Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 453 от 24.03.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1911/2021
Вид
Решение № 453
Подписан
24.03.2023
В сила
24.03.2023
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Галя Василева Белева, Димитър Пенчев Стоянов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Бургас, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100501911 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 261006 от 21.07.2021г. по гр.д.№ 2106/ 2020г. на РС- Бургас, Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София е осъдена да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД гр.София сумата 13848 лв. представляваща регрес на застраховател за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +” по застрахователна полица №440118021049162 със срок на покритие от 31.12.2018г. до 30.12.2019г., сключена от ищеца за лек автомобил „П.” с рег.№***, както и 1513,18 лв.- обезщетение за забавено плащане от датата на поканата- 4.04.2019г. до 4.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 5.05.2020г. до окончателното плащане на задължението, както и 2119,95 лв. разноски по делото съобразно уважената част от иска, като иска за главницата е отхвърлен за горницата над 13848 лв. до претендираните 13863 лв. като неоснователен.

С решението е уважен и обратния иск на ответника, като „Автомагистрали” ЕАД е осъдено да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София в качеството на изпълнител по договор за обществена поръчка № РД-38-3/13.12.2018г., сумата от 13848 лв. представляваща обезщетение за вредите от неточно изпълнение на договора, включващи разходите, необходими за обезщетяване на възникналите щети от настъпило ПТП на 9.01.2019г., вследствие непочистен сняг и необработена настилка, намираща се на автомагистрала „Тракия”, км. 292 в посока Бургас, както и 2848,68 лв. - разноски по делото съобразно уважената част от иска, при условие, че АПИ заплати присъдените по главния иск 1 суми в полза на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, като иска за главницата е отхвърлен за горницата над 13848 лв. до претендираните 13863 лв. като неоснователен.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач- „Автомагистрали“ ЕАД.

Против решението е постъпила въззивна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника му Мариета Сивкова- Директор на Областно пътно управление- Ямбол. С нея решението е обжалвано в частта, с която исковете против агенцията са уважени. Въззивникът- ответник намира, че в обжалваната от него част решението е неправилно и незаконосъобразно. Според него не е безпротиворечиво доказано настъпилото ПТП да се е осъществило по начина, описан в исковата молба, както и причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и заснежаването на пътя.

Анализирани са подробно доказателствата по делото, като според въззивника- ответник същите не установяват по несъмнен начин твърденията в исковата молба, поради което главният иск е останал недоказан по основание. Акцентира се на релевираното от въззивника възражение за изключване на отговорността му поради допусната груба небрежност от водача на автомобила, а при условията на евентуалност- за съпричиняване на вредоносния резултат.

Развити са подробни съображения във връзка с всяко от оплакванията.

Моли обжалването решение да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него се постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени, а на въззивника- ответник Агенция „Пътна инфраструктура“ се присъдят разноските за двете инстанции.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от страна на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Великова, с който жалбата на ответника по главните искове се оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна намира, че районният съд е постановил решението си след пълна и всестранна преценка на доказателствата, фактическата обстановка е изяснена при стриктно спазване на процесуалните норми, а постановеният съдебен акт е обстоятелствен и мотивиран. Ето защо моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Развити са подробни съображения.

Постъпил е и отговор от третото лице помагач, което поддържа доводите, изложени в жалбата и намира решението в оспорената от ответника по главния иск жалба за неоснователна. Изложени са съображения.

Против решението е постъпила и въззивна жалба от ответникът по обратния иск и трето лице помагач „Автомагистрали“ ЕАД. Жалбата е подадена от пълномощникаюрисконсулт Трайкова срещу решението на БРС в неговата цялост. Въззивникът- ответник по обратния иск намира, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което моли да бъде отменено, а исковете против Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Автомагистрали“ ЕАД да бъдат отхвърлени. Неправилно районният съд приел, че от приложените писмени доказателства и САТЕ се установява точния механизъм на процесното ПТП, причинно- следствената връзка между него и претърпените вреди по процесния автомобил. Намира, че в случай, че въззивната инстанция приеме, че ПТП е 2 настъпило, то неговата реализация се дължи изцяло на виновното поведение на водача.

Заявява, че дружеството е изпълнило всички свои задължения по договора, което се установява от писмените доказателства, като работата е приета с отчети от възложителя без каквито и да било възражения и освен това е била заплатена. Изложени са подробни съображения. Моли, решението да бъде отменено в оспорената от него част и вместо него се постанови ново, с което обратният иск бъде отхвърлен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Срещу тази жалба са постъпили отговори от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника адв. В., което дружество я оспорва като неоснователна, както и от АПИ, която поддържа становището, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено изцяло. Развити са подробни съображения.

