Решение № 801 от 15.12.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. Силистра, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20253420101443 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

В постъпилата искова молба от Р. Д. Т., срещу К. ЕАД, се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №2843787/28.09.2023 г.

Съгласно Договор за потребителски кредит №2843787/28.09.2023 г. ищцата получава под формата на кредит, сумата в размер на 300 лева, при срок на кредита от 20 дни.

Съгласно чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит №2843787/28.09.2023 г. ищцата следва да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството АЙ ТРЪСТ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит. На 28.09.2023г., ищцата сключва с Ай Тръст ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следва да заплати сумата от 58.43 лева. Ищцата е заплатила по Договор за потребителски кредит №2843787/28.09.2023 към К. ЕАД, сумата в размер на 306 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 55 лева.

Счита, че Договор за потребителски кредит №2843787/28.09.2023 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК.

На първо място, процесния договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. След като кредиторът, при 1 формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за потребителски кредит е нищожен поради неспазване на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Договор за потребителски кредит №2843787/28.09.2023г е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. В Договор за потребителски кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "А. Т." ЕООД е "Кредисимо" АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на "А. Т." ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Кредисимо" АД. С оглед това обстоятелство може да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Кредисимо" АД. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, по следните съображенията: Така посоченият чл.4 ал. 1 от договора 2 предвижда, че за да бъде отпуснат кредит е необходимо да сключи договор за поръчителство. Сключването на договор за поръчителство е въздигнато в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации.

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. В тази връзка клаузата на чл.4 ал.1 от Договора за кредит, противоречи на добрите нрави.

Наред с това, клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата като потребител /чл.143 ал.1 ЗЗП/.

На следващо място, клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за кредит е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.

146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се установява, че клаузата на чл.4 ал.1 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

По отношение на втория установителен иск, счита че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, по следните съображения: В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се е достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В настоящият случай, такава нееквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се претендира чрез него съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 70% от сумата на отпуснатия кредит.

На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.

3

Моли съда:

- да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит №2843787 /28.09.2023 сключен с „Кредисимо“ ЕАД, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, да прогласи, че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит №2843787/28.09.2023 г., въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП;

- да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.09.2023 г., сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП;

- на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата, сумата в размер на 6 лева, недължимо платени по недействителен Договор за потребителски кредит №2843787 /28.09.2023 ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата;

- основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „Ай тръст ЕООД да заплати на ищцата, сумата в размер на 55 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 28.09.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът "КРЕДИСИМО" ЕАД изразява становище за неоснователност на предявените искове. В отговора се твърди, че:

Не се оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 2843787/28.09.2023 г. между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и Р. Д. Т.

/кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.09.2023 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Р. Д. Т..

Договор за потребителски кредит № 2843787/28.09.2023 г. е сключен между страните за главница от 300,00 лв. (усвоена в цялост от кредитополучателя), с 30 дневен период на револвиране и с падеж 17.10.2023 г., при стандартен фиксиран ГЛП от 40.00 % и при стандартен ГПР от 49.38 %. Общият размер на дължимите по кредита суми при плащане в срок до 17.10.2023 г. е предвидено да е 306,34 лева. В случай че по кредита не е постъпило плащане на падежната дата, периодът на револвиране се продължава с нов такъв, като размерът на погасителните вноски за следващите периоди на револвиране се определя, като лихвеният процент по договора за кредит се начислява върху непогасения размер на главницата за съответния предходен период на револвиране.

Не се оспорва, че ищецът е погасил задълженията си, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит. Не се оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с Договор за потребителски кредит №2843787/28.09.2023 г. същият е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 6,00лв., която е разпределена за погасяването на договорна възнаградителна лихва по кредитното правоотношение.

4

Оспорва се твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (да бъдат посочени „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“).

В Приложение № 1 към процесния договор по ясен и разбираем начин са посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като е и упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия.