Решение № 430 от 13.12.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Дупница, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20231510200700 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по жалба на Е. Г. И. с ЕГН:**********, с адрес с.***,община Дупница,област Кюстендил,ул.***, против Наказателно постановление № ДАИ-0000106 от 01.06.2023г., издадено от Главен секретар на ИААА,София, с което на основание чл.178в,ал.4 от ЗДвП, му е било наложено административно наказание-„глоба“ в размер на 200.00 лева,за нарушение по чл.11в,,т.12,предл.1 от Наредба №36 от 15.05.2006г., на МТ,във вр. с чл.24,ал.2,т.3,б.“е“ от Наредба № 36 от 15.05-2006г., на МТ.

В съдебно заседание,жалбоподателя редовно призован не се явява,вместо него адвокат В.

С.,който поддържа депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.Излага подробни съображения в тази насока.

Ответната по жалбата страна, редовно призована, изпраща представител,който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно излага подробни съображения в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е

ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

ПРОЦЕСУАЛНО

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната от фактическа страна:

На 12.01.2023г., в психологическа лаборатория №286, гр.Дупница,ул.“Марков камък“№1,към удостоверение за регистрация №0112 от 14.11.2014г., на „Групова практика 1 за първична извънболнична дентална помощ-д-р Иван Ибришимов“ООД, жалбоподателя не е спазил нормативно установения ред за провеждане на първа част на психологическото изследване,като при провеждане на психологическо изследване на лицето ГВУ с ЕГН:**********,след като е допуснал лицето да впише друга дата /08.01.2023г/на всички тестови бланки и листове за отговори,не е събирал след изтичане на определеното време за работа попълнените от лицето тестови бланки и листове за отговори ,на тестовете за познавателна сфера ,което обстоятелство е било установено при проверката на 12.01.2023г.,в ПЛ №268,гр.Дупница,ул.“Марков камък“№1,към УР №0112 от 14.112014г., с протокол №387.

За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение №320620 от 04.04.2023г., в отсъствие на нарушителя на основание чл.40,ал.2 от ЗАНН , и му е връчен на 20.04.2023г.

Така установената фактическа обстановка се доказва от писмените доказателства по делото.

Настоящия съдебен състав счита, че в производството по установяване на твърдените административни нарушения и налагане на административните наказания са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които, от една страна, са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, а от друга - до нарушаване на строго формалния характер на административнонаказателното производство, което се подчинява на строго регламентирани правила.

На първо място АУАН е съставен и връчен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН задължава АУАН да се състави в присъствието на нарушителя и при условията на ал. 2 - съставянето му в негово отсъствие (когато е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта).

Следователно ЗАНН не предвижда друга възможност, при която АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя - лицето, на което се вменява виновна или обективна отговорност за нарушение.

В конкретния случай на актосъставителят е било известно лицето,но в административнонаказателната преписка не се съдържат данни за поканване именно на нарушителя.

В хода на съдебното следствие се установи, а и от административнонаказателната преписка е видно, че процесният АУАН е съставен в ИА „Автомобилна администрация”-гр.

София на 04.04.2023 г. в отсъствие на нарушителя. Тоест нарушителят (в случая жалбоподателят) не е знаел за образуваното на 04.04.2023 г. административнонаказателно производство и не е получавал покана да се яви на тази дата за съставяне на АУАН. В приложената в делото покана ръкописно е записано, цитирам: „Г-н Е. И. се яви на 29.03.2023 г. в ИА „Автомобилна администрация“-гр. София, ул. „Ген. Гурко“ № 5. Актовете не могат да бъдат съставени днес, поради отсъствие по болест на гл. експерт П. К. и ще 2 бъдат съставени на 03.04.2023 г. при явяване на г-н И..“ Не е ясно защо процесният АУАН е съставен на 04.04.2023 г., а не на 03.04.2023 г., за която дата е поканен нарушителят за съставяне на акта и няма доказателства, че последният не се е явил на тази дата (03.04.2023 г.) за съставяне на АУАН.

Съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, когато е невъзможно да се състави акт в присъствието на свидетелите, присъствали при извършването или установяването на нарушението, то актът се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрични се отбелязва в него.

В конкретният случай е приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, без да са налице законовите предпоставки за това - не са налице нито една от двете хипотези на чл.

