Определение № 956 от 09.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 956 гр. Стара Загора, 09.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20245500500534 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№ 23712/21.08.2024г. от ,,С.К.“ООД, гр.С. против Разпореждане № 5491/02.08.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 3284/2024г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е било отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника П. А. М. от с.С., *** за парично вземане в общ размер на 516,52 лв., от които сумата от 400 лв. главница; 25,40 лв. договорна лихва за периода от 18.11.2022 г. до 17.03.2023г.; 91,12 лв., мораторна лихва за периода от 01.02.2023г. до 01.06.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /19.07.2024г./ до окончателното изплащане на вземането и съдебните разноски. Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения. Излага подробни съображения. Моли да бъде отменено и вместо него постановено издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и присъждането на разноски.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,С.К.“ ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу П. А. М. от с.С., *** за сумата от 400лв. - главница;

25,40 лв. договорна лихва за периода от 18.11.2022 г. до 17.03.2023 г.; 91,12 лв., мораторна лихва за периода от 01.02.2023г. до 01.06.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /19.07.2024г./ до окончателното изплащане на вземането и съдебните разноски. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем № 1

766197/18.11.2022 г., сключен между „С.К.“ ООД – гр.С. и длъжника, по силата на който дружеството е предоставило на П. А. М. кредит в размер на 400 лв., а последния се задължил да върне заетата му сума, ведно с договорна лихва в размер на 31,64 лв., на 17 седмични погасителни вноски.

С предходно Разпореждане № 5225/22.07.2024г. заповедният РС е оставил „без движение“ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е указал на заявителя да представи по делото в 3-дневен срок от получаване на съобщението договора за паричен заем, въз основа на който се претендира вземането, както и Общите условия към договора, както и доказателства за представителната власт на подалия заявлението юрисконсулт, като е било указано, че при неизпълнение на указанията съдът ще откаже исканото издаване на заповед за изпълнение.

С молба от 01.08.2024г. заявителят е взел становище по указанията и не е представил исканите от съда договор за паричен заем и Общите условия към него, приложил е единствено доказателства за представителната власт на подалия заявлението юрисконсулт.

С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил изцяло заявлението, подадено от „С.К.“ ООД, като е приел, че исканата заповед за изпълнение противоречи на закона, поради това не може да бъде уважена и следва да бъде отхвърлена на основание чл.411, ал.2, т.2, пр.1 от ГПК.

При така установените обстоятелства въззивният съд направи следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения 1- седмичен законов срок за обжалване, в изискуемата се писмена форма, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество ч.жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, тъй като Заповед за изпълнение не се издава, ако искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; ако искането е в противоречие със закона или с добрите; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище, респ. обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Чл. 410, ал.3 от ГПК предвижда, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Предвид, че в заповедното производство целта на кредитора е да се снабди с изпълнителен титул без провеждането на състезателно производство между страните, то следва, че част от правомощията на заповедния съд за съблюдаване защитата правата на потребителите се отнасят до проверка дали кредиторът има вземане на годно правно основание спрямо длъжника.

2

Това свое правомощие съдът може да изпълни, като се приеме, че по реда на чл.410, ал.3 от ГПК наред с договора за кредит, бъдат представени и Общите условия към договора, в случай че са налице такива.

В случая заповедният съд е указал на заявителя да представи договора за паричен заем, въз основа на който се претендира вземането, както и Общите условия към договора, както и доказателства за представителната власт на подалия заявлението юрисконсулт, т.к. попадат в хипотезата на чл.410, ал.3 от ГПК.

Указанията не са били изпълнени, поради което и на осн. чл.411, ал.2, т.1 от ГПК заявлението законосъобразно е било отхвърлено.

Предвид гореизложеното въззивният Окръжен съд – Ст.Загора намира обжалваното разпореждане за законосъобразна, обосновано и правилно, поради което то следва да бъде изцяло потвърдено, със законните последици от това.

Това въззивно определение е окончателно и не подлежи на понататъшно касационно обжалване.

Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.278, ал. 4 от ГПК и чл.271, ал.1, пр.1 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 5491/02.08.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 3284/2024г. по описа на РС- Ст.Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3