Решение № 219 от 11.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Велико Търново, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500244 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е по депозиранa въззивнa жалба от М. К. О. против Решение № 176/ 02.04.2025 г. по гр.д. № 784/ 2024 г. по описа на ВТОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея против ЗК „Бул Инс“ АД иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП на 04.09.2020 г. за сумата над 22 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва от 21.05.2024 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателката счита, че съдът неправилно приложил чл.52 ЗЗД, като присъденото обезщетение не съответствало на реално претърпените от нея вреди при отчитане на вида и характера на получените увреждания, продължителността на възстановителния период, степента и интензитета на търпените болки, отражението на инцидента върху психиката й, както и обществено-икономическите условия в страната към 2020 г. Развива подробни съображения за критериите, които съдът следва да вземе предвид при преценка за справедливия размер на обезщетението и поддържа, че в случая той не оценил комплексно и в пълен обем релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Сочи, че възстановителният период не е приключил и продължава да търпи неблагоприятни последици, като е налице 20 % дефицит при флексията на колянната става. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да присъди обезщетение в пълния претендиран размер. Претендира 1 разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗК „Бул Инс“ АД е депозирала отговор с развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че присъденото обезщетение е изцяло съобразено с нормите на закона и събраните по делото доказателства, както и със съдебната практика при аналогични травматични увреждания. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Релевантните за спора факти и обстоятелства са подробно изяснени от първоинстанционния съд при анализ на събраните по делото доказателства и възприетата от него обстановка не се спори от страните, при което ВТАС не следва да я преповтаря. При изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал правни изводи за основателност на предявения иск по чл.432 ал.1 КЗ при доказано осъществяване изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя на виновния деликвент – ЗК „Бул Инс“ АД за обезщетяване на вредите от конкретното ПТП. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод, при което страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос. Спорът по делото пред въззивния съд е сведен само до справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.

Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, при съобразяване претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, проведеното лечение, настъпилото възстановяване, наличието на трайни последици за здравето, засягането на социалния и професионален живот и други релеванти обстоятелства, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС. За да определи справедливия размер на обезщетението в настоящия казус съдът отчете следните фактори:

На ищцата О. – на 32 г. към датата на ПТП 04.09.2020 г. в пряка причинноследствена връзка с ПТП – от удари и притискане със или върху твърди предмети във 2 вътрешната част на купето на управлявания от нея лек автомобил и от използвания обезопасителен колан – са причинени следните травматични увреждания: мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, вътреставна контузия на лява колянна става /частично разкъсване на предна кръстна връзка, травма на заден менискус степен 2а, травматична киста с вътреставен излив/, охлузна рана на ляво коляно и кръвонасядания по глава, шия, гръден кош, колена. Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза получените травми са довели до разстройство на здравето, неопасно за живота. Лечението на ищцата е изцяло консервативно, с кратък 2-дневен болничен престой непосредствено след ПТП и временна нетрудосособност поради колянната травма в рамките на 3 месеца – за времето от 04.09. до 04.01.2021 г., като липсва болничен лист за периода от 16.10. до 16.11.2020 г.

При ищцата мозъчното сътресение е протекло със субективни оплаквания от зашеметяване, главоболие, световъртеж, гадене и дезориентация. Същевременно тя не е губила съзнание. В епикризата от болничното заведение е отразено, че при прегледа й около 2 часа след ПТП тя е била адекватна, с ясно съзнание, при оценка по скалата Glasgow 14/15 /неврологична скала за надеждна и обективна оценка на степента на съзнание на пациента, съгласно която при оценка по-голяма или равна на 13 се касае до лека мозъчна травма/. При изписването й е отразено, че лечението й е преминало с плавно отзвучаване на общомозъчната симптоматика и няма огнищна нервологична симптоматика. Вещото лице сочи, че съгласно клиничните стандарти по неврология нормалният възстановителен период при травма с конкретните характеристики е в границите между един и три месеца с възможни в този срок оплаквания от световъртежи, гадения, главоболие и независимо от представен като доказателство по делото амбулаторен лист от 20.02.2021 г. за преглед от неврохирург, вещото лице поддържа, че клинично разумният срок за възстановяване е три месеца. Според него оплаквания на петия месец от ПТП може да се дължат евентуално на появило се тревожно разстройство като резултат от уплахата при ПТП и са в сферата на психолого-психиатрията. Самата ищца твърди в исковата си молба, че е изпитала ужас и основателен страх за живота си и впоследствие се е страхувала да управлява и да пътува с автомобил, за да не бъде ударена отново, което се потвърждава и от показанията на св. П.. Представила е и амбулаторен лист от същия месец за преглед от психиатър с оплаквания за тревожност, напрегнатост, нарушения в съня, което кореспондира със заключението на вещото лице за естеството на евентуалните проблеми. Съдът приема, че възстановяването на пострадалата от мозъчната травма е протекло в рамките на нормалния срок до 3 месеца, а наличието на неврологични проблеми вследствие на същата към м.02.2021 г. не е убедително предвид характера на претърпяната от нея травма без контузия на мозъка и доколкото се основава единствено на субективните й оплаквания при снетата й анамнеза. При посочения от 3 вещото лице клиничен възстановителен срок съдът не кредитира показанията на св. П., че и към момента на разпита й – в с.з. на 10.01.2025 г., т.е. 4 г. и 4 м. след ПТП – ищцата продължава да има проблеми като получава замайване при продължителна работа с компютър. След м.02.2021 г. няма данни О. да е посещавала лекар с неврологични оплаквания и да е провеждала някакво лечение, като и в исковата й молба не са изложени твърдения за такива остатъчни последици от травмата на главата.

