Решение № 151 от 29.10.2024, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Кубрат, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана П. Петрова Енева при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело № 20243320100316 по описа за 2024 година и в присъствието на прокурора . . . .., за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявен по реда на чл.422 ГПК. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по делото.

Ищецът - „ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), ул. „Черковна“ № 38, офис 4, представлявано от И.Х.К. - управител чрез пълномощник юрк. Г. А., като твърди, че в изпълнение на Договор за кредит № 319305 от 29.03.2023 г., сключен между дружеството, от една страна като кредитор, и И. Ф. С., ЕГН **********, с пост./наст. адрес: **, от друга страна като кредитополучател, му е предоставило кредит в размер на 1499.17 лева, преведени по разплащателната сметка на ответника; договорили краен срок за погасяване – 28.03.2025 г., чрез 24 месечни погасителни вноски, дължими на всяко 28-мо число от съответния месец; фиксиран годишен лихмен процент – 22 %, ГПР – 56.40 %, обща сума на лихвите за периода – 368.07 лв., договорена такса за разглеждане – 445.25 лева, при което общия размер на всички плащания, извършени от потребителя за погасяване на кредита и за покриване на пълната му стойност възлизат на 2 312.49 лева; кредитополучателя не изпълнил задълженията си по договора, като платил в изпълнение единствено сумата 50.67 лева, изпаднал в забава на дължимите по договора вноски за главница на 28.04.2023 г., поради което кредиторът предявил на длъжника целия дълг за плащане – главница, лихви и такси, на 17.07.2023 г. с връчена на длъжника покана; след като той не платил в дадения му допълнително срок депозирали на 13.03.2024 г. заявление по чл.410 от ГПК за снабдяване 1 със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника пред РС – Кубрат, образувано в ч.гр. дело № 181/ 2024 г. по подсъдност, обусловена от наст.адрес на длъжника на РС – Кубрат; заповедното производство е приключило с издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 111/ 14.03.24 г. за претендираните суми, а именно: главница в размер на 1 448.50 лева (хиляда четиристотин четиридесет и осем лева, петдесет ст.) лв. – изискуем дълг по Договор за кредит № L319305/29.03.2023 г., ведно със законната лихва считано от 19.02.2024 г. до окончателното плащане; - 68.49 лева (шестдесет и осем лева, четиридесет и девет ст.) – възнаградителна лихва начислена за периода от 28.05.2023 г. до 17.07.2023 г.; - 376.74 лева (триста седемдесет и шест лева, седемдесет и четири ст.) – обезщетение за забава начислено за периода от 28.05.2023 г. до 14.02.2024 г.; - 426.69 лева (четиристотин двадесет и шест лева, шестдесет и девет ст.) – такса за разглеждане; в заповедното производство издадената срещу него ЗИ е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са събрани данни, че длъжника не живее на адреса, поради което с разпореждане № 503/ 10.04.2024 г., връчено на заявителя на 17.04.2024 г., на ищцовото дружество е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение в 1-месечен срок, подава настоящата на 16.05.2024 г. пред РС – Кубрат срещу ответника, в качеството на длъжник, задължен за предявените за плащане вземания, моли съда да приеме за установено по отношение на същия вземанията по издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 111/ 14.03.24 г. по ч.гр.дело № 181/ 2024 г. по описа на РС – Кубрат, както те са посочени, и го осъди да заплати направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

Ответникът - И. Ф. С., ЕГН **********, с пост./наст. адрес: **, редовно уведомен чрез лице от кръга на домашните на 06.06.2024 г., в дадения 1-месечен срок, считано от уведомяването му, не представя писмен отговор и не ангажира становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложения към исковата молба и приложеното ч. гр.дело № 181/ 2024 г.по описа на РС – Кубрат, приет като доказателство по делото в заверено фото-копие, Договор за кредит № 319305 от 29.03.2023 г., сключен между дружеството, от една страна като кредитор, и И. Ф. С., ЕГН **********, с пост./наст. адрес: **, от друга страна като кредитополучател, му е предоставило кредит в размер на 1499.17 лева, от които преведени по разплащателната сметка на ответника – 1 049.00 лева, а разликата в размер на 450.17 лв. е използвана за плащане на парични задължения на И. С. към същия кредитор по договор за кредит № 319240; договорили краен срок за погасяване – 28.03.2025 г., чрез 24 месечни погасителни вноски, дължими на всяко 28-мо число от съответния месец; фиксиран годишен лихмен процент – 22 %, ГПР – 56.40 %, обща сума на възнаградителна лихва за периода – 368.07 лв., договорена такса за разглеждане – 445.25 лева, при което общия размер на всички плащания, извършени от потребителя за погасяване на кредита и за покриване на пълната му стойност възлизат на 2 312.49 лева.

