Определение № 192 от 15.04.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 192 гр. Ловеч, 15.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЕМИЛ ДАВИДОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно наказателно дело № 20244300600135 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази :

Производство по реда на чл.345, ал.1, във вр. с чл.249, ал.3 от НПК.

С протоколно определение № 65/08.02.2024 г., постановено по НОХД № 238/2023 г., Луковитският районен съд в производство по реда на чл.248 от НПК (разпоредително заседание) е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура – Ловеч, ТО - Луковит, за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата, посочени в обстоятелствената част на определението.

Срещу така постановения съдебен акт, в предвидения от закона срок е постъпил частен протест от Петя Грънчарова – прокурор при РП – Ловеч, ТОЛуковит, която счита, че определението на РС – Луковит е неправилно и необосновано.

Твърди, че връщането е второ по ред, за обстоятелство, което нито в първото РЗ, нито в процесното е било поставено за обсъждане от страните.

Счита, че това обстоятелство и начина по който е сторено е в противоречие с нормата на чл.248, ал.3 от НПК. Твърди, че същото е базирано на определение на ОС Ловеч от 27.06.2023 г. за обстоятелство по почин на ОС Ловеч, което също е в разрез с чл.248 ал.3 от НПК.

1

Изтъква, че с обвинителния акт от 01.08.2023г. спрямо В. К. Л. от с.Брестница е било повдигнато обвинение, за това, че : „В периода 21.11.2019год. - 27.01.2020 год. в с. Румянцево, обл. Ловеч, в качеството си на длъжностно лице - „служител гише в пощенска станция (началник пощенска станция V кат.)“ в ПС - с. Румянцево, при продължавано престъпление , присвоила чужди пари сумата от 4 447.27лв., собственост на „Български пощи"ЕАД — София, от които 4 078.00лв. неотчетени от продажби на /1 039бр. лотарийни билети и касова наличност в размер на 369.27лв. , връчени в това й качество да ги пази и управлява“ -престъпление по чл.201, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Твърди, че в процесното определение PC - Луковит приема, че не са посочени фактическите действия от страна на подсъдимата съставляващи акт на разпореждане и присвояване на чуждите парични средства.

Сочи, че на Л. е повдигнато обвинение на 27.10.2022 г. , след като два пъти наблюдаващият прокурор е прекратявал делото поради липса на доказателства за горепосочените фактически действия, и тези актове са отменяни от PC - Луковит като необосновани, с указания за повдигане на обвинение и внасяне на делото в съда.

Твърди, че след повдигане на обвинението, последват актове за връщане поради допуснато съществено нарушение ограничило правото на защита на подсъдимата, първо поради техническа грешка в обстоятелствената част за 2 лв., второ за липсата на тези фактически действия.

Счита, че обстоятелството коментирано в последното определение на PC - Луковит касае въпрос за доказване или не на обвинението, като при това положение е следвало съдът да се отведе oт разглеждане на делото, тьй като изразява предубеждение.

В заключение и предвид изложените по - горе съображения, предлага на въззивната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени протестираното определение изцяло, като неправилно и необосновано.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното в частния протест, определението на първостепенния съд и материалите по делото приема за установено следното :

Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 248, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК и на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на 2 процесуалните правила, което да е довело до нарушаване правата на подсъдимата.

В атакувания съдебен акт контролираният съд е приел, че прокурорът не е изпълнил указанията на въззивната инстанция изложени в Определение № 300/27.6.2023 г. по ВЧНД № 235/2023 г., по описа на ЛОС дадени при предходното разглеждане на делото. Същите се изразяват в това, че в случая на подсъдимата е повдигнато обвинение за длъжностно присвояване, като изпълнителното деяние на това престъпление представлява акт на противозаконно разпореждане с повереното чуждо имущество, като тези разпоредителни действия, могат да бъдат както фактически така и правни, но първо следва да бъдат установени в досъдебното производство и да бъдат описани в обстоятелствената част на обвинителния акт в какво се изразяват тези разпоредителни действия, да бъдат индивидуализирани, тъй като простата констатация за липса не означава, че е налице длъжностно присвояване. Трябва да се установят и опишат в обстоятелствената част механизма на извършване на престъплението, а именно чрез какви разпоредителни действия - правни или технически, се е стигнало до щетата, като в случая в обстоятелствената част на обв. акт само декларативно е посочено „активни действия“.

Настоящият състав установява, че представителят на държавното обвинение не се е съобразил с указанията на въззивния съд изложени в Определение № 300/27.6.2023 г. по ВЧНД № 235/23 г., по описа на ЛОС, дадени при предходното разглеждане на делото.

Въззивната инстанция приема, че в конкретния случай не са били спазени изискванията на процесуалната норма на чл.246 от НПК за съдържание на обвинителния акт, тъй като в обстоятелствената му част следва да са изложени данни за деянието, осъществено от дееца, като време, място и начин на извършване. Тези разяснени са дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК имащо задължителен характер. В настоящия казус обвинителният акт съдържа дата и място на деянието, но не и начин или механизъм на извършването му, тъй като не са посочени разпоредителните действия на подсъдимата, които стоят в причинна връзка с настъпилата щета, формирана според представителя на прокуратурата от липсващите лотарийни билети и касовата наличност.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.201 от НК се изразява 3 в разпореждане от страна на длъжностното лице с вещи, пари или ценности, връчени му в това му качество или поверени му да ги пази и управлява, като със свои. Противозаконното разпореждане с чуждото имущество може да се осъществи с фактически или правни действия, като тези действия следва да са описани в обвинителния акт. Ето защо, при обвиненията за присвояване следва да се установят разпоредителните действия с предмета на престъплението, а не е достатъчно той да липсва /Р № 60159/22.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 633/21 г./.

В изложената в обв. акт фактическа обстановка никъде не са отразени тези разпоредителни действия, извършени от Л. и в какво се изразяват.

Прокурорът в обстоятелствената част само декларативно е посочил „активни действия“, като липсва описан механизъм на извършване на деянието от подсъдимата и конкретното й противоправно поведение, въпреки че конкретни указания за това вече веднъж са му били дадени.

Възпроизвеждането на заключението на вещото лице в обвинителния акт не освобождава от задължение представителя на държавното обвинение да изложи установената фактическа обстановка за деянието, осъществено от Л., като време, място и начин на извършване. Изложените обстоятелства налагат изготвяне на нов обвинителен акт, който да отговаря на изискванията на чл.

246 от НПК.

При горните съображения настоящата инстанция приема, че частния протест на РП – Ловеч, ТО – Луковит срещу протоколно определение № 65/08.02.2024 г., постановено по НОХД № 238/2023 г. от Луковитския районен съд е неоснователен и следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.249, ал.3 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 65/08.02.2024 постановено по НОХД № 238/2023 г. от Луковитския районен съд.

Определението е окончателно. г.,

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5