Решение № 698 от 21.05.2021, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………………….. ……….

2021 година, гр.ВАРНА

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р О

Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД гр.Варна, ХХХІІ-рисъстав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕРГАНА СТОЯНОВА

В съдебно заседание, проведено на 21.04.2021 г.със секретар Камелия Александрова изслуша докладваното от председателя административно дело№ 433/2020 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК във връзка с приложението на чл. 53б и чл. 51, ал.1, т.3 от ЗКИР.

Образувано е по жалба на Л.Н.Н. депозирана чрез процесуален представител срещу заповед № 18-508/15.01.2020 г. на Началника на СГКК - Варна, с която са одобрени изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри пряко засягащи поземлени имоти с идентификатори №№ **; **и **.

С жалбата са релевирани доводи за процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушение на материалния закон. Твърди се липса на основание за издаването и, тъй като нито едно от одобрените с нея изменения не представлява поправка на ЯФГ по смисъла на ЗКИР. В тази връзка се посочва, че със заявление от 02.12.2019 г. М.М. е поискал изменение на КККР - нанасяне на проектен поземлен имот с идентификатор --------, разположен изцяло върху площта на съществуващите в КККР поземлени имоти с идентификатори №№ **; **и **, притежавани от оспорващата в съсобственост.

Изтъква се, че от представения НА

№ 89 от 27.11.2019 г. с който М.М. и В.М. са признати за собственици по давностно владение на проектния имот, издаден почти 2 години след одобряването на КККР на с. Долище, не се установява към кой момент за лицата е изтекла придобивната давност, дали той предхожда одобряването на КККР през 2017 г., поради което е счетено, че не може да се приеме наличието на ЯФГ по отношение на обстоятелства, установени през 2019 г.

Въз основа на изложеното е направено възражение за липсата на правно основание за нанасяне на нови поземлени имоти и сгради в КК и извършване на промени в КР относно собствениците в процедура по чл. 53б от същия закон.

Твърди, че не е налице нито едно от несъответствията, съставляващи „явна фактическа грешка“ по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗКИР. Счита се, че при изработването и одобряването на КККР не са били налице каквито и да е данни, които да обосноват отразяване на поземлен имот, идентичен с проектния -------- или на сграда, идентична с № **Отделно се твърдят нарушения процесуалните правила на глава V от АПК в проведеното административно производство по издаване на оспорената заповед, като се изтъква, че оспорващата и нейните съсобственици не са били уведомени по реда чл. 26 от АПК за откритото административно производство, поради това са лишени от възможността да се запознаят с административната преписка и да правят възражения и искания.

В открито съдебно заседание релевираните доводи и възражения се поддържат изцяло, като се поддържа и тезата за наличие на материален спор за собственост по отношение на имотите- предмет оспорената заповед, който възпрепятства каквито и да е действия по изменение на кадастъра.

Въз основа на изложените е формиран петитум с искане за нейната отмЯ.. Претендират се за присъждане разноски, включително и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

Ответникът не се явява в съдебни заседания, не се представлява. Изразил е становище ведно с придружителното писмо, от което е видно, че административното производство по заявлението на М.М. е квалифицирано като такова по чл. 53б от ЗКИР- за отстраняване на явна фактическа грешка и е приключено по този ред. Подържа тезата, че собствениците, засегнати от процесното изменение следвало да бъдат обезщетени със земя, за площта, отнета с проекта, съгласно чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.

В заключение намира собствената си заповед за законосъобразна , издадена в съответствие с чл. 53б от ЗКИР.

Заинтересованата страна М.И.М., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, счита я за недопустима и за неоснователна.

