Решение № 173 от 14.05.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 212/2025
- Вид
- Решение № 173
- Подписан
- 14.05.2026
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- § 1, т. 5 · Закон за закрила на детето
- чл. 104 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 154, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.127 ал.2 · Семеен кодекс
- чл.127 ал.3 · Семеен кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 и 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.59 ал.4 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 8 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 173 гр. Перник, 14.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500212 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от С. И. Г., срещу решение №70 от 28.01.2025 г., постановено по гр. д. №4274/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което първоинстанционният съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Б. Б., с ЕГН **********, на бащата Б. В. Б., с ЕГН **********, и двамата от ***., определил е местоживеене на детето Д. Б. Б., с ЕГН **********, на адреса на нейния баща Б. В. Б., с ЕГН **********, - ***, както и на всяко друго жилище, където се установят да живеят, както и е определил право на лични отношения на детето Д. Б. Б. с нейната майката С. И. Г., с ЕГН **********, от ***. Със същото решение съдът е осъдил С.
И. Г., с ЕГН **********, от ***, да заплаща на малолетното си дете Д. Б. Б. с ЕГН **********, чрез нейния бащата и законен представител Б. В. Б., с ЕГН **********, и двамата от ***. ежемесечна издръжка в размер на 270 лева месечно, считано от влизане на настоящето решение в сила, до настъпването на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на това задължение, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до пълното и издължаване, като за разликата до пълния предявен размер от 300 лева месечна издръжка е отхвърлил искането.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, въз основа на които жалбоподателката твърди, че съдебното решение е неправилно. Сочи се, че така постановеното решение не отговаря на критериите по чл.59 ал.4 СК за преценка на найдобрия интерес на детето, като се поддържа, че след фактическата раздяла с бащата, последвана от фиктивно съжителство между двамата родители, грижите за малолетното дете Д. Б. били полагани изцяло от нейната майка. Поддържа, че майката закупува собствено жилище, в което малолетното дете разполага със самостоятелна стая, за разлика от жилището, което същото обитава с бащата, като в тази връзка се навеждат доводи, че на възрастта, на която е детето, на същото не е осигурена възможност за уединение. Поддържа, че в решението си районният съд не е обсъдил изобщо обстоятелството, че въззивницата е 1
*** , притежаващ необходимите нравствени и морални качества да упражнява родителските права над детето. Поддържа, че въззивницата поставя интереса на дъщеря си на първо място и задоволява всичките й потребности от семейна и социална среда, храна, лекарства и грижи. Поддържа се, че бащата препятства срещите на детето с майката, както и взема детето по – рано от определения от съда срок. Поддържа се, че в мотивите на решението са преповторени части от заключението на двете приети СПЕ, като по отношение на повторната СПЕ се навеждат твърдения, че вещото лице не е осъществило лична среща с жалбоподателката в процеса на подготовка, за разлика от осъществената такава с ответника по жалбата, поради което и същото се оспорва като необосновано. Поддържа се, че от изготвената първоначална СПЕ се установява, че малолетното дете проявява привързаност и към двамата родители, като се поддържа, че въззивницата притежава необходимия родителски капацитет. Навеждат се доводи, че ролята на родителя е не само да угажда на детето, но и да го възпитава в спазване на обществените и морални норми, като поддържа, че детето е изразило желание да живее при баща си, тъй като той не й налага правила, което се установява и от понижения й успех в училище. Навежда се, че се касае за момиче, което навлиза в тийнейджърска възраст, в който период връзката с майката е от изключително значение. Навеждат се доводи, че желанието на детето не е приоритетно по отношение на съвкупната оценка на всички установени фактори по делото. Навеждат се доводи, че обстоятелството, че детето учи в същото училище, в което работи майката, не може да обуслови предоставянето на родителските права на бащата с аргумента, че майката може да осъществява ежедневни контакти с дъщеря си. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго такова, с което родителските права по отношение на малолетната Д. Б. да бъдат предоставени на майката С. Г., да бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка в размер на 500 лв., както и да бъде определен справедлив режим на лични отношения на бащата с детето.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че решението в обжалваната му от въззивницата част е законосъобразно, обосновано и правилно. Твърди се, че независимо, че в жилището на бащата детето няма самостоятелна стая, то има обособено свое пространство, което напълно отговаря на неговите нужди. Поддържа се, че жилището на майката се намира в ***, общ.
*** , от което няма редовен транспорт, поради което и детето предпочита да живее при баща си, защото му е по-лесно да посещава училище. Навеждат се доводи, че детето не се чувства добре в съжителството с майката и нейния нов партньор, поради което и правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетната Д. Б. при нейния баща, който притежава необходимия родителски капацитет, видно от заключенията на първоначалната и повторна СПЕ.
