Решение № 161 от 26.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Благоевград, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20241200501382 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба на Д. Б. Ц., ЕГН **********, и К. Г. Ц., ЕГН **********, подадена чрез адв. В. А., срещу Решение № 252 от 17.10.2024 г. по гр. д. № 921/2021 г. на Районен съд Гоце Делчев, с което жалбоподателите са осъдени по иска предявен от И. Д. Х., ЕГН **********, да преустановят действията, с които нарушават правото на собственост на ищеца И. Х. върху поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.

Гоце Делчев, одобрена със Заповед № РД-71/02.10.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот ***, с площ за имота от 791 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при съседи: имот № ***;

***; ***; ***; ***, като премахнат изградения в южната страна на поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Гоце Делчев навес от метална конструкция с метален покрив върху бетонна ивична подложка, с размер на навеса по граничната линия – 6,30 м., височина спрямо прилежащия терен по граничната линия – 2,50 м. в ниската част и 3,50 м. във високата част, както и да премахнат засаденото в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Гоце Делчев овощно дърво - череша, с височина 8,50 м., отстоящо на 1,50 м. от имотната граница с поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Гоце Делчев. С първоинстанционното съдебно решение жалбоподателите са осъдени да заплатят на ищеца сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 30 лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. и разноски за експертиза в размер на 1500 лв.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно.

1

Жалбоподателите считат, че районният съд неправилно е оценил писмените и гласните доказателства. Считат, че решението е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Твърдят, че процесът е протекъл преди да бъде направен доклад на делото, тъй като делото било обявено за решаване, след което съдът възобновил производството и едва тогава е направил доклад по чл. 140 ГПК. Посочват, че още с отговора на исковата молба са навели доводи за нейната нередовност. Намират нейния петитум за неясен и че от нея не става ясно какво е искането спрямо ответниците и какви действия, респективно бездействия същите следва да преустановят или да извършат.

Считат, че съда се е произнесъл по ненаправено искане, като е осъдил ответниците да премахнат дървото и навеса. Твърдят, че самия факт на изграждане на незаконна постройка не е основание за уважаване на иск по чл.

109 ЗС, тъй като той е насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия, които пречат на собственика да ползва имота по предназначение. Считат, че ищецът следва да докаже, че строежът му пречи.

Поддържат, че ищецът не е посочил в какво конкретно се изразява преченето, което твърди, че му е причинено от навеса и дървото. Сочат, че по общо съгласие на собствениците на двата имота е бил положен бетонов ивичен фундамент, материализиращ имотната граница между тях. Жалбоподателите оспорват, че ако се приеме, че мрежата на навеса е провиснала и попада около 12 см в имота на ищеца, това обуславя наличието на пречка за него да упражнява правото на собственост. Навеждат доводи, че не следва да се кредитират показанията на свид. Х., която е съпруга на ищеца. Изразяват становище, че дори и дървото да бъде засадено другаде в техния имот, от вятъра и атмосферните условия отново ще има листа от него в имота на ищеца. Поддържат, че съдебното решение не е посочило кои са конкретните действия на ответниците, които пречат на ищеца и в какво се изразява ограничението на неговото право на собственост. Молят да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска по чл. 109 ЗС. Претендират разноски за двете съдебни инстанции.

Постъпил е отговор на въззивна жалба от И. Д. Х., ЕГН **********, подаден чрез адв. И. К., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Счита, че от доказателствата се установява, че ищецът е собственик на имот с идентификатор *** въз основа на договор за дарение. Твърди, че не е давал нотариално съгласие за изграждането на навеса, както и за засаждането на дървото. Поддържа, че от показанията на свид. Х. и от заключението на вещото лице се установява, че от дървото непрекъснато падат листа и плодове в неговия имот. Счита, че според заключението навеса представлява строеж, като навежда доводи, че същият е незаконен. Претендира разноски.

Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.

260 и чл. 261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирани страни с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Редовен е и подадения отговор.

Районният съд е бил сезиран с иск с правна квалификация по чл. 109 ЗС, подаден от И. Х. срещу Д. Ц. и К. Ц., с който се иска ответниците да бъдат осъдени да преустановят действия, с които нарушават правото му на собственост върху притежаван от него поземлен имот, изразяващи се в изграждане на навес от метална конструкция с метален покрив върху бетонни подложки, който навес попада частично в имота на ищеца, както и в засаждане и поддържане на овощно дръвче – череша, в близост до имотната граница, като бъдат осъдени ответниците да премахнат последиците от 2 неправомерните си действия.

Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Гоце Делчев, одобрена със Заповед № РД71/02.10.2009 г. на ИД на АГКК, както и че съседният поземлен номер с идентификатор *** по КК на гр. Гоце Делчев се ползва на двамата ответници. Сочи, че в имота на ответниците има посадено овощно дърво – череша с височина над 5 метра, което е разположено на разстояние около 1 метър до границата с поземленият имот на ищеца. И. Х. твърди, че дървото е с голяма корона и че листа и плодове падат от него в неговия имот, което му пречи да го ползва пълноценно. Според ищеца в съседния недвижим имот ответниците са изградили навес от метална конструкция, с метален покрив върху бетонови подложки, разположен в южната част, на имотната граница между двата имота, като част от него попадал и върху неговият имот. Твърди, че за изграждането на навеса не е давал изрично нотариално заверено съгласие. Счита, че са незаконни дейностите, изразяващи се в осъществяване на строителство на имотната граница и поддържане на плодно дърво.

