Определение № 2612 от 27.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2612 гр. Варна, 27.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501119 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.България №49, бл.53Е, вх.В, срещу определение №4873/24.04.2024г., постановено по гр.д. №10608/2023г. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение №418/09.02.24г. в частта за разноските.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение. Излага се, че присъденият адвокатски хонорар бил прекомерен и не кореспондирал с дейтвителната правна и фактическа сложност, като съдът приложил единствено критерия за материалния интерес, но не и този за реално извършените от адвоката действия и защита. Позовавайки се на съдебна практика и на решения на СЕС о 23.11.17г. и 25.01.24г. счита, че съдът не е обвързан с Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения, като определеното възнаграждение от 400лв било необосновано и не зачитало общия интерес на участниците в производството. Излага, че проц.представител на ищцата не се е явил в с.з., не бил извършил допълн.процес.действия, поради което и с оглед обема на извършените действия следвало да му се присъди възнаграждение в размер на 200лв. Моли да се отмени определението като се намали присъденото възнаграждение до 200лв.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна П. Х. Н., чрез адв. Т.Ч., е постъпил отговор на частната жалба, с който счита същата за неоснователна.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С решение №418/09.02.24г. по гр.д.№10608/23г. на ВРС, постановено по реда на чл.237, ал.1 ГПК, е прогласена за нищожна клаузата, съдържаща се в раздел 6 „Параметри“ от сключения между страните договор за потр.кредит от 02.12.22г. в частта, регламентираща правото на възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ -240лв и „Флекси“ – 360лв, поради противоречието й и зобикалянето й на закона, както и накърняваща добрите нрави, на осн. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. С решението ответникът е осъден да заплати на ищцата П. Н. сумата от 450лв разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

С обжалваното определение №4873/24.04.2024г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е отхвърлена молбата на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД за изменение на решение №418/09.02.24г. в частта на присъдените разноски.

Видно от материалите по делото налице е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адв.Ч., в който изрично е договорено възнаграждение за изготвяне на искова молба и процес.представителство в размер на 400лв, платени в брой. Предвид това и доколкото не е налице хипотезата на чл.38 от ЗАдв., то изложените в тази връзка доводи на жалбоподателя са неотносими.

На следващо място съдът съобразява, че с Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 е прието, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е още, че чл.101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. минимални размери на адв.възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и 2 правна сложност на делото. В случая съдът отчита, че защитата на ищцовата страна се изразява както в подаване на искова молба, така и в осъществяване на процес.представителство в проведеното с.з. чрез депозирана молба по хода на делото, съдържаща и становище по отговора на ответника без искания за събиране на доказателства, фактическата и правна сложност на спора, който не се отличава с особена сложност с оглед типичните за потребителските спорове възражения. С оглед на изложеното и отчитайки извършените в производството действия по защитата на ищеца, настоящият състав намира, че така договореното адв.възнаграждение не се явява прекомерно. Ето защо не са налице основания за изменение на определеното като дължимо от първоинст.съд адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

В рамките на дължимата от въззивния съд проверка настоящият състав прави извода за правилност на постановения съдебен акт, поради което и същият следва да се потвърди.

Доколкото определението, което е предмет на разглеждане в настоящото производство е постановено във връзка с производство по чл.248 ГПК, което не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция, то разноски за настоящото производство не се дължат / така Определение № 218/03.08.2020г. по ч.гр.д.№872/2020г. на ВКС/.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

№10608/2023г. на ВРС.

Определение №4873/24.04.2024г., постановено по гр.д.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3