Решение № 171 от 14.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Пазарджик, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20255220201572 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № ... от ... г. на Началник група в РУ Септември към ОД МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП на Р. И. Б. с ЕГН: ********** от гр. В.Т., ул. „С. С.” № 18 за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП.

Срещу НП е подадена жалба от Р. И. Б., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението. Твърди, че отговорността е погасена по давност и се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Надлежно упълномощеният му процесуален представител поддържа жалбата.

Излага и допълнителни доводи за отмяна на атакуваното НП. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. По 1 делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, с което се иска потвърждаване на постановлението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На ... г., около ... часа в село С., на ул. „В.“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ш. О.“ с рег. № ...., регистриран в К.В., когато е спрян от автопатрул при РУ Септември към ОД на МВР Пазарджик. При спирането на автомобила, полицейските служители пристъпили към проверка на водача за употреба на алкохол, тъй като лъхал на такъв. Жалбоподателят Б. отказал да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ....

Полицейският служител Е. А. П. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, който АУАН е подпиС. и получен от жалбоподателя. Посочено е, че има възражения, без излагане на конкретни такива. На жалбоподателя е издаден и талон за изследване. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление. Няма данни същото да е връчено на жалбоподателя, тъй като не е открит на постоянния му адрес. В писмено становище до съда, жалбоподателят е посочил, че разбрал за издаденото НП от сайта на МВР.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата, събрани по делото, включително съставения АУАН. Съдът счита, че в случая на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят и процесуалният му представител в хода на делото също не спорят по обстоятелствата, изложени в акта и НП, поради което съдът ги приема за категорично установени.

При така установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

НП не е връчено редовно на жалбоподателя, поради което жалбата се явява процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес от 2 обжалването.

По същество жалбата е основателна.

Съдът намира, че жалбоподателят Р. И. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП с това, че на ... г., около ... часа в село С., на ул. „В.“ е управлявал лек автомобил „Ш. О.“ с рег. № ..., регистриран в К.В., като отказал да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ... за употреба на алкохол. Съдът намира за категорично установени всички елементи на извършеното административно нарушение. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е ясна и очертава два състава на административни нарушения – отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества или неизпълнение на предпиС.ието за медицинско изследване. Водачът няма право да отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества в кръвта, поради което и отказът е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние.

Водачът няма право да избира и начина, по който да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или други упойващи вещества.

Предпоставките, установени от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози за издаване на талон за изследване на кръвта не включват избор на водача на начина, по който да му бъде извършена проверка. Задължението на контролните органи за издаване на талон за изследване, установено от чл.3, ал.2 от Наредбата възниква, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна; 4. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

Следователно, като са издали талон за изследване, контролните органи са спазили реда на Наредбата. На основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП водачът може да бъде С.кциониран и за неизпълнение на направлението за изследване на кръвта. Съставянето на талон за изследване е доказателство на първо място за заявения от водача отказ, който наред с установеното управление на МПС изпълва административно-наказателния състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Този 3 законов текст съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на наказващия орган да упражни компетентността си. В тази посока е налице многобройна съдебна практика, като например Решение от 8.04.2014 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 62/2014 г., Решение № 732 от 12.12.2015 г. на АдмС - Пазарджик по к. н. а. х. д. № 838/2015 г. и други.

Съгласно обаче т.2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ОСС НК на ВКС и ОСС на II колегия на ВАС разпоредбата на чл.11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Съгласно чл.82, ал.1, т.5 от НК наложеното наказание глоба не се изпълнява, когато са изтекли две години, а съгласно чл.82, ал.4 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една В. срока, предвиден в ал. 1, т.е., когато наказанието е глоба, този срок е три години. В тази насока са и разпоредбите на ЗАНН. Съгласно чл.82, ал.1, б. „а“ ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изминали две години, ако наложеното наказание е глоба или временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, като с оглед разпоредбата на ал.3 на същия член независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една В. срока по ал.1, освен ако в този срок не е образувано изпълнително производство (каквото в случая не е). По конкретния казус към момента са минали почти три години и половина и наложените наказания глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена дейност са погасени по давност и не следва да се изпълняват.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде отменено.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложено пълномощно, от което е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро. Тази сума не следва да се намалява, тъй като е малко над минимално определения размер съгласно чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, а и с 4 оглед конкретно извършената работа от процесуалния представител на жалбоподателя по делото.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № ... от ... г. на Началник група в РУ Септември към ОД МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП на Р. И. Б. с ЕГН: ********** от гр. В.Т., ул. „С. С.” № 18 за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на Р. И. Б. с ЕГН:

********** от гр. В.Т., ул. „С. С.” № 18, сторените по делото разноски в размер на 300 евро (триста евро).

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5