40, ал. 2 от ЗАНН. В тази връзка се налага извода, че прилагането на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, при съставянето на процесния акт, е станало, без да са налице законовите предпоставки за това, доколкото по делото липсват доказателства, установяващи, че макар да е било известно наказаното лице, то е търсено, но не е намерено. А що се касае до втората, алтернативно предвидена, хипотеза в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, необходимо условие за осъществяването на която е наличие на отправена покана, при това конкретна, лицето да се яви за съставяне на акт, с оглед събраните доказателства, също не се установява, като се има предвид, че при проверката не е отправяна покана за съставяне на акт на 04.04.2023 г., която да е получена от жалбоподателя.

По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като е лишен от възможността непосредствено да възприеме действията на контролните органи по съставяне на АУАН и по формулиране на повдигнатото му обвинение.

В процесния АУАН е отбелязано (в графата „Разписка“), че същият е връчен на Е. Г.

И. с ЕГН **********. Не е ясно кой, къде и при какви обстоятелства е предявил и връчил АУАН на Е. И..

В тази връзка съществено следва да се отбележи, че липсва подпис на лицето, което е записано като получател на препис от АУАН, което се равнява на невръчване на препис от АУАН и това е съществено процесуално нарушение по см. на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, а АНО не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, което е също съществено процесуално нарушение.

Също така са нарушени императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е извършено пълно и точно описание на твърдените нарушения, както и на обстоятелствата, при които са извършени, а в НП и на доказателствата, които ги потвърждават.

На първо място, акта и наказателното постановление не отговарят на изискванията в чл. 42, т. 4 и 5, респ. на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, тъй като липсва пълно и точно описание на нарушението с отразяване на всичките му признаци от обективна, което не само 3 затруднява възможността на нарушителя да разбере какво точно му се вменява във вина, но и не дава възможност за преценка съответстват ли изложените фактически обстоятелства на правното квалифициране на нарушението и правилно ли е приложена санкционната норма, на основание която е реализирана отговорността на нарушителя.

Препращането към изготвения протокол във връзка с проверката е недопустимо в административнонаказателното производство, тъй като същото стартира с издаването на АУАН, а самата отговорност се ангажира с НП. Актовете следва да съдържат както описание на самото нарушение, така и обстоятелствата, при които това е извършено и нарушените норми.

На следващо място както в акта за административното нарушение, така и в НП изобщо не е посочено кога е било извършено нарушението.

В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация и санкция.

Наложеното наказание не съответства на материалния закон.

Видно от обжалваното наказателно постановление, жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 178в, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която, на физическо или юридическо лице, което допусне или извърши нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, ако не е предвидено друго по-тежко наказание, се налага глоба или имуществена санкция в размер на 200 лв.

Цитираните в НП като нарушени разпоредбите на чл. 11в, т. 12 и чл. 24 ал. 2, т. 3, б.

„е“ от Наредбата боравят с понятието „психолог“ и могат да бъдат нарушени само от лица, които имат качеството “психолог“ към съответната психологическа лаборатория, които действат еднолично. В случая в НП не се съдържа какъвто и да е признак от състава на административно наказателната разпоредба. Впрочем в АУАН и НП изобщо не е отбелязано в качеството на какъв жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и то под формата на допустителство. Посоченият порок не може да бъде саниран, поради което следва да се приеме, че наказателно постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

На следващо място, приложената санкционна норма на чл. 178в, ал. 4 от ЗДвП не кореспондира с установените факти.

С огред на гореизложеното се налага извода, че е нарушено правото на защита, на жалбоподателят ,тъй като същия не би могъл да научи в извършването на какви именно нарушения е обвинен, тъй като такива, конкретно индивидуализирани, липсват, къде са извършени и въз основа на какви доказателства, поради липса на описани такива в НП.

.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН СЪДЪТ

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ДАИ-0000106 от 01.06.2023г., издадено от Главен секретар на ИААА,София, с което на Е. Г. И. с ЕГН:**********, с адрес с.***,община Дупница,област Кюстендил,ул.***,на основание чл.178в,ал.4 от ЗДвП, му е било наложено административно наказание-„глоба“ в размер на 200.00 лева,за нарушение по чл.11в,,т.12,предл.1 от Наредба №36 от 15.05.2006г., на МТ,във вр. с чл.24,ал.2,т.3,б.“е“ от Наредба № 36 от 15.05-2006г., на МТ,като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съдКюстендил в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5