Решение № 1644 от 08.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1644 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20261110201820 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-2500691 от 12.01.2026 г., издадено от Директора на ИТ София, с което на основание чл.

416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, на „*****“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1534 евро.

Недоволно от НП е останало санкционираното търговско дружество, което го обжалва в срок. В жалбата се изтъква, че били допуснати процесуални нарушения при издаването на НП, както и че същото било материално незаконосъобразно. Твърди се, че наложеното наказание било завишено, без за това да са изложени никакви съображения в НП. Твърди се неточно установяване на фактическата обстановка, както и че лицето Н. И. не е полагала труд по време на проверката, защото смяната й е започвала едва в 20:00 часа същата вечер. Изразява се становище, че случаят следва да се квалифицира и като маловажен. Иска се отмяна на НП. Претендират се разноски.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. И.. Последната пледира пред съдебния състав, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Позовава се на изложените в жалбата аргументи и претендира разноски.

1

Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно заседание в лицето на юрк. Б.. В пледоарията си по същество изтъква, че от събраните доказателствени материали в хода на делото се е установило безспорно, че дружеството жалбоподател е осъществило нарушението за което е санкционирано, тъй като лицето Н. И. имало сключен трудов договор с жалбоподателя и било заварено да полага труд преди да му било връчено уведомлението. Твърди, че не са налице нарушения на материалния или процесуалния закон, поради което иска процесното НП да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно.

Иска разноски и възразява за прекомерност на претенцията на жалбоподателя за разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 23.10.2025 г., около 18:10 часа, служители от „Инспекция по труда“ гр.

София – Е. Х. и А. Н., са посетили коктейл бар „***“, с цел извършването на проверка на дружеството „*****“ ЕООД за спазване на трудовото законодателство. При проверката било установено, че лицето Н. И. се намира зад бара в обекта. Свидетелят Н. И. отишла в обекта по собствена инициатива в по-ранен час, защото й бил първият ден на това работно място и искала да се запознае с естеството на работа като наблюдава работата на колегата й, който е бил на смяна и използвала случая да го разпита за това къде стоят различните алкохолни напитки, каква е организацията на целия процес и т.н.

На заварените лица били раздадени декларации, които да попълнят. В собственоръчно написана декларация И. декларирала, че има сключен трудов договор с дружеството, като работи с работно време от 17:00 часа до 00:00 часа, получава месечно възнаграждение от 270 лева, има три почивни дни и 30 минути почивка в работния ден.

От графика на работните смени, който е предаден на служителите по време на проверката, се установява, че във въпросния ден лицето Н. И. е била втора смяна, като работният й ден е с продължителност от 2 астрономически часа, а началото на смяната й е от 20:00 часа и приключва в 22:00 часа.

От доказателствата по делото се установява, че Н. И. е подписала трудов договор с дружеството „*****“ ЕООД на 22.10.2025 г., като е била назначена 2 на длъжността „***“, като лицето извършва работа само за два часа в рамките на работен ден, уговореното възнаграждение е 270 лева месечно, а лицето е следвало да постъпи на работа на 23.10.2025 г. На лицето бил връчен екземпляр от трудовия договор веднага след като е подписан.

Управителят на дружеството изпратил трудовия договор на счетоводителката на дружеството – свидетелят С. Л., за да го регистрира в НАП, но тъй като същата работила по трудов договор на 8-часов работен ден при друг работодател, успяла да го регистрира едва след приключване на работния й ден - в 19:32 часа на 23.10.2025 г., видно от нарочното уведомление за това. Уведомлението за регистрация на договора било изпратено веднага и на управителя, който го връчил на работника И. преди да започне смяната й в 20:00 часа.

Свидетелят Е. Х. приела обаче, че завареното зад бара лице И. е била започнала работа преди да й бъде връчено уведомлението, поради което приела, че е осъществено нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ и на 12.11.2025 г., в присъствието на управителя на дружеството К. П., съставила АУАН, за извършено административно нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, на дружеството жалбоподател „*****“ ЕООД. Актът е връчен срещу подпис на управителя, веднага след съставянето му – на 12.11.2025 г.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-2500691 от 12.01.2026 г., издадено от Директора на ИТ София, с което на основание чл.

416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, на „*****“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1534 евро.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Е. Х., Н. И. и С. Л., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства –приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели И. и Л., тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. По отношение на показанията на Х., съдът намира, че те следва да се кредитират частично, тъй като в частта им, в която се сочи, че лицето е било заварено да полага труд, те не намират потвърждение в останалия доказателствен материал и са опровергани от него. В останалата им част, те намират опора в 3 останалите доказателствени източници, поради което съдът следва да им даде вяра.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Налице е обаче нарушение на материалния закон, като съдебният състав на СРС счита, че АНО е приложил закона неправилно, след като неправилно е установил фактическата обстановка.

Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.

По делото е безспорно обстоятелството, че лицето Н. И. е имала подписан трудов договор на 22.10.2025 г. Безспорни са и параметрите на договора – двучасов работен ден, размер на възнаграждението от 270 лева и т.н.

Безспорно обстоятелство се явява и това, че трудовият договор е регистриран в НАП на 23.10.2025 г. в 19:32 часа.

Единственият спорен момент е дали Н. И. е полагала труд към момента на проверката – около 18:10 часа. Съдът намира, че именно това е погрешно установеното обстоятелство от АНО, поради което и се с стигнало до неправилно прилагане на материалното право от последния.

Съдът намира, че по време на проверката лицето не е осъществявало трудова функция. Това, че е решила да отиде по-рано в бара, за да гледа и да се ориентира в работния процес, не означава, че същата е полагала труд. В потвърждение на това се явява и фактът, че в графика на работните смени, който инспекторите са иззели още при проверката на 23.10.2025 г., е отбелязано, че в този ден И. следва да е на работа във втора смяна – от 20:00 до 22:00 часа. Т.е. не може да се приеме, че намиращите се по делото два 4 графика на работните смени са представени допълнително и съставени за нуждите на процеса. Съдът намира, че следва да се даде вяра и на твърдението на лицето, че й е връчено копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор преди да е започнала работа в 20:00 часа.

Реално, престирането на труд от И. е започнало в 20:00 часа, след като й е връчено уведомлението, поради което съдът намира, че към момента на проверката тя не е престирала работна сила и не може да се говори за извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ.

Ето защо, съдебният състав счита, че наказателното постановление е неправилно, тъй като не се установява работодателят да е допуснал до работа лицето И. преди да му връчи екземпляр от трудовия договор и уведомлението за неговата регистрация в НАП.

Поради тези съображения съдът е на мнение, че не е извършено административно нарушение и наказателното постановление следва да бъде отменено, защото е неправилно и незаконосъобразно.

При този развой на производството, съдът намира, че следва да присъди разноски на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, като те следва да бъдат в претендирания размер от 250 евро, защото съдът намира, че този размер не може да се окачестви като прекомерен, а напротив – той е съответен на степента на сложност на делото, на броя на заседанията, в които е разгледано и на размера на неправилно наложеното наказание.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-2500691 от 12.01.2026 г., издадено от Директора на ИТ София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, на „*****“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1534 евро, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Главна инспекция по труда да заплати на „*****“ ЕООД, с ЕИК

*********, сумата от

250 евро,

5 представляваща разноски в производството пред СРС за един адвокат, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6