По отношение на травмата на коляното, която е най-значимото увреждане от процесното ПТП, същата е причинила на пострадалата трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за срок над 30 дни. По показания на свид. П. за лечението й е била извършена имобилизация с туторна шина за около месец. Видно от амбулаторен лист от 18.01.2021 г., ищцата е провела рехабилитация за 7 дни и няколко месеца е приемала противовъзпалителни лекарства. Според вещото лице нивото на възстановяване на травмата на коляното, констатирано от него при прегледа за нуждите на експертизата на 18.12.2024 г., е постигнато за период от около 4 месеца. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че от представената от ищцата актуална разчетка от ЯМР се установява непроменено състояние на коляното, травмата не е излекувана и съществува и към днешна датата, като причинява двигателен дефицит във флексията на колянната става от около 20 % – не позволява пълноценен и пълен клек с това коляно и изправяне с него, т.е. може да върви и да кляка, но с дискомфорт, болка и затруднение. При повторното изслушване на вещото лице във въззивната инстанция то разяснява, че провеждането на рехабилитация способства за намаляване до някаква степен и за известно време на болковата симптоматика и наличния дефицит, но не може да възстанови минискуса и скъсаната кръстна връзка. Сочи, че докато не се разреши проблемът с разкъсването, двигателният дефицит ще продължи да е наличен. Излага, че лечението е само оперативно по препоръка на ортопеда и при информирано съгласие на пациента, че се правят много такива операции, които не е задължително да се извършват под пълна анестезия, че извършването на операция при някои пациенти води до пълно възстановяване, при други – не. С оглед заключението, съдът приема, че получената травма не може да се счита за трайна и необратима последица за здравето и конкретно за двигателната активност на ищцата, тъй като непълното възстановяване и наличният дефицит във флексията са обусловени от личния й избор да не провежда препоръчваното оперативно лечение. В продължение на повече от 4 г. тя живее с травматичното увреждане и не предприема лечение, което налага извод, че състоянието на коляното й не й създава сериозни затруднения в ежедневието и трудовата дейност и не влошава качеството й на живот.

При определяне размера на обезщетението ВТАС взе предвид, че получените травми са съпътствани от болки и страдания за около 3 – 4 месеца; от неудобства в битов план за около 1 – 2 месеца, през които О. е имала нужда от подкрепата на 4 близки и приятели в ежедневието – за превоз, за пазаруване, във връзка с грижите за дъщеря й, не е можела да гледа телевизия, да чете, да ползва телефон и компютър.

Вследствие на преживения пътен инцидент тя се е чувствала уплашена, притеснена, избягвала е да излиза сама навън, страхувала се е да управлява автомобил, наложило й се е да приема медикаменти във връзка със психичното си здраве. Същевременно тя не е била обездвижена, което да я постави в зависимост от помощта и грижите на други хора особено във връзка с хигиенни нужди и по този начин да й създаде негативни емоции, не се е придвижвала с помощни средства, не е търпяла ограничения в общуването и в социалния си живот. След четири месеца тя се е върнала на предишната си работа като юрисконсулт, която по показания на свидетелите изисква да шофира, т.е. очевидно е преодоляла притесненията и страховете си, свързани с придвижване с автомобил.

Изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД не допуска обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалите, а то следва да служи единствено за репариране на причинените им вреди, поради това съгласно практиката на ВКС и съдилищата при определяне на размера му се отчита и социално-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Израз на същата са лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата към 2020 г.– 610 лв. и средната работна заплата по данни на НСИ за третото тримесечие на 2020 г. – 1373 лв. Безспорно е, че към настоящия момент икономическата обстановка е силно променена, което се индикира от увеличените през 2024 г. лимити на застрахователно покритие и от значителното нарастване и на минималната, и на средната работна заплата /съответно 1 077 лв. и около 2 500 лв./, но релевантният момент за определяне на обезщетението е датата на настъпване на ПТП и съдът следва да вземе предвид обстановката към средата на 2020 г. Съдът съобрази и съдебната практика по казуси със сходни увреждания при ПТП през 2020 г.