Заявителят твърди, че при описаните горе договорни условия той е изпълнил 2 задължението си да предостави на длъжника в заем договорената сума – 1 499.17 лева, а заемателят е извършил плащания в общ размер на 111.34 лева .

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: По делото няма спор относно това, че ответника е кредитополучател по договор за заем, като между него и ищеца е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който ответника е усвоил заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а другият е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Налице са били предпоставките на закона по чл.411 от ГПК за издаване в полза на заявителя – заемател, на исканата заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу посочения в заявлението длъжник само по отношение на вземанията за: 1 387.83 (хиляда триста осемдесет и седем лева, осемдесет и три ст.) лева – главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението(РС - Разград) – 19.02.2024 г., до изплащане на вземането, съставляващо неплатено задължение по Договор за кредит № 319305 от 29.03.2023 г., като съдът зачита извършите от длъжника плащания на погасителни вноски в размер на общо 111.34 лв., до които приема за погасено задължението за главница – връщане на дадената в заем сума в размер на 1 499.17 лева, и приема, че длъжника е останал задължен за разликата, която е в размер на 1 387.83 лева. За разликата до предявения размер – 1 448.50 лева (хиляда четиристотин четиридесет и осем лева, петдесет ст.) лв., заявлението, респ. исковата претенция за установяване на така предявеното вземане, следва да се отхвърли.

По отношение на вземането за сумата:

- 426.69 лева (четиристотин двадесет и шест лева, шестдесет и девет ст.) – еднократна такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансирана от кредитора и подлежаща на възстановяване от кредитополучателя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план, претендирана като неплатено задължение по сключен между страните Договор за потребителски паричен кредит № 319305 от 29.03.2023 г., съдът приема, че клаузите по приложения към заявлението и исковата молба Договор за паричен заем, съставляващ потребителски кредит, уреждащ плащането на определената от ищеца, заявител в заповедното производство, като „такса за разглеждане“ – непосочено изрично на какво, но вероятно на постъпилото заявление – искане за даване на заем, е неравноправно договорена от доставчик на финансова услуга, в нарушение на закона – ЗПК, ЗЗП, и добросъвестността.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. На стр. 1/11 от договора е записано, че кредитополучателят дължи еднократна 3 такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора. Тази такса е във фиксиран размер и е около 1/3 от размера на получения заем, като именно в тази връзка липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Тя води единствено до неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, като е и в нарушение на добрите нрави.

На следващо място, изрично нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Въпросната такса за разглеждане представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.

На трето място, изцяло недоказани са твърденията на ищеца за това, че клаузата е била индивидуално договорена и, че предварително ответникът е бил запознат с нея. Не се представя попълненото от заемателя предложение за сключване на договора за заем, за да е видно дали в него е посочен размерът на таксата за разглеждане, а оттук- да се направи и извод дали лицето е било запознато с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора и съответно - дали е информирано за това.

Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП, неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ищецът не доказва индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за разглеждане на документи в предвидения в договора размер, поради което съдът приема, че тя има и неравноправен характер по смисъла на чл.

144, т. 9 от ЗЗП, като по изложените съображения предявеният иск за установяване на това вземане е неоснователен и следва да се отхвърли.

По отношение на вземането за сумите:

- 68.49 лева (шестдесет и осем лева, четиридесет и девет ст.) – възнаградителна лихва начислена за периода от 28.05.2023 г. до 17.07.2023 г.; и

- 376.74 лева (триста седемдесет и шест лева, седемдесет и четири ст.) – обезщетение за 4 забава начислено за периода от 28.05.2023 г. до 14.02.2024 г..

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.