Решение № 382 от 27.02.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Велико Търново, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20234110102115 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Е*****

Производството е образувано по искова молба на *******Д против Д. Ю. Ю., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между 1 страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2310,13 лв. главница, представляваща стойността на консумирана и незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за обект на потребление, находящ се в гр. ****, с клиентски № ****и абонатен №**** по фактури, издадени в периода 15.11.2022 г. – 14.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 04.05.2023 г., до окончателното плащане, както и сумата от 86,62 лв. - мораторна лихва за периода, изчислена за периода от падежа на всяка една фактура до 30.03.2023 г., за които суми е била издадена Заповед № 522 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1320 по описа на РС – Велико Търново за 2023 г. В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с клиентски № **** във връзка с продажба на електрическа енергия за обект на потребление, заведен с абонатен ***** находящ се в гр.

****. Поддържа се, че отношенията между страните се регламентират от ОУ, приети на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от КЕВР, като съгласно чл. 17, т. 2 от приложимите ОУ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и начина, определени в тях. Изтъква се още, че сроковете за плащане са регламентирани в чл. 26 от ОУ, като според ал. 6 от същия член потребителят се счита за 1 надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, поради което и потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Твърди се, че съгласно чл. 38 от ОУ потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимите суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Посочва се, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е имал неплатени задължения за процесния обект и период в общ размер от 2396,75 лв., от които 2310,13 лв. – главница, и 86,62 лв. – мораторна лихва.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Ю. Ю., в който същият взема становище по предявените искове. Твърди, че през м. февруари 2022 г. с негов приятел са отворили ****7, като обектът е работил два месеца – до април 2022 г.

Сочи, че през м. октомври 2022 г. обектът е възобновил работа, когато е била получена месечна сметка за ток в размер на 2100 лв., която след направено от него запитване и извършена проверка е била намалена на 1300 лв. Ответникът посочва, че не е заплатил тази сметка и следващите такива, като оспорва да е потребявал електрическа енергия на подобна стойност. Твърди, че в края на м. ноември 2022 г. е затворил процесния обект, както и че от м. декември 2022 г. помещението е празно, но въпреки това продължава да получава писма, че не е заплатил сметките за ток. Моли за постановяване на правилно решение.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събраните доказателства се установи, че за доставената електроенергия в обекта на потребление в г************, за периода от 15.11.2022г. до 14.03.2022г. , от ищцовото дружество **** са издадени следните фактури: ФВ №0003796279 от 15.11.2022г. с падеж 25.11.2022г на стойност 1361,92 лв., ФП №0331744823 от 13.01.2023г.. на стойност 107,65 лв..,падеж 23.01.2023г.; ФП №0332903114 от 14.02.2023г на стойност 12,90 лв., с падеж 22.02.2023г; ФП №0334074768 от 14.03.2023г. на стойност 12,90лв. с падеж 22.03.2023г. и ФП №0329440887 от 15.11.2022г. на стойност 2723,83лв. с падеж 23.11.2022г.

По делото е представена справка за потреблението на ел.енергия в процесния обект за м.октомври 2022г до месец февруари 2023г., в която е отразено количеството потребена ел.енергия по дневна и нощна тарифа, фактурирано в процесните фактури.

Представени са и Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на ***.

По делото е представен констативен протокол от 07.12.2022г., видно от който при проверката служителите на „*** са установили, че няма вмешателство в ЕМТ, СТИ няма самоход и схемата на свързване е правилна. Проверката е извършена в присъствие на абоната.

2

Поради липсата на изпълнение на задълженията по партидата на ответника ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу нея относно изплащането на сумите от 2310,13 лв. за консумирана и незаплатена електрическа енергия по горепосочените фактури и 86,62 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от датата на падежа на всяка фактура до 30.03.2023г., във връзка с което е образувано частно гражданско дело №1320/2023г. по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 19.08.2021г. издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за претендираните вземания за главница и лихви, срещу която длъжникът депозирал възражение по чл.414 от ГПК и след дадени указания на заявителя, същият предявил настоящите положителни установителни искове.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че СТИ, отчитащо потреблението на ел.енергия в обекта е в метрологична годност до 2023г. Вещото лице е посочило, че отчетената ел.енергия за процесния период е по редовен отчет и киловатите, отразени в справката за консумирана ел.енергия съответстват на фактурираните. Вещото лице е изложило в заключението, че количествата ел.енергия по процесните фактури са правилно остойностени, по цени за небитови клиенти на свободния пазар с доставчик последна инстанция, определени от КЕВР. В съдебно заседание вещото лице заяви, че в процесния обект не е извършвана корекционна процедура и киловатите електроенергия, която се претендира за заплащане е потребена, като за месеците януари 2023г. и февруари 2023г няма потребена ел.енергия, а само начислена такса мощност, която също е правилно изчислена.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.293 от ТЗ за сключването на търговска сделка, каквато е продажбата на ел.енергия не е необходимо писмена форма. Ищцовото дружество, като снабдител по смисъла на чл.98а от ЗЕ следва да доставя ел.енергия на потребителя, по цени, определени от КЕВР, като е длъжен да снабдява с ел.енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 98а и 98б от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между страните по делото е възникнало облигационно отношение свързано с доставката на електрическа енергия, по силата на което ответникът е следвало да заплаща доставените от ищеца количества енергия. Отношенията между страните с а подробно регламентирани в публично известни Общи условия, които са одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ и са влезли в сила. Ищецът има качеството на краен снабдител на електрическа енергия, а ответникът - на потребител по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /отм./.

