Решение № 739 от 04.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100506467 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 4560/17.03.2025 г., постановено по гр.д. № 60945/2024 г. на Софийски районен съд, 69 състав, съдът е отхвърлил предявения от „Минолби” ЕООД, ЕИК 201995159, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, да заплати на „Минолби” ЕООД, ЕИК 201995159, сумата от 0,61 лева без ДДС или 0,73 лева с ДДС, платена при начална липса на основание поради неправилно начисляване от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, на непоискани услуги /начислени неправомерно такси/ по Фактура № 442064143, с период на фактуриране от 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., с която сума „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, се е обогатило за сметка на „Минолби” ЕООД, ЕИК 201995159.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Минолби” ЕООД, ЕИК 201995159, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, сумата от 100 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Минолби“ ЕООД.

Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че процесната сума съответства на издадено от ответника кредитно известие, като до момента не е възстановена на ищеца. Поддържа се, че кредитното известие е послужило на ответника в хода на прокурорска преписка, за да създаде погрешно впечатление, че отношенията между страните са били уредени. Поддържа се, че плащането по процесната фактура е било прието без възражение от оператора, който не оспорва основанието и размера на сумата по процесното кредитно известие. Твърди се, че кредитното известие потвърждава дължимостта на търсената сума именно в полза на ищеца. Твърди се, че дори и плащането да е било извършено от трето за 1 спора лице, то е използвано за погасяване на задълженията точно на ищеца. Поддържа се, че ирелевантно за настоящото дело е какво е отношението между ищеца и това трето лице. Сочи се, че процесният фискален бон е издаден преди три години, избледнял е и е негоден да послужи като доказателство. Поддържа се, че ищецът не следва да доказвай кой е платил процесната фактура, а ответникът трябва да докаже, че не дължи връщането. Твърди се, че издаденото кредитно известие обективира неизгоден за ответника факт, а именно – задължението му да върне сторнираната сума.

Сочи се, че и към момента ответникът не е възстановил процесната сума. Излагат се съображения, че ответникът не е доказал защо счита, че новият план влиза в сила от 27. число. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В молба преди проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът е релевирал доводи, че решението на СРС е недопустимо поради това, че в ЕИСС са обявени два съдебни акта с различни номера.

В установения за това срок е постъпил отговор от ответника „А1 България” ЕАД, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че при иск за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже, че се е обеднил, което в случая не е сторено. Поддържа се, че е неоснователен доводът на „Минолби” ЕООД, че след като това дружество е задължено лице по процесната фактура, то е и неин платец. Поддържа се, че дори и да има обогатяване на ответника, то не е за сметка на ищеца. Твърди се, че от данните в ТРРЮЛНЦ е видно, че след 2020 г. ищецът не осъществява дейност по смисъла на ЗСч и няма служители. Сочи се, че кредитното известие не е признание за това кой е платецът по фактурата. Поддържа се, че независимо от издаденото кредитно известие ищецът трябва да докаже имуществото му е било намалено. Твърди се, че обстоятелството, че ищецът не може да представи по делото касов бон, е допълнителен аргумент за това, че плащането в случая не изхожда от ищеца. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че „Минолби” ЕООД и „А1 България” ЕАД са сключили Договор № 503554975/03.12.2021 г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги. Не е спорно, че в изпълнение на този договор от „А1 България” ЕАД са предоставяни мобилни услуги.

Установява се също, че от „А1 България” ЕАД е издадена фактура № 442064143 за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. Видно от отговора на исковата молба, „А1 България“ АД не оспорва, че фактурата е издадена и за услуги за мобилен номер **********. Страните не спорят също, че сумата по фактурата е заплатена на „А1 България” ЕАД. Спорно е обаче кой е платецът на сумата по процесната фактура.

