджей, за което бил наеман да озвучава частни тържества и събития. Част от техника използвА. за тази дейност, подс. Х. съхранявал в дома на свидетелите М.и в гр.Садово.

Неговите ангажименти като диджей били и причината, сравнително често той да посещава дома на М.и, а пък следствие от тези му посещения живущите хора в махалата го познавали.

На същата улица в гр.Садово, но на №13, се намирал и домът на пострадалия А.

О. А., който живеел там със своето семейство. На адреса, освен семейството на св.А., но в отделно домакинство, живеели неговите родители-свидетелите О. Н. А. и М. И.

А.-* сестра му- *, както и тяхната баба-св. А. Н. А.. В съседство бил домът в който живеели св. Р. И. А., нейния син-св.И. Е. М. и мъжът й, който пък бил син на св. Я. С.

М.. Свидетелката Р. И. А., освен че била сестра на св. М. И. А., се падала и снаха на свидетелите Я. и С. М.и.

Тъй като подс. Х. бил в зет в махалата в гр. Садово и често ходел там, той и 2 пострадалия А. А. се познавали от около 20 години. До преди три години, отношенията между тях били добри и освен, че си вършели различни услуги, участвали в някои общи за тях занимания. Едно от тях било да извършват транспорт срещу заплащане на хора от България до Германия и обратно.

Въз основа на договор за покупко продажба от 07.10.2020г. подс. Х. стА.л собственик на лек автомобил марка „Фолксваген Каравел“ с ДК№ *, бял на цвят. След покупката на МПС-то, на 15.10.2020г. подс. Х. го регистрирал на свое име в КАТ Пловдив, за което били издадени и съответни документи /листи 255 и 259 от съд.дело/.

Към онзи момент, подс. Х. пътувал често с различните МПС-та в чужбина, като се случвало да премине границата на България и с въпросния автомобил с ДК№ * /справка листи от 262 до 265 от съд.дело/

През 2021г., макар и не със същата интензивност, като водач на МПС, св. А. също реализирал няколко излизания зад граница /справка листи от 265 до 266 от съд.дело/. В един момент, се случвало така, че по различно време, въпросния автомобил с ДК№ * преминавал границата на стрА.та, като с него пътувал в едни случаи подс. Х., а в други св. А.. Причината за тези техни пътувания, бил извършвания от тях превоз на пътници до и от чужбина. След известно време, св. А. А. решил, че е наближил момента да притежава собствено такова превозно средство. След като през месец Май 2021г. св. А. провел разговор с подс. Х., те се споразумели той да му продаде въпросния автомобил с ДК№ * за сумата от 8500лв. Св. А. нямал в наличност парите, поради което двамата се разбрали продажната цена да бъде изплатена покъсно на няколко вноски. При предаването на превозното средство, подс. Х. дал на св.А. ключовете и документите. След като получил владението над превозното средство, св. А. го използвал да превозва с него хора от България до Германия и обратно /справка лист 265 до 266 от съд.дело/. През този период от време, зад граница продължил често да пътува и подс. И. Х., като той управлявал други МПС-та.

Управлявайки въпросното МПС с ДК№*, на 13.10.2021г. св. А. А. бил спрян за проверка в гр. Пловдив, като се установило, че водача е употребил алкохол. Във връзка с това, с Определение № 6305/ 27.10.2021г. било одобрено споразумение по НОХД № 6985/2021г. по описа на РС-Пловдив,с което св. А. се признал за виновен в извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като му били наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от шест месеца и „глоба“ в размер на 190лв. На основание чл.66,ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание било отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, св.

А. бил лишен и от право да управлява МПС за срок от седем месеца. Определението влязло в сила на 27.10.2021г./справка листи 86 и 87 от ДП № 429/2023г./.

Междувременно, подс. Х. бил уведомен, че превозното средство се намира в района на VІ-то РПУ Пловдив и той като негов собственик, следвало да си го прибере от там.

Подс. Х. получил автомобила си, като известно време след това, според уговорката си със св. А., отново му го предоставил във владение. Въпреки, че за определен период от време бил лишен от право, св. А. си позволявал да управлява въпросното МПС, като дори с него преминавал през границата на България /справка лист 265 от съд.дело/.

Така ползвайки го, в срока на лишаването от правоуправление, на 15.04.2022г. св.А. бил установен от контролните органи, да управлява в гр.Садово същото МПС. Освен съставения на св.А. акт за извършено от него нарушение, бил съставен и АУАН № 227273 на подс. Х.. С акта му било предявен състав на нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно затова, че е предоставил на неправоспособно лице собственото си МПС /справка лист 256 от съд.дело/. Във връзка с установеното спрямо подс. Х.

3 нарушение, били свалени и табелите с контролните номера на лекия автомобил „Фолксваген Каравел“, като била издадена и ЗППАМ от началника на РУ А.град, с която регистрацията на автомобила била прекратена за срок от шест месеца. След като сроковете на наложеното за престъплението наказание „лишаване от право“ и този по принудителната административна мярка изтекли, св.А. решил отново да използва въпросния автомобил „Фолксваген Каравел“. Според действащата нормативна уредба, използването му можело да стане след получаване на нова регистрация на автомобила.

Със съдействие на подс. Х., който продължавал да се води собственик на МПС-то, били подадени документи в Сектор КАТ при ОД на МВР Пловдив, като на 21.10.2022г. автомобила получил нови регистрационни табели с номер *. Тъй като св.А. не бил платил уговорената при продажбата цена за МПС-то, то при пререгистрацията като негов собственик отново бил вписан подс. Х.. Съгласно договорката между двамата, превозното средство отново било предадено във владение на св. А. /справка лист 79 от ДП № 429/2023г. и листи от 245 до 257 от съд. дело/. Впоследствие вече с новите табели, св. А. продължил да преминава с него през границите на стрА.та / лист 27 от 429/23г. и листи 265 и 266 от съд дело/.

Въпреки, че владеел въпросното МПС от дълго време, св. А. решил, че може и да не изпълнява уговорката си с подс.Х., като бездействието му за заплащането на вноските по договора за продажба на автомобила, може да продължи безкрайно във времето. Това неглижиране на поетите задължения от стрА. св. А., не се нравело на подс. Х., който в един момент започнал да си търси парите. Така под влияние на настойчивостта на подс. Х., през месец Декември 2022г. св. А. му дала сумата от 200 евро, като обещал през следващата 2023 година, да плати и остА.лата част от парите.