Постъпила е въззивна жалба от Б. В. Б. чрез адв. Е. С. от АК-Перник срещу решение №70 от 28.01.2025 г., постановено по гр. д. №4274/2023 г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, в частта му, в която съдът е определил право на лични отношения на детето Д. Б. Б. с нейната майката С. И. Г., с ЕГН **********, от ***, като да има право да взема детето при себе си всяка седмица, в петък от 18:00 часа, до неделя в 18:00 часа с преспиване, както и на всяка четна година за следните официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, а именно 3-ти Март; 6 ти Май; 6-ти Септември; 22-ри Септември и 1 -ви Ноември от 09.00 часа до 17.00 часа, ако съответния празник се пада в събота или неделя и се прилага чл. 154. ал. 2 от КТ, вземането да е с преспиване от 09,00 часа на празничния ден до 17,00 часа на последния неприсъствен работен ден, както и да има право да взема при себе си детето с преспиване за коледните, новогодишните и великденските празници на всяка нечетна календарна година от 9,00 часа на първия празничен ден до 17,00 часа на последния, както и да има право да взема детето за рождения ден на всяка нечетна година за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Ако рождената дата се пада в почивен ден - от 09.00 до 20,00 часа. Когато рождената дата и денят следващ рождения ден се падат почивни дни вземането да е с преспиване от 09,00 часа на рождената дата до 18.00 часа на следващият ден. Също така майката да има право да взема и детето с преспиване през цялата пролетна ваканция (определена със заповедта по чл. 104 от Закона за предучилищното и училищно образование) на всяка учебна година, чието начало е в четна календарна година, а когато учебната година започва през нечетна календарна година майката има право да взема детето през зимната ваканция (определена със заповедта по чл. 104 от Закона за предучилищното и 2 училищно образование). Майката да има право да взема детето на рождения си ден от края на учебните занятия до 20.00 часа. Ако рождения ден на бащата съвпада с дни, в които е определено детето да бъде при майка си, същия да има право да прекара деня с детето, както и в частта, в която съдът е отхвърлил искането за определяне на месечна издръжка за разликата между определения размер от 270 лв. и претендираната сума в размер на 300 лв.
Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част при доводи, че липсва равнопоставеност между родителите по отношение на определения режим на лични отношения, като се навеждат доводи, че предвид възрастта на детето и продължителността на учебната година определеният период от 40 дни след края на учебната година и началото на новата учебна година, съпоставен с правото на майката да взема детето всяка седмица от петък в 18 ч.до неделя в 18 ч. напълно лишава бащата от възможността да прекара свободно време, без работни и учебни ангажименти, с малолетната Д. Б.. Поддържа се, че съдът не е взел предвид събраните по делото доказателства за нежеланието на детето да съжителства с новия партньор на майката. Поддържа се, че следва определеният с привременните мерки режим на лични контакти на детето с майката да се запази. Поддържа се, че с оглед представените пред първата инстанция доказателства за разходи по отношение на дължимата издръжка на детето следва да бъде определен размерът от 300 лв.
Постъпил е отговор на така депозираната въззивна жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че лятната ваканция за ученик в *** клас е деветдесет дни, поради което и се оспорва определеният режим да е неравнопоставен. Поддържа се, че при изслушването на детето същото никъде не е посочило, че не желае да прекарва попродължително време през лятото с майка си. Оспорва като неоснователно и искането за увеличаване размера на дължимата месечна издръжка, като прилага документи за закупени от С. Г. вещи за малолетната Д. Б.- мобилен телефон, подаръци, лаптоп, дрехи, както и мебели за детската й стая. Навежда се, че видно от електронното здравно досие на малолетното дете, здравните му изследвания се покриват от НЗОК, поради което и намира наведените в този смисъл доводи за неоснователни. Моли за отхвърляне на жалбата.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност съдът намира следното:
С решение №70 от 28.01.2025 г., постановено по гр. д. №4274/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, на основание чл.127 ал.2 СК първоинстанционният съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Б. Б., с ЕГН ********** на бащата Б. В. Б., с ЕГН **********, определил е местоживеене на детето Д. Б.
Б., с ЕГН **********, на адреса на нейния баща Б. В. Б., с ЕГН **********, - ***, както и на всяко друго жилище, където се установят да живеят. Със същото решение първоинстанционният съд е определил право на лични отношения на детето Д. Б. Б. с нейната майка С. И. Г., с ЕГН **********, която има право да взема детето при себе си всяка седмица, в петък от 18:00 часа, до неделя в 18:00 часа с преспиване, както и на всяка четна година за следните официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, а именно: 3-ти Март; 6 -ти Май; 6-ти Септември; 22-ри Септември и 1 -ви Ноември от 09.00 часа до 17.00 часа. Постановено е, ако съответния празник се пада в събота или неделя и се прилага чл.
154. ал. 2 от КТ, вземането да е с преспиване от 09,00 часа на празничния ден до 17,00 часа на последния неприсъствен работен ден, както и да има право да взема при себе си детето с преспиване за коледните, новогодишните и великденските празници на всяка нечетна календарна година от 9,00 часа на първия празничен ден до 17,00 часа на последния, както и да има право да взема детето за рождения ден на всяка нечетна година за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа, а ако рождената дата се пада в почивен ден - от 09.00 до 3
Разпечатката съдържа 28 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6fdcfbe7-5a79-44a7-89bf-261834b5a815