Решение № 815 от 14.06.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 815 гр. Плевен, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20234430106326 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба от *** /предишно наименование ***, със седалище и адрес на управление ***, против Л. Т. С., ЕГН **********, от ***, и П. Ц. Н., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сума в общ размер от 5274,26 лева, от които:

1/992,56 лева - изискуеми неплатени лизингови вноски и вноски за разсрочено плащане на застраховка „КАСКО на МПС” по застрахователна полица „КАСКО на МПС ”, както следва - непогасен остатък от лизингова вноска за месец юли 2021 г. в размер на 382,08 лв. и неплатена лизингова вноска за август 2021 г. с падеж 10-то число на месец в размер на 610,48 лв.;

2/88,49 лева - Застрахователна премия по полица *** (Каско на МПС), по договор за финансов лизинг ***;

3/3,41 лева - дължима неустойка по т.7 от договора за забавено плащане на частично платена лизингова вноска в размер на 228,40 лв. с падеж 10.07.2021 г., дължима за периода от 11.07.2021 г. до 02.09.2021 г.;

4/2250,00 лева - неустойка по т. 16.2.1. от Общите условия;

5/696,00 лева - на основание т.9.8. от Общите условия за преустановяване ползване на лизинговото имущество и неговото транспортиране;

6/387,00 лева - заплатени такси на ЧСИ за връчване на уведомление за разваляне на договора за лизинг, дължими на основание т.16.8. от Общите условия;

7/856,80 лева - дължим ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на 1 заявлението – 19,06,2023 г. до окончателно изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3457/2023 г. на ПлРС.

Твърди се, че по подадено заявление било образувано ч.гр.д. и издадена заповед за изпълнение, връчена на *** С. и П. Н. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че на 15,06,2021 г. бил сключен договор за финансов лизинг ***, за МПС ***, с посочена рама, който бил предоставен на лизингополучателя *** С.. Посочваа се, че поради неплащане на задълженията по договора, ищецът изпратил до лизингополучателя и длъжниците по договора уведомление за прекратяване на договора за лизинг, считано от 16,08,2021 г., връчено на лизингополучателя *** С. от ЧСИ В.*** на 30,05,2023 г. и на П. Н. на 31,05,2023 г. Посочва се, че договорът за лизинг е развален и лизинговата вещ е върната на ищеца.

Посочени са и следните клаузи от договора - съгласно т.7 от договора в случай на забава на лизингова вноска повече от пет дни, лизингополучателят дължи неустойка в размер на законна лихва за забава върху неплатената сума, дължима за периода на забавата, изчислена от датата на която сумата е станала изискуема; съгласно т.10.2 автомобилът следва да има непрекъснато застрахователно покритие при условията на многогодишна полица Каско и разсрочено плащане на премията на вноски заедно с всяка лизингова вноска съгласно погасителния план; съгласно т.13.1 от Общите условия, лизингодателят в качеството си на собственик застрахова имуществото в посочена от него и приемлива за лизингополучателя застрахователна компания, като застрахователните договори се сключват за срока на договора за лизинг като до датата на прехвърляне на собствеността върху имуществото, лизингополучателят се задължава да заплаща на лизингодателя всички дължими суми по застрахователните договори; съгласно т.13.2. от ОУ, лизингодателят сключва и застраховка гражданска отговорност и Пълно автокаско, ако това е уговорено; съгласно т.7.1. от приложените общи условия, лизингополучателят заплаща на лизингодателя периодични лизингови вноски при условията на раздел VII съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора, като всяка лизингова вноска включва главница и лихва, като лихвата е фиксирана за целия срок на договора; че съгласно т.9.8 от договора, ищецът има право в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя на договора, да преустанови временно ползването на имуществото от лизингополучателя, като в този случай всички разходи свързани с транспоритането на имуществото са за сметка на лизингополучателя, като лизингодателя префактурира на лизингополучателя сумата, дължима от лизингодателя на специализираната в тези дейности фирма, на която са възложени действията по временно преустановяване на ползването и неговото транспортиране. Ищецът твърди, че съгласно т.15.6 от договора, обстоятелството, че лизингополучателят е преустановил ползването на имуществото или няма възможност да го ползва по каквато и да е причина, не се счита за прекратяване на договора и не го освобождава от задълженията му, предвидени в договора и Общите условия. Ищецът твърди, че при разваляне на договора за лизинг, от страна на лизингодатгеля поради неизпълнение на лизингополучателя, лизингополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер на размер на 15% от доставната цена. Твърди, че съгласно т.12 от договора, при прекратяване или разваляне на договора за лизинг преди изтичане срока на договора на 2 каквото и да биро основание, платената от лизингополучателя сума до датата на прекратяване на договора представлява платена наемна цена. В с.з. ищецът не изпраща представител; в писмена молба, депозирана преди с.з., моли съда да постанови неприсъствено решение, в случай че са налице предпоставките за това.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор.