Поддържа, че строежа е извършен без строителни книжа и документи, както и че овощното дърво е засадено в нарушение на изискванията за отстояние от границата на имота. Ищецът иска ответниците да бъдат осъдени да премахнат изградения метален навес и засаденото в имота им овощно дърво, с което да бъде прекратено създаденото и поддържаното от тях фактическо състояние, смущаващо правото му на собственост и пречещо на пълноценното му упражняване.

Ответниците оспорват предявения иск, като в подаден от тях отговор на искова молба излагат доводи, че изграждането на постройка без строителни книжа не е достатъчно основание за уважаването на негаторният иск, тъй като такъв строеж представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, само ако незаконността му се изразява с нарушаване на установените от благоустройствените закони правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имотите. Поддържат, че освен незаконността на строителството ищеца следва да докаже с какво конкретния строеж му пречи да упражнява пълноценно неговото право на собственост. Ответниците оспорват твърденията, че навесът попада в имота на И. Х., като поддържат, че същият не смущава правото му на собственост и че представлява търпим строеж.

Оспорват и доводите на ищеца, че засаденото дърво пречи на упражняването на правото на собственост на ищеца, като считат че е спазено отстоянието от границите на имота. Според ответниците не са налице неоснователни действия от тяхна страна, които да пречат на ищеца да упражнява правото на собственост.

По делото са били ангажирани писмени и гласни доказателства. Била е назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.

За да постанови решението си районният съд е възприел заключението на вещото лице. Намерил е за установено, че в имота на ответниците с идентификатор *** е реализирано основно застрояване на едноетажна жилищна сграда в минал период. Процесният навес е бил обект на експертизата и представлявал допълващо застрояване, стопанска постройка навес без оградни стени, който към момента на експертизата се e ползвал за складиране на дърва за огрев и други отпадъчни вещи. Навесът е залепен на задната гаражна източна тухлена стена. Той бил изграден в южната страна на имота, на самата граница и представлявал навес от метална конструкция с 3 метален покрив, без бетонова замазка на пода. Носещите метални тръби по линията на границата били бетонирани в основи при полагане на бетонова ивица от ищеца, чрез която същият е ограничил повърхностните води от своя имот. Бетоновата ивица държала и оградна мрежа на ниво терен. Останалите носещи метални колони в другата част на навеса били без фундамент.

Носещите метални колони носили подпокривна метална конструкция, която била свързана с колените чрез заварка. Дървена скара върху металните елементи носила ламаринени листове за покрив. Размера на навеса по граничната линия бил 6,3 м., а височината му спрямо прилежащия терен по граничната линия била 2,5 м. в ниската част и 3,5 м във високата част. По общо съгласие на собствениците на двата имота е бил положен бетонов ивичен фундамент, с функция да ограничава и отвежда повърхностните води от имота на ищеца в собствения му имот, който фундамент материализирал имотната граница между двата имота. Според експерта този фундамент не следвал реалната гранична линия, а се отклонявал/издувал/ от линията на реалната имотна и регулационна граница към имота на ищеца в размер до 0 до 15 см. по цялото протежение на размера на процесната постройка. Имало и допълнително издуване на оградната мрежа, във височина, под натиска на масата на складирани дърва за огрев в посока към имота на ищеца. Навесът попадал площно и пространствено частично в имота на ищеца, като размерите на навлизането били: площно /линейно, в основата/ 0,0 м. - 0,15 м. пространствено /обемно/ 0,0 - 0,3 м.

Вещото лице е изложило съображения, че навесът има характеристиките на строеж с оглед на разпоредбите ЗУТ. За него нямало съставени строителни книжа, като при изграждането му не били спазени изискванията на ЗУТ и конкретно чл. 35, ал. 2 от ЗУТ, чл. 42, ал. 2 от ЗУТ. Според експертът навесът е разположен с отделни негови елементи в разрез с нормите на приложимия закон, които били установени във връзка със хигиенно-санитарни и противопожарни изисквания, както и били свързани с условията за безпрепятствено ползване на съседния имот.

Районният съд е намерил, че от заключението на вещото лице се установявало, че засаденото черешово дърво е с височина 8,5 м. и е разположено на отстояние от граничната линия 1,5 м., като короната му се намирала изцяло в имота на ответниците. При това отстояние не било спазено изискването на чл. 94, ал. 2, т. 3 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Първоинстанционният съдебен състав е счел, че според тази разпоредба за високи дървета като процесното, с височина над 5,0 м., се изисква отстояние от 3,0 м. от границата със съседния имот.

Като е преценил доказателствата по делото районният съд е намерил иска за допустим, като се е позовал на Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г., ОСГК на ВС. Намерил е иска и за основателен. Посочил е, че правото на собственост търпи ограничения като посочените в чл. 50 ЗС.