Определение № 75 от 14.02.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 75 гр. Бургас, 14.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х. Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Д. Д. Михова като разгледа докладваното от Събина Н. Х. Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20242000500039 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на Д. Р. Х., чрез пълномощника адв.Д., против определение №3183/15.12.2023 г. по гр.дело №754/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е спряно отново, на основание чл.229, т.5 ГПК производството по предявения от нея против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че не е налице хипотезата на чл.229, т.5 ГПК – да са налице престъпни обстоятелства, които не е възможно да бъдат установени в гражданското производство.

Твърди се, че доколкото при деликтната отговорност вината на делинквента се презумира, то същата е налице, поради което, освен наказателният съд, и гражданският съд също разглежда и се произнася относно противоправността на конкретното деяние, като в тази връзка може да обоснове вината на делинквента и в този смисъл също се явява орган, който притежава правомощия и компетентност да се произнесе по въпроса за вината. Твърди се, че ищцата е представила в подкрепа на твърденията си, официални свидетелстващи документи, надлежно съставени от компетентни държавни органи, съдържащи всички изискуеми реквизити, които документи,съгласно чл.179 от ГПК, имат обвързваща съда материална доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице.

1

Твърди се, че представените писмени доказателства и направените по делото доказателствени искания ще докажат в условията на пълно и главно доказване в рамките на гражданското производство всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане .

Излагат се съображения, че спирането на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК има за цел, когато в производството по гражданския спор се разкрият данни за престъпление, да се изчака наказателна присъда относно тези обстоятелства, която присъда бъде съобразена по гражданския спор съобразно императивната повеля на чл.300 от ГПК.

Сочи се, че спирането е допустимо само, ако фактът на престъплението не може да бъде установен по реда на гражданския процес, а спорното право е обусловено от тези факти.

Твърди се, че в конкретния случай съдът не констатира, че е невъзможно тези обстоятелства да се установят в настоящото гражданско производство.

На следващо място се твърди, че наличието на висящо наказателно производство в досъдебната фаза е правно ирелеватно за гражданския процес, гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове, поради което решаващият съд може винаги да приеме за установени различни факти, като това несъответствие, при евентуална влязла в сила присъда в обратен смисъл, е преодолимо по реда на осъществявания от ВКС контрол - арг. от чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Цитирана е съдебна практик втози смисъл.

Сочи се още, че предявеният иск нито е с основание чл.124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едногражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение не изисква преюдициално установяване на престъпни обстоятелства -претенциите са за получаване на парично обезщетение вследствие на извършен деликт.

Сочи се и, че всяко престъпление е деликт, но не всеки деликт е престъпление /Решение № 1441 от 2.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6245/2007 г., съответно в хипотезата, при която дори и да се постанови оправдателна присъда искът по чл. 45 ЗЗД, респ. по чл.49 ЗЗД може да бъде основателен /по арг. от Определение № 192 от 23.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2130/2013 г.,1 г.о./.

По изложените аргументи счита, че в настоящата хипотеза не е налице основание за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, въпреки че е образувано досъдебно производство. Цитира се практика на ВКС в подкрепа на изложеното.

В отговор на частната жалба, подаден от ответния застраховател, чрез пълномощника адв.В., се иска оставянето й без уважение като неоснователна.

Излага доводи, че отговорността на застрахователя е функционално 2 зависима от отговорността на извършителя . Твърди, че процесният деликт е престъпление, за което е образувано досъдебно производство, а увредените лица са множество.

Сочи определение №392/30.08.2022 г. по ч.т.д №1544/2022 г. на Второ търговско отделение на ВКС , според което съдът спира гражданското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, когато при разглеждането му констатира престъпни обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на гражданскоправния спор, но не съществува процесуална възможност за установяването им в рамките на исковия граждански процес.

Изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на този спор и с оглед на това исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК (когато наказателното производство е в досъдебна фаза), или на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК (когато наказателното производство е в съдебна фаза); Извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и поради това в случай, че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента.

Твърди, че практиката на ВКС е еднозначна относно обвързаността на решението на гражданския съд и наказателната присъда .

В случаите, когато наказателното производство е в досъдебната си фаза, се приема становището,че е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на гражданското дело, ако е образувано досъдебно производство за престъпление, чийто механизъм за настъпване и привлечено като обвиняем лице са идентични с тези, за които са наведени твърдения в исковото производство.