В с.з., за което са редовно призовани, ответниците не се явяват и не се представляват.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№3457/2023 г. по описа на РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът констатира, че на ответника П. Ц. Н., ЕГН **********, е изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея /съобщение на л.74 от делото/, редовно уведомен е за първото съдебно заседание по делото. Ответникът не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявила становище по определението на съда от 26,0,2024 г., не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Съдът констатира също, че на ответника Л. Т. С., ЕГН **********, е изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея /съобщение на л.76 от делото/, редовно уведомен е за първото съдебно заседание по делото /л.89 от делото/. Ответникът не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявила становище по определението на съда от 26,0,2024 г., не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства / договор за финансов лизинг *** от 15,06,2021 г. и погасителен план; ОУ по договори за финансов лизинг на ищцовото дружество – подписани от ответниците на всяка страница; застрахователна полица №***; КП за връчване на книжа от ЧСИ/.

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца направените от него разноски в исковото производство - 300,00 лева за юрк.възнаграждение и 284,51 лева за платена държавна такса.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на 3 спора. Ето защо следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и разноските от заповедното производство в размер на 105,49 лева за държавна такса и 150,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.345 от ТЗ, че Л. Т. С. , ЕГН **********, от ***, и П. Ц. Н., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖАТ при условията на солидарност на “И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС“ ЕАД /предишно наименование „Амиго Лизинг“ ЕАД и „Финасити“ ЕАД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сума в общ размер от 5274,26 лева, от които:

1/992,56 лева - изискуеми неплатени лизингови вноски и вноски за разсрочено плащане на застраховка „КАСКО на МПС” по застрахователна полица „КАСКО на МПС ”, както следва - непогасен остатък от лизингова вноска за месец юли 2021 г. в размер на 382,08 лв. и неплатена лизингова вноска за август 2021 г. с падеж 10-то число на месец в размер на 610,48 лв.;

2/88,49 лева - Застрахователна премия по полица *** (Каско на МПС), по договор за финансов лизинг ***;

3/3,41 лева - дължима неустойка по т.7 от договора за забавено плащане на частично платена лизингова вноска в размер на 228,40 лв. с падеж 10,07,2021 г., дължима за периода от 11,07,2021 г. до 02,09,2021 г.;

4/2250,00 лева - неустойка по т. 16.2.1. от Общите условия;

5/696,00 лева - на основание т.9.8. от Общите условия за преустановяване ползване на лизинговото имущество и неговото транспортиране;

6/387,00 лева - заплатени такси на ЧСИ за връчване на уведомление за разваляне на договора за лизинг, дължими на основание т.16.8. от Общите условия;

7/856,80 лева - дължим ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19,06,2023 г. до окончателно изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3457/2023 г. на ПлРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Л. Т. С. , ЕГН **********, от ***, и П. Ц. Н., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на “И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС“ ЕАД /предишно наименование „Амиго Лизинг“ ЕАД и „Финасити“ ЕАД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в исковото производство в размер на 300,00 лева за юрк.възнаграждение и 284,51 лева за платена държавна такса.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Л. Т. С. , ЕГН **********, от ***, и П. Ц. Н., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на “И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС“ ЕАД 4

/предишно наименование „Амиго Лизинг“ ЕАД и „Финасити“ ЕАД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в заповедното производство в размер на 105,49 лева за държавна такса и 150,00 лева за юрк.възнаграждение.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

5