Решение № 104 от 18.02.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Шумен, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Г ), в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й. Р. К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Гражданско дело № 20213630101948 по описа за 2021 година

Производство по чл. 237 от ГПК.

Предявен е положителен установителен иск с правно основание по чл. чл. 415 ал.1 от ГПК вр.422 от ГПК вр .чл. 327, ал. 1 от ТЗ.Производството по делото е образувано по повод предявен от „С.-3“ ООД гр. Шумен, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул.“М.“ ***, представлявано от С. Ж. Х., чрез адв. С. И.К. при ШАК срещу ЕТ „П. П. “ с ЕИК ***, седалище и адрес: гр. Шумен, ул.“Г.К. “ ***, ***, ***, представлявано от П. Д. П., положителен установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника сума в размер 5247,10лв., представляваща общо неплатено задължение за плащане по фактури с № ***/***г. на стойност 1381.99лв.;

№ ***/***г. на стойност 593.03лв.;№ **********/***г. на стойност 978.20лв.; № **********/***г. на стойност 1441.54лв.;№ **********/***г. на стойност 392.45лв.; № ***/***г. на стойност 396.12лв.; № ***г. на стойност 1186.93лв.; № ***г. на стойност 785.04 л в . за продажба на автомобилни части, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр. д. № ***г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** от ***г. по ч.гр. д. № ***г . по описа на ШРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 27.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на разноските в настоящото и в заповедното производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес, навеждайки следните фактически твърдения: Двете страни били в търговски отношения. В качеството си на търговец с основен предмет на дейност продажба на резервни части за автомобили е продал на ответника авточасти на обща стойност от 7155,53лв. за които били издадени следните 8 броя фактури: № ***/***г. на стойност 1381.99лв.;№ ***/***г. на стойност 593.03лв.;№ **********/***г. на стойност 978.20лв.;№ **********/***г. на стойност 1441.54лв.;№ **********/***г. на стойност 392.45лв.; № ***/***г. на стойност 396.12лв.;№ ***г. на стойност 1186.93лв.№ ***г. на стойност 785.04 лв.

Авточастите били получени от ответника, като страните уговорили сроковете за плащане посочени във фактурите и плащане по банков път. Ответникът е погасил частично общото задължение, като заплатил 200лв.на 29.01.2020 по фактура № ***/***г.; и на 07.12.2017г е платил 1708,20лв. по несъществуващ номер фактура . Остатъкът от 5247,10лв. дължим по посочените 8 броя фактури не бил заплатен. Поради поведението на длъжника, било подадено заявление на основание чл. 410 от ГПК до ШРС, за което на 14.07.2016г.

1 било образувано ч.гр.д. № ***г. на ШРС и издадена заповед № *** от ***г. за дължимите от длъжника суми -вземане в размер на 5247,10лв. , представляваща дължима но незаплатена изцяло сума представляваща сбор от продадени автомобилни части по 8 бр. фактури. Било депозирано възражение в законовия срок от длъжника. На заявителя било указано с разпореждане от 14.06.2021г., получено на 17.06.2021г., че може да предяви иск за вземането си в 1 - месечен срок.

Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер 5247,10лв., представляваща общо неплатено задължение за плащане по фактури с № ***/***г. на стойност 1381.99лв.;№ ***/***г. на стойност 593.03лв.;№ **********/***г. на стойност 978.20лв.;№ **********/***г. на стойност 1441.54лв.;№ **********/***г. на стойност 392.45лв.; № ***/***г. на стойност 396.12лв.;№ ***г. на стойност 1186.93лв.№ ***г. на стойност 785.04 лв. за продажба на автомобилни части, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр. д. № ***г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** от ***г. по ч.гр. д. № ***г . по описа на ШРС.

Въпреки предоставения му срок по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание за ищеца се явява адв. К., като поддържа исковата молба .

За ответника, редовно призован, явява се представляващия на ЕТ „П. П. “ с ЕИК ***, като заявява, че признава иска и дължи посочената сума по фактурите на ищеца.

Ищецът, чрез процесуалния си представител в с.з. е направил искане за произнасяне с решение по чл. 237 от ГПК, съобразно направеното признание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска, за разлика от признанието на факти. Съгласно ГПК, признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Според чл. 237 от ГПК то може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца, т.е. съдът да преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, като искът следва да бъде уважен така, както е предявен. Решение при признание на иска не може да се постанови, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда – чл.237, ал.3 от ГПК, по брачни искове – чл. 324 от ГПК, по искове за гражданско състояние – чл. 334 от ГПК и по иск за поставяне под запрещение.

В настоящия казус между страните не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума в размер 5247,10лв., представляваща общо неплатено задължение за плащане по фактури с № ***/***г. на стойност 1381.99лв.;№ ***/***г. на стойност 593.03лв.;№ **********/***г. на стойност 978.20лв.;№ **********/***г. на стойност 1441.54лв.;№ **********/***г. на стойност 392.45лв.; № ***/***г. на стойност 396.12лв.;№ ***г. на стойност 1186.93лв.№ ***г. на стойност 785.04 лв. за продажба на автомобилни части, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр. д. № ***г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** от ***г. по ч.гр. д. № ***г . по описа на ШРС.

Предявеният иск е допустим, валидно е направено признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, не попадащо в хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК и не попадащо в другите предвидени в закона изключения, признато е право, с което страната може да се разпорежда, не противоречи на закона и добрите нрави /предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение/, съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявения иск.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва в полза на ищеца 2 да се присъдят разноските, които са направени общо в размер на 623,53лв., от които държавна такса 209,88 лв./ 104,95лв.д.т. по заповедното производство и 104,95 лв. доплатена в исковото производство / и 413,65лв за заплатено адвокатско възнаграждение .

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на „С.-3“ ООД гр. Шумен, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен , бул.“М.“ ***, представлявано от С. Ж. Х., СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от ЕТ „П. П. “ с ЕИК ***, представлявано от П. Д. П., в размер от 5247,10лв., представляваща общо неплатено задължение за плащане по фактури с № ***/***г. на стойност 1381.99лв.;№ ***/***г. на стойност 593.03лв.; № **********/***г. на стойност 978.20лв.; № **********/***г. на стойност 1441.54лв.; № **********/***г. на стойност 392.45лв.; № ***/***г. на стойност 396.12лв.;№ ***г. на стойност 1186.93лв.№ ***г. на стойност 785.04 лв., за продажба на автомобилни части, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *** от ***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ „П. П. “ с ЕИК ***, седалище и адрес: гр. Шумен, ул.“Г.К. “ ***, ***, ***, представлявано от П. Д. П., да заплати на “„С.3“ ООД гр. Шумен, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен , бул.“М.“ ***, представлявано от С. Ж. Х., разноските по настоящото и по заповедното производство общо в размер на 623,53лв. (шестстотин двадесет и три лева и петдесет и три стотинки), от които държавна такса -209,88 лв. / 104,95лв.д.т. по заповедното производство и 104,95 лв. доплатена д.т. в исковото производство / и 413,65лв за адвокатско възнаграждение .

Решението е постановено на основание чл. 237 ГПК, съобразно направеното признание на иска.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

3