На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбите:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежно упълномощени представители на страни, които имат правен интерес да обжалват съдебното решение. Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и са допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба на ,,ДЗИ- Общо застраховане” АД, ЕИК 121718407, представлявано от Коста Чолаков и Борис Паличев, чрез процесуалния представител адв.Великова, срещу Агенция ,,Пътна инфраструктура”, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.,,Македония”№3, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 13863 лв., от които 13863 лв.- изплатено застрахователно обезщетение, а останалите 1513,18 лв.– мораторна лихва от датата на поканата - 04.04.2019г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото съдебно- деловодни разноски.

Твърди се, че на 9.01.2019г., около 21,34 ч. на Автомагистрала „Тракия“ километър 292 в посока гр.Бургас, поради необезопасен и заснежен пътен участък е настъпило ПТП, при което са били нанесени щети на лек автомобил „П.“ с рег. № ***, собственост на Атанас Димов Атанасов. Поради множеството щети по автомобила неговото възстановяване е икономически неизгодно и последният е отписан от отчет в КАТ. На основание настъпилото застрахователно събитие и договора за застраховка „Каско+“ ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 13863 лв.

Сочи се, че ответната агенция носи отговорност да стопанисва републиканските пътища, да ги поддържа в изправност, да организира движението по тях, така че да осигури условия за безпрепятствено придвижване. Целта на това задължение е да бъдат сведени до минимум ПТП и да се избегнат имуществените и неимуществените вреди, които могат да настъпят за физически и юридически лица. В случая, агенцията не изпълнила това свое задължение.

3

С изплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице, ищецът встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите, до размера на платеното. На 4.04.2019г. ответникът бил поканен да възстанови платеното обезщетение, но без резултат.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Предявения главен иск е с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр., а претенциите за обезщетения за забавено плащане са с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Агенция ,,Пътна инфраструктура”, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани, поради което се иска да бъдат отхвърлени. Сочи, че не е бил съставен протокол за ПТП, който като официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила, да удостоверява състоянието на пътното платно на посочения участък от пътя, както и механизма на ПТП. Не била направена и проверка на място от служители на застрахователя, за установяване състоянието на пътя. Не бил установен механизма на настъпването на ПТП и причинно- следствената връзка между състоянието на конкретния пътен участък и настъпилото ПТП. Не било ясно каква е скоростта, с която се е движил водачът на увреденото МПС, нито какви са били неговите гуми.

Изложени са съображения, че процесният пътен участък, на който е станало ПТП се поддържа от „Автомагистрали“ ЕАД на основание договор за възлагане на обществена поръчка. Съгласно чл.12, ал.4 и 6 от договора, изпълнителят се задължил да предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и осигуряване на безопасни условия на движение, да започва работа веднага след появяването на необходимост от това и да поддържа републиканските пътища на договореното ниво съобразно Техническите правила и изисквания за поддържане и ремонт на пътищата и „План за зимно поддържане“. Съгласно чл.28 от договора, изпълнителят носел пълна имуществена отговорност за причинените вреди. Сочи се, че в конкретния случай пътно поддържащата фирма е организирала процеса на работа, като на 9.01.2019г. обработването на пътищата се е осъществявало с четири комбинирани машини за почистване и обработване против хлъзгане на настилката на АМ Тракия. Съгласно чл.12, ал.24 от договора, дните на работа, оперативно дежурство, атмосферните условия и др. за съответните пътни участъци се завеждат в дневник за зимен сезон за съответната година, който служи за отчитане на дейностите по зимното поддържане. Според дневната разпечатка за изминатия маршрут от GPS устройства на почистващата техника, доклад на младши експерт н отдел ИРД на ОПУ Ямбол и приложените към него документи, на процесната дата и час пътният участък е бил опесъчен непосредствено преди часа на ПТП.

На 9.01.2019г. времето било ясно, настилката суха, видимостта нормална, дневните температури- положителни, както и температурата, измерена в 4.30 ч. на следващия ден.

Затова намира, че процесното ПТП е в резултат на груба небрежност от страна на водача на МПС, който в нарушение на правилата за движение по пътищата е управлявал при несъобразяване на пътните знаци, с несъобразена със зимните атмосферни условия и пътните условия скорост. В тази хипотеза застрахователят не дължал обезщетение , съгласно общите условия на застрахователния договор. Застрахованият не уведомил 4 незабавно всички компетентни органи, в нарушение на т.9.51 от ОУ, не представил на застрахователя протокол от ПТП, а в нарушение на т.9.6.1. от ОУ не представил и двустранен констативен протокол. Затова, ищецът нямал право на регресно обезщетение.

Оспорва също така, че АПИ е отговорна за настъпилите вреди по автомобила поради поднасяне на същия на заснежен участък, като сочи, че подобен резултат би могъл да се получи и при наличие на мокра настилка. По делото не били представени доказателства за състоянието и натоварването на пътното платно, широчината му, скоростта, с която се е движил автомобила, възможността за управление със съобразена скорост и повишено внимание от страна на водача, за да предотврати ПТП. Затова счита, че не е налице причинно- следствена връзка между състоянието на платното за движение и твърдените вреди.