Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8185 от 18.07.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 11453/2022
Вид
Решение № 8185
Подписан
18.07.2022
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.151, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.156 · Закон за енергетиката
  • §1, т.42 · Закон за енергетиката
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 8185 гр. София, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110111453 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „ “ ЕАД, ЕИК , представлявано от - Изпълнителен директор срещу ЕЛ. Т. К., ЕГН: **********, адрес: гр. София, 1309, обл.

София, общ. 4, с която се иска да бъде прието за установено спрямо ответницата, че дължи на ищеца сумата от 2749,70 лв., от която 2336,41 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 27.11.2020г. до изплащане на вземането, и 363,90 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 23.11.2020г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 40,48 лева - главница за периода от м.10.2017г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва от 27.11.2020г. до изплащане на вземането, и 8,91 лева мораторна лихва за периода от 01.12.2017г. до 23.11.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 59578/2020 г. на СРС.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: гр. София, 1309, обл. София, общ. , ж.к. „ “, бл. , вх. Г, ет.1, ап. , Аб. №: , ИД номер:

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ “ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.

1

3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответницата за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответницата е изпадала в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Нелбо Инженеринг“ ООД.

Прилагат се писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Изложени са твърдения, че част от процесните суми са погасени по давност. Сочи се, че всички стойности по месечните фактури са прогнозни до издаване на изравнителна сметка. Оспорват се сумите по размер като завишени, съответно се оспорва и дължимата лихва. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 27.11.2020 г. „ “ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ЕЛ. Т. К. за сумите: 2336,41 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за имот с инсталация № , аб. № за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 27.11.2020г. до изплащане на вземането, и 363,90 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 23.11.2020г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 40,48 лева - главница за периода от м.10.2017г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва от 27.11.2020г. до изплащане на вземането, и 8,91 лева - мораторна лихва за периода от 01.12.2017г. до 23.11.2020г

С разпореждане от 15.03.2021 г. по ч. гр. д. № 59578/2010 г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 54.99 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията 2 си по исков ред.

От представените по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №86 , том I, рег. №1702, дело №81 от 2006 г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот №198, том III, рег. № , дело № от 2020 г. се установява, че на 11.07.2006 г. ответницата ЕЛ. Т. К. е придобила недвижим имот- апартамент №84, находящ се в гр. София, район „ “, ж.к. „ по силата на дарение, а на 14.08.2020 г. е дарила същия този апартамент.

Видно от представения протокол от проведеното на 27.05.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ “ ООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор между „ “ ООД и етажната собственост с адрес: гр. София, ж.к.

„ о силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Пред СРС е ангажиран договор от 06.11.2007 г., сключен между „ “ ЕАД – възложител и „ “ ООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че aбонатната станция топлозахранва два входа - В и Г. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.

Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. Констатирано е, че в топлоснабдения имот през процесния период е имало монтирани 3 броя ИРРО тип „ ” на радиатори в помещения: хол, кухня и стая. В банята има щранг-лира без техническа възможност за монтаж на уред.

Показанията на този тип уреди се отчитат чрез „чип карта”, която се поставя в слота на уреда, след което показанията на ИРРО се изчита със специализиран софтуер и цифрите се прехвърлят автоматично на главен компютър във ФДР. Показанията на уредите се натрупват и не се нулират след края на отоплителния сезон. За двата отчетни периода има служебно изчисление за щранг-лирата в банята на база инсталирана мощност в размер на 680W, умножена по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/

Вещото лице е посочило, че от показанията на уредите е видно, че показания „старо“ за периодите 17/18г. и 18/19г. не съвпада с показание „ново“ за следващия период, както би трябвало да бъде. От отчетените стойности излиза, че уредите натрупват единици през летния период, което технически е невъзможно. Вещото лице е заключило, че 3-те ИРРО не показват реално отчетените единици, поради което от ФДР е следвало да се изчисли 3 служебно ТЕ за отопление на имот на база инсталирана мощност на отоплителните тела, умножена по МСРС.

През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба№ 16-334/06.04.2007г. върху пълната отопляема кубатура 143куб.м., но съгл. акт за разпределение на кубатурата и списък с разпределение на кубатурите в сградата пълната отопляема кубатура, представени на в.л. е 140куб.м.

В процесния имот е имало поставен един брой водомер за топла вода. Отчетите от 28.05.2018г. и 12.05.2019г. с подпис на потребител са представени на в.л. и същите отчетени стойности фигурират в изравнителните сметки.

СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г. и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.

Вещото лице е констатирало, че че топломера с фабр.№4011344 е преминал през метрологична проверка през 2 годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за процесния период за отопление на сградна инсталация и имот и БГВ е 2198,79 лева/ с извършване на корекции относно кубатурата при изчисление на сградната инсталация.

По изчисленията на вещото лице, след извършената корекция на кубатурата при изчисление на сградната инсталация и след като се приспаднат сумите за отопление на имот поради установените грешки при измерването на ТЕ, общо дължимата сума за отопление на сградна инсталация и БГВ е 1953.68 лева.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че съгласно счетоводните записвания на ищеца не са извършени плащания от страна от ответницата за процесния период по издадените фактури за топлинна енергия, както и по фактурите за дялово разпределение.