Легално определение на понятието "потребител на енергийни услуги" се съдържа в §1, т. 41б ДР ЗЕ, съгласно който това е краен клиент, който купува енергия. От своя страна §1, т. 27г ДР ЗЕ дава определение на понятието "краен клиент", а именно клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване. Съгласно чл. 2, т. 1 от приложените по делото Общи условия за продажба на ел. енергия на "****"битов клиент" е клиент, който купува ел.

3 енергия за собствени битови нужди, съгласно 4, ал. 1 от същите клиент на **** може да бъде и друго лице ползвател на имота, различно от собственика на имота, при условия, че последният е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма. В този смисъл клиент на ел. енергия може да бъде единствено собственикът на имота или ползвател на същия при наличието на писмено съгласие в нотариално заверена форма отново на собственика.

В конкретния случай, от изложеното в отговора на исковата молба е видно, че ответникът е бил ползвател в процесния недвижим имот за процесния период, като помещението било използвано за приготвяне на закуски с цел продажба до м.декември 2022г. Ответникът има качеството потребител на ел.енергия за обекта и дължи заплащане на ел.енергията потребена в обекта, чийто ползвател е бил за процесния период.

На следващо място, за да се ангажира отговорността на ответника за заплащане на процесните фактури в тежест на ищеца е да докаже, че реално е доставил потребеното количество електроенергия. От събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че ищецът в качеството си на продавач е доказал, че е доставил на ответника посочените в процесните фактури количества енергия.

Видно от заключението на експертизата, количеството ел.енергия, което се претендира за заплащане е по редовен отчет и правилно е остойностено, като за процесните месеци януари и февруари 2023г. консумация на електроенергия в обекта не е отчетена, а е начислена само такса мощност, която вещото лице заяви, че е правилно определена. Съдът кредитира представените писмени доказателства, защото те кореспондират с изложеното от вещото лице и счита, че ищецът като краен снабдител на ел.енергия по смисъла на пар.1 т.28а от ДР на ЗЕе доставил в обекта на ответника фактурираното количество ел.енергия и услуги, което е реално потребено от ответника в качеството му на краен клиент. Получаването на престацията по договора съгласно чл.17 т.2 от ОУ на ДПЕЕ е породило за ответника задължение да заплати на доставчика стойността на потребената ел.енергия в срока по реда на чл.15 от ОУ на ДПЕЕ. Неизпълнението на падежа поражда правото на доставчика на обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, съгласно чл.38 от ОУ на ДПЕЕ.

От ответната страна няма наведени твърдения, че процесните фактури са заплатени, като наведените от ответника възражения досежно това, че не е налице консумация на ел.енергия в обекта в претендирания размер съдът намира за недоказани. Видно от писмените доказателства през месец декември 2022г. е извършена проверка на СТИ в обекта и не е констатиран технически проблем с отчета. Видно от заключението СТИ за процесния период е в метрологична годност да отчита правилно преминаващата ел.енергия. В отговора ответникът заявява, че от месец декември 2022г. обектът не работи, но видно от фактурите и заключението на вещото лице след този период е начислена сума само за такса мощност, а не за потребена ел.енергия, защото такава не е била отчетена след месец декември 2022г.

По делото няма твърдения и доказателства за плащане на сумите по процесните фактури, съдържащи стойност на потребена в обекта ел.енергия и такса мощност, поради което съдът 4 намира, че ответникът е останал задължен за сумата 2310,13 лв. по процесните фактури, които са за стойност на потребена ел.енергия и такса мощност. След изтичане на срока за изпълнение на задължението по фактурите длъжникът е изпаднал в забава, без да е необходимо да бъде поканен за плащане на задължението, по арг. от чл.84 ал.1 от ЗЗД.

Дължимото от него обезщетение за забава, за периода от падежа на всяка от фактурите за потребена ел.енергия до 30.03.2023г., изчислено от съда по реда на чл.162 от ГПК чрез интернет калкулатор за законна лихва, възлиза на сумата 86,62 лв. С оглед изложеното исковите претенции за главница и лихва за забава са основателни и доказани в претендирания размер.