Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 20.12.2019, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
2146/2018
Подписан
20.12.2019
В сила
27.07.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 185 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.29,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.34,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.75,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99,ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99,ал.4 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ 556 град Горна Оряховица,

20.12.2019 година

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесети и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА при участието на секретаря Милена

Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2146 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове за установяване на вземания с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „ФРОНТЕКС

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1407, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от А. В.

Г., чрез процесуален представител – юрисконсулт К.П., твърди в исковата си молба, че ,,Фронтекс Интернешънъл” ЕАД има към Р.К.Б. вземане за сумата от 332.51 лева, от които 217.20 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; 17.25 лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода 27.06.2015г. - 12.07.2015г.; 13.51 лева - лихва за забава за периода 27.06.2015г. - 31.05.2018г.; 84.55 лева - дължими такси за периода 27.06.2015г. - 12.07.2015г. Твърди, че на 16.01.2015г. между ,,Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК ********* и Р.К.Б., ЕГН **********, е сключен договор за потребителски кредит с номер *********, въз основа на който между страните възниква облигационно-правна връзка. Твърди, че по силата на договора кредиторът предоставя на кредитополучателя сума в размер на 400 лева, като последният се задължава да я върне, ведно с уговорените лихви и такси, на 45 седмични погасителни вноски и при договорени условия. Сочи, че на първа страница от договора подробно са описани дължимите лихви и такси, които кредитополучателят се е съгласил да заплати, и които са свързани с обслужването на отпуснатия кредит, а именно: фиксирина лихва в размер на 54.64 лв. (буква ,,В”) и такса за оценка на досие в размер на 20 лева (буква ,,Б”) а в чл.25 от договора е уговорена допълнителна услуга ,,Кредит у дома”, представляваща домашна доставка на заетата сума в брой и седмично домашно събиране на вноските, за която услуга също се дължи такса в размер на 233.12 лв. (буква ,,Д”). Заявява, че съгласно чл.27 от договора, с подписването му кредитополучателят е удостоверил получаването на заемната сума в пълния й размер, поради което счита, че е налице изпълнение от страна на кредитора на договорните му задължения. Твърди, че ответникът не изпълнява всички свои задължения по договора и преустановява плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 27.06.2015г., поради което длъжникът изпада в забава и му се начислява обезщетение за забава (лихва за забава) в размер на законна лихва.

Заявява, че крайният срок за изпълнение на договора настъпва на 12.07.2015г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението до изплащането му. Заявява, че се дължи също неизплатената част от договорната възнаградителна лихва и неизплатената част от начислените такси, съгласно условията на договора, както и обезщетението за забава (лихва за забава) от момента на изпадането на длъжника в забава.

Твърди, че на

28.07.2016г. между ,,Провидент Файненшьл ООД, ЕИК ********* и ,,Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* се сключва договор за прехвърляне на вземания, по силата на който и на основание чл.99,ал. 2 ЗЗД, титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, става ,,Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. Сочи, че съгласно задължението си по чл.99,ал.3 от ЗЗД, цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, поради което в полза на,,Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* има издадено пълномощно от ,,Провидент Файненшъл България” ООД, по силата на което новият кредитор е изрично упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени.

Твърди че в изпълнение на задължението си за уведомяване, ,,Фронтекс Интернешънъл” ЕАД изпраща писмено уведомление до Р.К.Б., но пратката се връща в цялост като непотърсена от адресата, предвид което в настоящото производство предстои да бъде връчено уведомление, приложено към исковата молба. Посочва, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения, ,,Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, в качеството си на цесионер по договора за потребителски кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 от ГПК; по образуваното ч.гр.д. № 1305/2018г. по описа на ГОРС има издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника и същият подава в срок възражение.

