Определение № 18473 от 02.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18473 гр. София, 02.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Частно гражданско дело № 20261100109116 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 255 ГПК.

Постъпила е молба от Н. В. К. за определяне на срок при бавност по гр. д. № 20251110147159/2025 г. по описа на Софийски районен съд относно липсата на произнасяне по молба от 02.07.2026 г., което според молителя е продължило и след отвода на предходния съдия-докладчик.

От данните по делото се установява, че с Определение № 735/08.01.2026 г. Софийският районен съд е постановил привременни мерки относно родителската права за детето А.Н. К., включително режим на лични отношения с бащата Н. В. К.. По последващо искане на последния за изменение на привременния режим съдът се е произнесъл с Определение № 22400/17.06.2026 г., с което е оставил искането без уважение, след като е приел, че събраните до този момент доказателства и твърденията на страните не установяват новонастъпили обстоятелства, обуславящи изменение на постановените мерки.

На 02.07.2026 г. Н. В. К., чрез процесуалния си представител адв. А.Д.М., е депозирал молба, чието съдържание е насочено преимуществено към обема на изложените в Определение № 22400/17.06.2026г. мотиви. Поддържано е, че съдът следва да изложи допълнителни съображения относно отделните фактически твърдения, доказателства и правни доводи, включително кои доказателства са кредитирани и по какви съображения, както и защо посочените от страната обстоятелства не са обусловили различен извод относно привременните мерки. При условията на евентуалност е поискано изменение на определението, ако при извършването на така заявената повторна преценка съдът приеме, че са налице предпоставките за това.

С Определение № 24538/06.07.2026 г. съдия-докладчик се е отвел от разглеждането на делото, като е разпоредил незабавното му докладване за преразпределение. Делото е разпределено на новия съдия-докладчик на 07.07.2026 г., като същият е ползвал платен годишен отпуск от 11.07.2026 г. до 01.08.2026 г. включително. В този период, на 17.07.2026 г., е постъпила последваща молба от Н. В. К., в която изрично е заявено, че с молбата от 1

02.07.2026 г. не се прави ново искане за изменение на привременните мерки, не се иска допълване, поправяне или преразглеждане на постановения съдебен акт и не се търси контрол върху неговата правилност, а се настоява за изрично произнасяне по определеното от страната като самостоятелен процесуален въпрос относно предметния обхват на извършената съдебна преценка.

С Определение № 28587/06.08.2026г. новият съдебен състав е извършил необходимите действия по движението и подготовката на делото, отменил е предходния проект за доклад, изготвил е нов проект, дал е съответните указания, разпоредил е изготвянето на социални доклади и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2026г. В същото определение е обсъден и поставеният от страната въпрос относно привременните мерки, като съдът е посочил, че по искането за тяхното изменение вече е постановено Определение № 22400/17.06.2026г., че несъгласието с мотивите не съставлява основание за преразглеждане на това произнасяне и че при твърдения за новонастъпили обстоятелства страната разполага с възможност да заяви ново искане, което да бъде разгледано след становище на насрещната страна и събиране на актуални данни. В становището си по чл.

255, ал. 2 ГПК от 27.08.2026 г. първоинстанционният съд сочи, че не е сезиран с нарочно искане, подлежащо на разглеждане по предвиден в закона процесуален ред, по което да липсва произнасяне.

При така установеното развитие на производството не се установява бездействие, което да обосновава определяне на срок по реда на чл. 255 ГПК. Тази защита е приложима при неизвършване в подходящ срок на дължимо от съда процесуално действие и предполага наличието на валидно сезиране по въпрос, по който законът изисква произнасяне. Тя не предоставя способ за проверка на правилността на вече постановен съдебен акт, нито за преценка от горестоящия съд дали мотивите към него са изложени в достатъчен според страната обем.

Предметът на процесуалното искане се определя от неговото действително съдържание. В случая молбата от 02.07.2026 г., разгледана и с оглед последващото уточнение от 17.07.2026 г., не очертава самостоятелен процесуален предмет, различен от вече разрешения въпрос за изменение на привременните мерки. Страната не поддържа наличие на нови обстоятелства, възникнали след произнасянето от 17.06.2026г., нито заявява, че иска поправяне, допълване или изменение на акта по някой от предвидените в процесуалния закон редове. По същество се търси допълнително излагане на съображения към вече постановеното определение в степен на подробност и по последователност, зададени от молителя.

Такъв самостоятелен процесуален способ законът не предвижда. Съдът формира изводите си въз основа на събраните по делото доказателства и приложимия закон, като ги преценява по вътрешно убеждение, а съдържанието и обемът на мотивите се обуславят от естеството и конкретните особености на разрешавания въпрос. Страната може да излага фактически и правни доводи и да заявява предвидените от закона искания, но не разполага с процесуално правомощие да определя структурата, обема или начина, по който съдът следва да мотивира съдебния си акт. Поради това несъответствието между изложените от съда съображения и 2 възприетия от страната стандарт за тяхната подробност не поражда задължение за постановяване на последващ акт, с който мотивите да бъдат допълвани или развити.

Не се налага различен извод и от обстоятелството, че в молбата от 17.07.2026 г. е поискано изрично съдебно произнасяне. Самото искане съдът да постанови акт не създава процесуално задължение за отделно произнасяне, когато въпросът, по който такова се търси, не представлява самостоятелен предмет на предвидено от закона производство. Наред с това с Определение № 28587/06.08.2026 г. новият съдебен състав е изложил становището си именно по поддържаното от страната основание, като е приел, че постановеното на 17.06.2026 г. произнасяне не подлежи на преразглеждане единствено поради несъгласие с мотивите му.

Не се установява и неоправдан времеви интервал в действията на първоинстанционния съд.

След отвода на 06.07.2026 г. делото е преразпределено още на 07.07.2026 г., молбата от 17.07.2026 г. е постъпила през периода на платен годишен отпуск на новия съдия-докладчик, приключил на 01.08.2026 г., а на 06.08.2026 г. е постановено определение, с което наред с извършените действия по подготовката на делото е даден отговор и по въпроса, поставен от молителя. При тази последователност на процесуалните действия не може да се приеме, че движението на производството е било неоправдано забавено или че е останало неизвършено дължимо процесуално действие, за което следва да бъде определен срок.

По изложените съображения Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. В. К. за определяне на срок при бавност по реда на чл. 255 ГПК по гр. д. № 20251110147159/2025 г. по описа на Софийски районен съд.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3