2

Между страните не е налице спор и относно обстоятелството, че „А1 България” ЕАД е издало кредитно известие № 652959242 към фактура № 442064143 за сумата от 0,61 лева без ДДС или 0,73 лева с вкл. ДДС. В този смисъл са изявленията на процесуалния представител на „А1 България“ АД в проведеното пред СРС открито съдебно заседание от18.02.2025 г.

При така установеното от фактическа страна съдът приема по наведените във въззивната жалба оплаквания следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. В електронната папка на първоинстанционното дело в ЕИСС са качени две решения от17.03.2025 г. Двата акта обаче са с идентично съдържание. Неправилно СРС е качил първото решение като такова, постановено в закрито заседание. С втория качен акт съдът е отстранил допуснатата грешка. Тези действия на съда не опорочават обжалваното пред СГС решение и същото не подлежи на обезсилване, както погрешно поддържа въззивникът.

По доводите за неправилност:

Софийски районен съд е сезиран с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

За уважаване на този иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е предал на ответника посочената в исковата молба парична сума, вследствие от което е намалил патримониума си, а имуществото на ответника неоснователно се е увеличило. При установяване на тези факти в тежест на ответника е пълно и главно да установи, че съществува основание за задържане на получената сума.

Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа на облагаемата доставка или при разваляне на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Тоест с издаването на известие към фактурата се констатира, че стойността на сделката е различна или че сделката е развалена. По арг. от чл. 115, ал. 3 ЗЗД при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа се издава кредитно известие.

Настоящият въззивен състав намира, че издаденото в случая от „А1 България” ЕАД кредитно известие към фактура № 442064143 не може да установи кое е лицето, което е заплатило на „А1 България” ЕАД процесната сума. В хода на производството от ищеца „Минолби” ЕООД не са ангажирани никакви доказателства, от които да се заключи, че именно то чрез управителя или свой служител е заплатило на „А1 България” ЕАД търсената по делото сума.

Неоснователни са твърденията на въззивника, че е без значение дали плащането по горепосочената фактура е извършено от трето лице, респ. че са ирелевантни отношения на ищеца с това третото лице. Следва да се държи сметка, че са възможни най-различни хипотези на плащане от третото лице. Възможно е то да е платило от собственото си имущество и по своя инициатива процесната сума. Действително по арг. от чл. 73, ал. 1 ЗЗД задължение може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако последният има интерес от личното изпълнение от страна на длъжника. Когато обаче третото лице има правен интерес и заплати чуждото задължение, то ще се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника. Ако е изпълнило, без да съществува правен интерес от това, третото лице ще може само да предяви иск за неоснователно обогатяване спрямо освободилия се от задължението длъжник, спестил разходите по изпълнението – така Решение № 400/20.01.2015 г. по гр.д. № 1756/2014 г. на IV Г.О. на ВКС.

От друга страна, когато платеното е дадено, без да е имало валидно правоотношение между длъжника и получилия изпълнението кредитор, третото лице, а не длъжникът ще може да търси от кредитора връщане на полученото без основание.

3

Това следва от обстоятелството, че неоснователното разместване на блага засяга само правната сфера на третото лице, чието имущество е намаляло.

По делото липсват каквито и да е доказателства за връзката между „Минолби” ЕООД и лицето, платило процесната сума. Поради това не може да се направи извод, че ищецът „Минолби” ЕООД е материалноправно легитимиран да търси претендираната парична сума. До същият извод е достигнала и първата инстанция, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззиваемият „А1 България” ЕАД. Същият е претендирал юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС. Последното съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК се определя от съда.

С оглед вида на спора, неголямата правна и фактическа сложност на делото и извършената работа от процесуалния представител на въззиваемия, съдът намира, че юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство следва да се определи на 50 евро. Тази сума трябва да бъде възложена в тежест на въззивника „Минолби” ЕООД.

Предвид цената на иска на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4560/17.03.2025 г., постановено по гр.д. № 60945/2024 г. на Софийски районен съд, 69 състав.

ОСЪЖДА „Минолби” ЕООД, ЕИК 201995159, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, сумата от 50 евро, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4