Изтъква, че новообразувания имот

*** е придобил по давностно владение съгласно представения нотариален акт, към момента на изповядване на сделката се легитимирал с Протокол от обстоятелствена проверка и други документи, сред които и скица-проект

№ 15-321558/10.04.2019 г., издадена от СГКК Варна. Според изложението му не ставало ясно дали е предявена жалба или иск за собственост или оспорване на административни актове от страна на оспорващата. Излага обширни възражения, насочени към отричане собствеността на оспорващата върху процесния имот – обект на изменение с оспорената заповед, като се позовава на решение № 657/17.05.2011 г. на ВОС по въззивно гр.д.№ 2126/2010 г., диспозитивът на което според него „категорично сочи, че жалбоподателката не е собственик на твърдените части от процесния недвижим имот.“ Подвържа категоричното становище, че в случая е налице явна фактическа грешка според легалната дефиниция на §1, т.9 от ДР на ЗКИР, като се позовава на писмо № 707/17.10.2001 г. на ОСЗ Аксоаково, признава възстановеното право на собственост на наследниците на Д. Н. Н. в съществуващи стари реални граници върху поземлените имоти – предмет на изменението.

Твърди, че спорът за материално право бил разрешен с Решение № 654/17.05.2011.на ВОС по въвзивно гр. Д.№ 2126/2010 г., с което били изпълнени изискванията на чл. 54, ал.2 от ЗКИР.

Счита, че оспорената заповед отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК и на специалните изисквания на ЗКИР, издадена е в съответствие с целта на закона, тъй като с нея се отстраняват неточности в границите, както и грешки и непълноти в действащата КККР от 2017 г. за землището на с. Долище.

Въз основа на изложеното поддържа твърдЯ.та недопустимост на жалбата, а ако съдът я допусне за разглеждане моли, да бъде отхвърлена, като недоказана, неоснователна и незаконосъобразна.

В хода по същество и в представени по делото писмени бележки поддържа становището си.

Претендира присъждане на разноски.

Областна дирекция „Земеделие и гори“ - Варна, конституирана като заинтересована страна предвид данните по делото, че за имот № ***** по КВС с площ от 380 кв.м. като собственик е записан ДПФ (скица№ Ф01126/29.11.2005 г.- л.28 от адм.преписка) в представени по делото писмени бележки счита, че заповедта е издадена при неспазване на изикуемата от закона форма, в противоречие с материалноправни разпоредби и при съществени нарушения на административнопрозиводствените правила.

Като такива изтъква липсата на мотиви. Счита, че в КК и КР не е налице явна фактическа грешка по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗКИР, имотите са правилно отразени като собственост и граници, описани в реституционните решение, заповедта е издадена в нарушение на чл. 53б, ал.4-та и 6-та. Относно правата на собственост на оспорващата изтъква, че реституционната процедура по възстановяване на собствеността на наследниците на Д. Н. Н. е приключила, налице са две влезли в сила решения на ПК Аксаково за възстановяване на собствеността от 2000 г., последиците им са настъпили пряко и непосредствено в правната сфера на наследниците, включително и на Л. Н.Н..

Позовава се на липсата на данни да е инициирано производство за изменение на тези реституционни решения, а към настоящия момент тази възможност е преклудирана. Счита за неприложима процедурата по чл. 10б от ЗСПЗЗ. Счита и че в случая е налице спор за материално право, тъй като всяка от страните твърди право на собственост, който не може да се реши в административно производство чрез изменение на КККР. В заключение изтъква, че оспорената заповед е издадена на несъответно правно основание, тъй като се касае за непълноти и грешки в КККР, наличието на които също не е доказано.

Въз основа на изложеното е формирано искане за отмЯ. на оспорената заповед.

Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Останалите заинтересовани страни - Е.Г.П., Р.В.Л., К.М.П., В.Г.П., М.Г.П., Д.Н.Г., М.И.П., С.И.С. и В.М., не се представляват, не изразяват становища по жалбата.

Настоящият съдебен състав, като анализира доказателствата и данните по делото, съобрази доводите на страните с относимата за случая правна уредб, и по дълбоко вътрешно убеждение прие следното:

По допустимостта:

Оспорването е редовно.

