Решение № 552 от 28.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. Пловдив, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно гражданско дело № 20265300500473 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Изи Финанс“ ЕООД гр.София, чрез юрисконсулт А. Г. срещу решение № 5508/11.12.2025 г. по гр.д. № 7992/2025г. по описа на РС Пловдив, с което е осъдено „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: *********да заплати на Д. Г. Р., ЕГН:

********** сумата от 308,50 лева, представляваща заплатена при начална липса на основание в полза на ответника сума, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Решението се обжалва като неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните и материалните норми и необосновано. Сочи се, че неправилно съдът не е отчел, че сумата от 308,50 лв. е осчетоводена по сключен договор за кредит, като съгласно чл.23 от ЗПК тази сума се дължи независимо дали договорът за кредит е недействителен или не и неправилно съдът не е приложил последствията на чл.23 от ЗПК. Сочи се, че съдът неправилно е приложил ЗПФУР и са неправилни съжденията му по повод ЗЕДЕУУ. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли искът. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от пълномощника на въззиваемата страна адв.К., с който жалбата се намира за неоснователна, доказателствените искания за недопустими и се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските по делото.

1

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Първата инстанция е установила, че с протоколно определение от 07.07.2025г. съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че на 02.02.2022г. ответникът е получил от ищцата сумата от 308,50 лева. Ето защо, това обстоятелство се приема за установено от съда. С отговора на исковата молба, ответникът възразява, че паричната сума е заплатена по силата на сключен между страните Договор за кредит № **********/13.12.2021г. по реда на ЗПФУР. Хартиен препис от договора не се представя по делото.

РС Пловдив приема, че доколкото не се установява страните да са постигнали съгласие по договора с твърдяното от ищеца съдържание и не може да се достигне до извод, че тази сума е получена от ответното дружество именно по процесния договор с посоченото съдържание, поради което същата се явява заплатена при начална липса на основание и подлежи на връщане с иска по чл.55 ал. , предл.1 ЗЗД.

Основателно е възражението на жалбоподателя, че съдът не е отчел, че сумата от 308,50 лв. е осчетоводена по сключен договор за кредит, като съгласно чл.23 от ЗПК тази сума се дължи независимо дали договорът за кредит е недействителен или не и неправилно съдът не е приложил последствията на чл.23 от ЗПК

Неправилно РС Пловдив е игнорирал два факта по делото. Първият е че на 13.12.2021г. „Изи Финанс“ ЕООД, чрез платежната система на Изи Пей е превело 250 лева на ищеца Д. Г. Р.

/лист 28 от делото на ПРС/. Като основание на превода се сочи – договор №********.

Вторият факт е че от същата дата до г-жа Р. е изпратено от екип на Изи Финанс електронно писмо на електронна поща [email protected], в което същата се уведомява, че същата е одобрена за заем от 250 лева, като общата сума за връщане при непредставено обезщетение по този договор е 308,50 лева. Предвид факта, че ищцата Р. в исковата молба признава, че има сключени множество договори за парични заеми с ответника. То с оглед на факта, че именно на процесната дата 13.12.2021г. същата е получила 250 лева за твърдян договор за заем от ответника, то съдът приема, че такъв е имало договорка да се сключи, но не е доказано да е спазена предвидената в ЗПФУР електронна форма за действителност. Поради което договорът е нищожен на база специалните норми предвидени в чл.22 от ЗПК. При това положение пак по силата на специалната норма предвидена в чл.23 от ЗПК се дължи от лицето получило заема връщане на чистата стойност на на кредита, но не се дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо в казуса сумата от 250 лева чиста стойност на доказано получения от ищцата кредит не е сума, за която се дължи връщането й от кредитор 2 на потребителя. Дължи се връщане само на сумата над 250 лева до платената от ищцата сума 308,50 лева, а именно 58,50 лева. Ето защо решението следва да се отмени в частта, с която „Изи Финанс“ ЕООД е осъдена да плати на ищцата Р. сумата от 250 лева, а решението следва да се потвърди, в частта в която тя е осъдена да плати сумата от 58,50 лева.

По разноските. На адв.К. К. за предоставена правна помощ по чл.38 от ЗА на ищцата Д. Г. Р. следва да се присъдят 150 евро за защита за пред тази инстанция. От общо 42,50 лева за държавна такса дължимата държавна такса се намалява до размера на уважения иск от 8,07 лева /4,13 евро/ за „Изи Финанс“ ЕООД.

Видно от решения на СЕС по съединени дела С–224/19 и С-259/19, настоящият съд да откаже да се възложи в тежест на ищцата разноски, пропорционално на отхвърлената част от осъдителните искове, с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД. В тази насока са определение № 216/23.01.2025г. по т.д.№ 1405/2023г. на ВКС, 1 т.о., определения по ч.т.д..№ 2767/2024г. и ч.т.д..№ 274/2023г. на ІІ т.о., ч.т.д. № 2049/2022г. и ч.т.д.№ 17/2023г. на І т.о., решение по т.д.№ 630/2023г. на ІІ т.о. Съдебната практика приема, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5508/11.12.2025 г. по гр.д. № 7992/2025г. по описа на РС Пловдив, В ЧАСТТА В КОЯТО се осъжда „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище ********** да заплати на Д. Г. Р., съдебен адрес **************, адв.К. К. ЕГН:

********** сумата, за разликата над 58,50 лева до 308,50 лева, както и в частта относно дължимата държавна такса и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д. Г. Р., съдебен адрес ********, адв.К. К. ЕГН:

********** срещу „Изи Финанс“ ЕООД, със седалище ********* ЕИК: *********** за разликата над 58,50 до 308,50 лева.

ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: **************, със седалище ************** да заплати на, адв.К. К. с адрес ***************, сумата от 150 евро за предоставена безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА на Д. Г. Р., както и сумата от 4,13 евро за държавна такса в полза на РС Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4