Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 840 от 04.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 729/2026
Вид
Определение № 840
Подписан
04.06.2026
В сила
04.06.2026
Състав
Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Вили Дацов

Цитирани разпоредби

  • чл. 129, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 33 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 840 гр. Благоевград, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

*** Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от *** Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20261200500729 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 вр. чл. 129, ал. 4 от ГПК.

Адвокат А. П. обжалва определение № 451 от 30.04.2026 г., постановено по гражданско дело № 1344 от 2025 г. на Районен съд Гоце Делчев. С въпросното определение е върната исковата молба и е прекратено производството по споменатото дело, поради неотстранени нередовности на молбата. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Развиват се съображения, доводи и аргументи в тази насока. Моли се за неговата отмяна и връщане на делото в първата инстанция за продължаване на процеса.

Подаден е отговор на жалбата. Той изхожда от адвокат М.на *** и в него се твърди, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно, поради което не следва да бъде отменяно.

Окръжният съд констатира, че частната жалба и отговорът й съответстват на изискванията на ГПК. Те са редовни и допустими. РазгледА. по същество, жалбата се явява основателна.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите ***, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, 1 подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързА. от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на стрА.та. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирА. посредством оплакванията за незаконосъобразност.

С разпореждане № 909, постановено на 07.04.2026 г., Районен съд Гоце Делчев е констатирал, че исковата молба страда от „серия от нередовности“. Тя била подписА. от адвокат А. П., но в текста й не било посочено, че същата действа като пълномощник на ищците. Към молбата било приложено пълномощно, което страдало от сериозни пороци. Налице било цифрово разминаване посочени били 46 лица като упълномощители, а били положени само 44 подписа. Двама от упълномощителите не били положили подписи, а имената им били изписани непълно или неточно. В приложеното пълномощно липсвала конкретизация на предмета на делото, правното основание и срещу кои лица следвал да бъде предявен искът /липсвала „изричност“ по смисъла на чл. 34, ал. 2 от ГПК/. След като е описал тези нередовности на претенциите, с които е сезиран, районният съд е дал съответните указания на ищците.

Окръжният съд установи, че указанията, дадени от първата инстанция, са неправилни, неясни, непълни и неточни.

В текста на титулната част на исковата молба, след изброяването на ищците, недвусмислено е посочено, че те действат „чрез адвокат А. Г. П.“, и са отразени данни за въпросния адвокат, а в последния абзац на исковата молба е вписано, че се прилага съответното адвокатско пълномощно. Всичко това категорично сочи, че адвокат П. е подписала и подала исковата молба именно като представител на ищците по пълномощие /чл. 32, т. 1 от ГПК/, а не в 2 някакво друго, неизвестно какво, процесуално качество. Не може да има спор по този факт. Не е съществувала причина за оставяне на исковата молба без движение на това основание. Указанието е неправилно.

Указанието относно подписите и имената в пълномощното е непълно, неясно и неточно. Не е посочено кои са тези двама упълномощители, които не са положили подписи, и къде са грешките при изписването на имената им.

Впоследствие не е отчетено и обстоятелството, че дори и въпросните нередовности наистина да са налице, то това не би трябвало да има за резултат прекратяване на цялото дело, а само спрямо въпросните две лица, понеже в казуса ищците са обикновени другари, а не задължителни такива.

Неправилно е указанието за нужда от „конкретизация“ и „изричност“ на данните в пълномощното. Изискванията към съдържанието на пълномощното са уредени в чл. 33 от ГПК и сред тях няма „конкретизация на предмета на делото, правното основание и срещу кои лица следва да бъде предявен искът“.

Следва да се подчертае и принципното положение, че цитирА.та от районния съд норма /чл. 34, ал. 2 от ГПК/ няма никакво отношение към казуса, защото не се касае за предявяване на искове за гражданско съС.ие или брачни искове.

Спорът е за собственост върху поземлен имот.

Когато исковата молба не отговаря на изискванията, съдът е задължен да дава на ищеца точни, ясни и правилни указания за това какви нередовности трябва да отстрани, да определи срок за това и да укаже последиците при неизпълнение на указанията. Неизпълнението на неправилни, неясни, непълни или неточни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да бъде основание за прекратяване на делото. Практиката на ВКС е константна в това отношение.

Тя е обективирА. в Определение № 1185 от 23.04.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 570/2026 г., I т. о., ТК, докладчик съдията М. ***, Определение № 1769 от 03.04.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 439/2026 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят *** Й.ов, Определение № 4393 от 30.09.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3334/2025 г., II г. о., ГК, докладчик съдията ***, Определение № 840 от 24.02.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 488/2025 г., I г. о., ГК, докладчик председателят ***, Определение № 2589 от 28.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1524/2024 г., I г. о., ГК, докладчик съдията ***, Определение № 136 от 15.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2373/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията 3

***, и мн. др. Същата е приложима в пълна степен в конкретния случай.

Обжалваното определение подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато в районната инстанция за продължаване на процесуалните действия по него.

Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 451 от 30.04.2026 г., постановено по гражданско дело № 1344 от 2025 г. на Районен съд Гоце Делчев.

ВРЪЩА делото на Районен съд Гоце Делчев за продължаване на процеса.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4