Заповедта е връчена на Л.Н. на 24.01.2020 г. с пощенска пратка, видно от датата, посочена в известието за доставка, приложено в административната преписка. Жалбата е депозирана пред Административен съд Варна по пощата на 07.02.2020 г. – видно от пощенското клеймо върху плика, при спазване на законоустановения 14 дневен срок за обжалване на административния акт, предви на което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

По фактите:

Предмет на оспорване в производството пред настоящия съд е Заповед № 18-508/15.01.2020 г.г. на Началника на СГКК Варна, с която на основание чл. 51, ал.1, т.3 във връзка с чл. 53б, ал.5, т.1 от ЗКИР е одобрено изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Долище, одобрена със Заповед № РД-18-940/18.12.2017 г. на ИД на АГКК. Според изрично записаното в заповедта изменението е съгласно скица-проект № 15-29298/15.01.2020 г. и се състои „ в отстраняването на ЯФГ за изменение на КК в картата на възстановената собственост.“ Производството по издаването и е инициирано по заявление на М.И.М. вх.№ 01-113862/15.03.2019 г. и последващо заявление № 01-547747/02.12.2019 г., с което е поискано нанасяне на настъпили промени в КК и КР за: ПИ ** с площ от 14307 кв.м. НТП пасище стар № 136002; за ПИ **НТП пасище с площ 8559 кв.м., стар № 137002; ПИ ** с площ 902 кв.м. НТП широколистна гора, стар № 137012; определяне и запазване на идентификатор и Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР. Подадено е и последващо заявление № 01-547747/02.12.2019 г., с което е поискано нанасяне на настъпили промени в КККР, запазване на идентификатор и издаване на скица само за ПИ ** с площ от 14307 кв.м., като е отбелязано, че с предходното заявление е представена изготвената скица проект.

С така поисканото изменение е извършено нанасяне на нови обекти в

КККР, и промЯ. на границите на съществуващи такива както следва:

1.ПИ с идентификатор -------- (новообразуван) с площ от 1183 кв.м., НТП широколистна гора, собственост на В.Т.М. и М.И.М., въз основа на НА № 89, т.88, рег .№ 31651 от 27.11.2019 г.; ПИ *** - сграда с площ от 78 кв.м.

2.ПИ с идентификатор ***(нов)

– преди изменението ПИ ** с площ 902 кв.м. НТП широколистна гора- собственост на Л.Н.Н., В. Михайлов Петеров, М.

Ииванов П., С.И.С. и Д.Н.Г. съгласно НА № 142, том LХХІ, рег.№22459, д.16950/08.09.2005 г., след промЯ.та се редуцира на 167 кв.м.

3.ПИ с идентификатор ** с НТП пасище- собственост на Л.Н.Н., В. Михайлов Петеров, М.

Ииванов П., С.И.С. и Д.Н.Г. съгласно НА № 142, том LХХІ, рег.№22459, д.16950/08.09.2005 г., с площ преди изменението 14307 кв.м. след промЯ.та се редуцира на 13683 кв.м.

4. ПИ с идентификатор **с НТП пасище- собственост на Л.Н.Н., В. Михайлов П., М.И.П., С.И.С. и Д.Н.Г. съгласно НА № 142, том LХХІ, рег.№22459, д.16950/08.09.2005 г., с площ преди изменението 8559 кв.м. след промЯ.та се редуцира на 8458 кв.м.

Видно от текстовата и графична част на представения проект за изменение, общата площ на новообразувания ПИ -------- от 1183 кв.м. представлява сумарно разликите от редуцирането на площите на ПИ ** , ** и **- притежавани от оспорващата в съсобственост.

Анализът на НА № 142, том

LХХІ, рег.№22459, д.16950/08.09.2005 г. сочи, че издаването му се основава на решения № 22-І/12.01.2000 г. и № 07/31.07.2000г. на ПК Аксаково за възстановяване правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Д. Н. върху поземлените имоти, предмет на изменението, както и протоколи за извършен въвод във владение.