Моли съда да признае за установено, че в полза на ,,Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, по отношение на длъжника Р.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,,***, съществуват следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1305/2018г. по описа на ГОРС, а именно: 217.20 лева - главница;

17.25 лева - договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 27.06.2015г. до 12.07.2015г.; 13.51 лева - лихва за забава за периода от 27.06.2015г. до 31.05.2018г.; 84.55 лева - такси за периода от 27.06.2015г. до 12.07.2015г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението, направените в настоящето производство разноски, за които ще се представи списък по чл. 80 от ГПК, както и направените в заповедното производство разноски : 25.00 лева - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, ищецът не се представлява. Депозира писмено становище, в които излага съображения по основателността на претенциите си. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът Р.К.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, призована по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба.

В предоставения му едномесечен срок, назначеният от съда на ответника особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК – адв. Г.Х. от ВТАК, депозира писмен отговор на исковата молба. Особеният представител счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорва размера на исковата претенция както по отношение на дължимата главница, така и относно лихви и такси. Оспорва твърдяното в исковата молба обстоятелство, че сумата по процесния кредит не е издължена от ответницата в пълен размер. Твърди от нейно име, че ответницата е погасила изцяло задължението си по процесния кредит. Оспорва като недължими претендираните от ищеца възнаградителна и лихва за забава, както и таксите за ,,Оценка на досие” и за услугата ,,Кредит у дома”. Твърди, че услугата ”Кредит у дома” реално не е предоставена на ответницата, а именно: не е извършвано от банката домашно събиране на вноските и заемната сума не е доставена по местоживеенето на доверителката й. На основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11,ал.1, т.11 и 12 от ЗПК, прави възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Заявява, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1 ,т. 7- 12 и т. 20, Договорът за потребителски кредит е недействителен. Сочи, че липсва погасителен план, изготвен съобразно изискванията на чл. 11, ал.1,т.11 и 12 от ЗПК. Заявява, че съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.11,ал.1,т.11 и т.12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

Счита, че уговореното в процесния договор относно размера на седмично плащане, размера на последното плащане, срока на договора - 45 седмици, падеж на първото плащане, не обективира погасителен план по смисъла на чл.11,ал.1,т.11 и т.12 ЗПК. Твърди, че за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и срокът за това, да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.

Твърди, че в този случай липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Възразява, че не става ясно как се формира сумата от 15.73 лв., съставляваща размер на седмична погасителна вноска, съответно как се формира сумата от 15,64 лв. - последна погасителна вноска, като заедно с това е уговорен падеж само на първото седмично плащане, а уговорка за падеж за останалите плащания няма направена. Възразява, че няма и информация за дължимия лихвен процент на ден, в случай на отказ от договора съгласно чл.29 от ЗПК. В тази връзка, счита, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, а съгласно правилото на чл. 23 ГПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Счита за нищожни и клаузите за дължими от ответницата такси ,,кредит у дома” и такса ,,оценка на досие” и на осн. чл.21,ал.1 и ал.2 ЗПК. Сочи, че съгласно клаузата на чл. 25 от договора за потребителски кредит, само 30 % от общият размер на таксата ,,кредит у дома” е за компенсиране разходите на кредитора, т.е. останалата част по същество представлява печалба на кредитора. Счита, че по този начин така формулираната клауза заобикаля императивното правило на чл.19,ал.4 ЗПК максимално допустимият процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на МС. Сочи, че съгласно сключения между страните договор, таксата ,,Кредит у дома” не е включена в ГПР, а ако се добави към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл.19,ал.4 от ЗПК, поради което договорката за заплащането й се явява нищожна - арг. от 21,ал.1 ЗПК. По отношение на таксата за ,,оценка на досие”, която по своята правна същност представлява дейност на кредитора по проучване платежоспособността на кредитополучателя, счита, че същата противоречи на забраната на чл.10а,ал.2 3ПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Заявява, че Приложение 1, за което се твърди, че е към процесния договор за цесия, не е представено съобразно чл. 185 ГПК. В табличен вид в Приложението се съдържа информация по колони, която за невладеещия съответния чужд език /, на който е изписано съдържанието на информацията в колонката/ е непонятна. В тази връзка, поради липса на доказателства, че съответното Приложение е част от процесния договор за цесия, моли същото да не бъде приемано като относимо по делото доказателство.