Решение № 349 от 20.10.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Велико Търново, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА в присъствието на прокурора Р. Г. Н. като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20254110200669 по описа за 2025 година въз основа на доказателствата по делото прие за установено следното:

Досъдебно производство № ЗМ - 94/2024 г. по описа на ОД на МВР, гр.

Велико Търново, преписка № ***/2024 г. по описа на ВТРП, е образувано на **.**.**** г. срещу А. Ю. А., ЕГН **********, за престъпление по чл. 313, ал.

1 от НК.

Прокуратурата заема становище за прилагане на чл. 78а от НК и наказание към минимума.

Защитата заема становище за прилагане на чл. 78а от НК и наказание към минимума.

Съдът, след като се запозна със становището на страните и на основание чл. 378, ал. 3 от НПК, приема за установени фактическите положения така, както са посочени в постановлението на ВТРП с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, както следва:

Досъдебното производство е образувано на **.**.**** г. на основание чл. 212, ал. 2 от НПК за това, че на 19.02.2024 г. в гр. ***, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган на власт - чрез служител на 1

Районно управление - ***, за да послужи пред Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Велико Търново за удостоверяване истинността на изложените в декларацията обстоятелства, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на § 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, като посочил, че е установил обичайното си пребиваване в Република ***/повече от 185 дни в календарната година/ на адрес в село ***, община ***, улица „***“ № ***, когато имал обичайно пребиваване в Република ***- престъпление по чл. 313, ал. 1от НК.

А. Ю. А. с ЕГН ********** е роден на **.**.**** г. в град ***, остров ***, Република ***. Постоянният му адрес бил в с. ***общ. ***, ул. „***“ № ***. Не е женен, безработен, има завършено основно образование и не е осъждан.

А. А. и родителите му от дълги години живеели в ***. Обвиняемия А. от 15.09.2022 г. имал адресна регистрация в ***в гр. ***, ул. „***“ ***.

Обвиняемият А. притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ №***от 29.05.2017 г., издадено от компетентните органи в Република ***.

На 21.12.2022 г. А. заявил пред сектор „ПП“ при ОДМВР Велико Търново, че първоначално издаденото СУМПС било изгубено, при което статуса на СУМПС №***от 29.05.2017 г. бил сменен на „изгубен/откраднат“.

Обвиняемият поискал да му бъде издадено Удостоверение за права и наказания, което да послужи за издаване на СУМПС в друга държава членка, а именно Република ***.

На 22.12.2022 г. от сектор «1111» при ОДМВР Велико Търново било издадено на А. А. удостоверение за права и наказания, което трябвало да му послужи за издаване на СУМПС във Федерална Република ***.

На 19.02.2024 г. в град ***, обвиняемият А. А. попълнил Заявление за издаване на дубликат на СУМПС вх. №***/**.**.**** г. Същият попълнил и декларация по чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП, в която посочил, че бил установил обичайното си пребиваване в Република ***по смисъла на § 6 т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, а именно на адрес с. ***, ул. „***“ № ***. Двата документа представил пред Р. Й. служител на Районно управление - ***, за да бъдат предадени и да послужат пред Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Велико Търново за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно по отношение на декларацията от 19.02.2024 г., че е установил обичайното си пребиваване по смисъла на § 6 т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата в Република ***, на адрес в с. *** общ. ***, ул.

„***“ № ***. Заявлението и декларацията били предадени в град Велико 2

Търново в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Велико Търново. В АИС-БДС за лицето нямало въведени данни за адреси в чужбина. Изискването за адреса на обичайно пребиваване при издаване на СУМПС било закрепено в разпоредбата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП - “Свидетелство за управление на МПС се издава на лица установили обичайното си пребиваване в Република ***, за което обстоятелство попълват и подписват декларация“ и чл. 7, т. 1 б. “Д“ от Директива 2006/126/ЕО на Европейски парламент и на съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства - “Свидетелства за управление на МПС се издават само на кандидати, които имат обичайно място на пребиваване на територията на държавата-членка, издаваща свидетелството или могат за представят доказателства, че са учили там за срок най-малко шест месеца“.

Според заключението на съдебно-графическата експертиза А. А. е написал и подписал декларацията по чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП от 19.02.2024 г. и подписал Заявление за издаване на дубликат на СУМПС вх. № ***/*** г., към която била приложена декларацията.

От установената фактическа обстановка, съдът приема за доказано от обективна и субективна страна, че обвиняемият А. Ю. А., е извършил престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

От обективна страна на 19.02.2024 г. в гр. *** и град ***, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на власт - чрез служител на Районно управление - ***, за да послужи пред Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Велико Търново за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - представил пред Р. Й. — служител на Районно управление - ***, декларация от 19.02.2024 г., че е установил обичайното си пребиваване по смисъла на § 6 т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата в Република България в с.***общ. ***, ул.

„***“№***, когато е имал обичайно пребиваване в ***.

От субективна стана обвиняемият е действал виновно при форма на вината - пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасният характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тези последици. Съзнавал, че попълва декларацията по чл.151, ал.5 от ЗДвП, в която посочва, че обичайното му пребиваване е в с. ***общ. ***, ул. „***“ № ***, като е съзнавал, че обичайното му пребиваване е в ***. Съзнавал е, че подава същата пред орган на властта, за да послужи пред Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Велико Търново.

Смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не е констатирал. Причини за извършване на престъплението – незачитане на 3 установения в страната правен ред.

За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

Обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван по реда на раздел IV, Глава 8 от НК, от престъплението не са причинени имуществени вреди, тъй като същото е формално. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 78а, ал. 7 от НК, поради което съдът приема, че са налице кумулативно изискуемите по чл. 78а, ал. 1 от НК предпоставки и следва обвиняемият А. Ю. А. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

По размера на административното наказание, съдът приема, че наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева е подходящо и достатъчно за осъществяване целите на административнонаказателната отговорност, предвид начина на извършване на деянието, неговата обществена опасност и обществената опасност на дееца.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемия А. Ю. А., ЕГН

**********, роден на

**.**.**** г. в гр. ***, остров ***, Република ***, постоянен адрес: с. ***, общ. ***, ул. „***“ № ***, неженен, безработен, основно образование, неосъждан, с адресна регистрация в ***- гр. ***, ул. „***“ № ***, за ВИНОВЕН в това, че на 19.02.2024 г. в гр. ***и гр. ***, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на власт - чрез служител на Районно управление - ***, за да послужи пред Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Велико Търново за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - представил пред Р. Й. - служител на Районно управление ***, декларация от 19.02.2024 г., че е установил обичайното си пребиваване по смисъла на § 6 т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата в Република *** в с. ***общ. ***, ул. „***“ № ***, когато е имал обичайно пребиваване в Федерална Република ***- престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78 а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ОСЪЖДА А. Ю. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на Районен съд – Велико Търново направените по делото разноски в размер на 237,89 лева /двеста тридесет и седем лева и осемдесет и 4 девет стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок, считано от днес, пред Окръжен съд – Велико Търново, по реда на Глава 21 от НПК.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5