Определение № 59 от 18.01.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. ХАСКОВО, 18.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20235600500888 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 248, ал.

3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. П. Я., ЕГН **********, с адрес:

***, против Определение № 1897/14.11.2023 г., постановено по гр.д. № 966/2023 г. по описа на РС - Хасково, с което e оставена без уважение подадената от М. П. Я. молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на Решение № 623/06.10.2023 г., постановено по гр.д. № 966/2023 г. на РС – Хасково, в частта за разноските, с което ответникът и частен жалбоподател в настоящото производство е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 650,00 лева – разноски по делото.

Частният жалбоподател счита определението за неправилно, поради противоречие с материалноправните норми, и необосновано, поради липса на мотиви. Претендира, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, а вписването на саморъчното завещание е в изпълнение на закона и не представлява такъв повод. Изтъква, че неговите действия по искане на обявяване на завещанието от нотариус са резултат от законово задължение на този, който намери саморъчно завещание. Излага тезата, че всички критерии, които могат да причислят поведението му като такова, даващо повод за завеждане на делото, са свързани само и единствено с изявена воля от негова 1 страна да се ползва от саморъчното завещание. Моли настоящата инстанция да отмени Определение № 1897/14.11.2023 г. и измени Решение № 623/06.10.2023 г. в частта за разноските, като същите останат в тежест на страните така, както са сторени от тях.

С Решение № 623/06.10.2023 г., постановено по гр.д. № 966/2023 г. по описа на РС - Хасково, съдът е уважил предявения иск по чл. 42 вр. с чл. 25 от ЗН от ищеца Т. П. Я., ЕГН **********, с адрес: ****. С Решението е обявено за нищожно завещателно разпореждане в саморъчно завещание /недатирано/ от Й. Т. Я., починала на 25.06.2021 г., в полза на М. П. Я. от ****, обявено на 08.02.2023 г., за което е съставен протокол от **** на нотариус Иван Боев № 125 по регистъра на НК, с район на действие - района на Районен съд - Хасково, вписано в Служба по вписванията - Хасково на ****. Ответникът – частен жалбоподател в настоящото производство, е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 650,00 лева, представляваща направени разноски по делото. Решението е постановено по реда на чл. 237 ГПК - при признание на иска.

Постъпила е молба с вх. № 14098/02.11.2023 г. по чл. 248, ал. 1 от ГПК от ответника М. П. Я., ЕГН **********, с адрес: ****, с искане за изменение на Решение № 623/06.10.2023 г., постановено по гр. дело № 966/2023 г. на РС - Хасково, в частта за разноските, като ответникът твърди, че на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, същите следва да останат в тежест на ищеца.

С обжалваното Определение № 1897/14.11.2023 г. съдът е приел, че ответникът е дал повод на завеждане на делото, тъй като към датата на депозиране на исковата молба - 16.05.2023 г., процесното завещание е било вписано (на 01.03.2023 г.) с вх. № **** в Служба по вписванията при РС – Хасково. Посочил е, че макар последният да е признал иска, съдът е възложил в негова тежест, по аргумент на противното от чл. 78, ал. 2 ГПК, направените от ищеца разноски в размер общо на 1 650,00 лева, от които 50,00 лева за внесена държавна такса и 1 600,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така е оставил без уважение молбата с вх. № 14098/02.11.2023 г., депозирана от М. П. Я., за изменение на Решение № 623/06.10.2023 г. в частта за разноските.

При така установените факти по делото, съдът намира следното:

2

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок, и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда кумулативното наличие на две предпоставки за освобождаване на ответника от разноски - с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и признаване на иска. В процесния случай обаче е налице само втората предпоставка признаване на иска в хода на производството, но не и поведение на ответника, което да не дава повод за завеждане на делото. Обявяването на нищожността на саморъчното завещание може да стане само по съдебен ред. Налице е причинно-следствена връзка между поведението на ответника, изразяващо се в действия по чл. 27 от ЗН, довели до обявяване на завещанието на 08.02.2023 г., и вписване на последното в Служба по вписванията при РС – Хасково на 01.03.2023 г. от една страна и предявяване на иска от ищеца - наследник на завещателя, и образуване на гражданско дело за обявяване на нищожността на завещанието – от друга. Именно действията на ответника се явяват повод за завеждане на делото. В тази връзка и с оглед крайния изход на спора направените по делото от страна на ищеца разноски следва да се понесат от ответника и частен жалбоподател в настоящото производство.

Във връзка с горното Определение № 1897/14.11.2023 г., постановено по гр.д. № 966/2023 г. по описа на РС - Хасково се явява правилно, като следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1897/14.11.2023 г., постановено по гр.д. № 966/2023 г. по описа на РС – Хасково.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4