Действително в хипотезата на чл.45 ЗЗД вината се предполага, но предвид липсата на решение на наказателния съд и обстоятелството, че събраните в досъдебното производство доказателства не се прилагат в настоящото и част от тях остават неизвестни за застрахователя, то за него е невъзможно да обори презумпцията за вина, с което бива нарушен принципът на равенство в процеса.

Поддържа, че според актуалната съдебна практика на ВКС основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на гражданското дело е налице в случаите, когато е образувано досъдебно производство за престъпление, чийто механизъм за настъпване и привлечено като обвиняем лице са идентични с тези, за които са наведени твърдения в исковото производство.

Сочи се и решение № 20 от 20.05.2021 г. по гр.д. № 1372/2020 г. на IV 3 г.о., ВКС в подкрепа на изложеното.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба,становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по исковата молба на Д. Р. Х. против „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788 за осъждането му да й заплати сумата от 100 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени и от настъпило на 11.12.2022 г. пътно-транспортно произшествие самокатастрофа с ППС - автобус с рег.№ А 1525 МВ, марка „Бова“, модел „ФХД 12 370 А“, собственост на „ДС Травел“ ЕООД, управляван от Т. Д. И., застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“, както и сумата от 906,23 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото произшествие, ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция 13.01.2023 г. до окончателното изплащане на главниците.

С определение № 1458/02.06.2023 г. Бургаският окръжен съд е спрял производството по делото на основание чл.229, т.5 ГПК въз основа на постъпило писмо от Окръжна прокуратура-Хасково (вх.№ 8179/09.05.2023 г. по описа на БОС), в което е посочено, че наказателното производство по досъдебно производство № 125/2022 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Хасково е започнато на 11.12.2022 г. със съставянето на протокол за оглед на местопроизшествието и понастоящем се води „за това, че на 11.12.2022 г. в землището на с. Младиново, община Свиленград, област Хасково, на път 11-55, при км. 164+100, при управление на МПС - автобус марка „Бова футура“ с рег. № А 1525 МВ нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на едно лице“. Посочени са предприетите процесуални действия за установяване на причината за смъртта и характера на уврежданията на останалите пострадали лица, че разследването не е приключило, както и, че „по производството няма лице, привлечено в качеството на обвиняем“. Съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК поради идентичност между фактите, изложени в обстоятелствена част на исковата молба, на които са основани предявените исковите претенции, и тези –предмет на установяване в досъдебното производство.

Определението е отменено с определение № 329/24.07.2023 г. по ч. гр.дело №236/2023 г .по описа на БАС. Въззивната инстанция е констатирала, че поради липса на лице, привлечено като обвиняем по досъдебното производство не е налице основанието за спиране на делото по реда на чл.229, т.5 ГПК , тъй като не може да се установи идентичност между

4 образуваното наказателно производство в досъдебна фаза, по което деецът и извършеното от него престъпление съвпадат с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство.

След връщане на делото в Бургаския окръжен съд, с обжалваното определение съдът е констатирал, че за процесното ПТП е образувано пред Бургаския окръжен съд е образувано и висящо и гражданско дело

№1102/2023 година, което ответникът е поискал то да бъде присъединено към настоящото и двете бъдат разгледани в рамките на същото. Посоченото гражданско производство е спряно с определение № 2608 от 18.10.2023 година, което е оставено в сила с определение № 543 от закрито заседание на 13.12.2023 година, постановено по частно гражданско дело № 430/2023 година по описа на Бургаския апелативен съд. Също така, с влязло в сила определение № 219 от закрито заседание на 01.11.2023 година е спряно производството по търговско дело №76/2023 година по описа на Окръжен съд-Хасково, като спирането е при същите данни, до приключване на посоченото по-горе досъдебно производство, тъй като твърденията по искова молба, сложила неговото начало са свързани също с настъпване на вреди от ПТП в резултат на действията на водача Т. Д. И., управлявал автобус № А 1525 МВ, застрахован при ответника и поради идентичност на разглежданите обстоятелства , е намерил, че следва отново да спре производството по делото.

По въпроса за предпоставките за спиране на производството по дела с предявени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ еднопосочната съдебна практика на ВКС приема, че с оглед обвързаността на гражданския съд от влязлата в сила присъда,съобразно чл.300 ГПК срещу виновния за съответното ПТП водач,изходът от наказателното производство е от значение за правилното решаване на гражданския спор.

Съгласно съдебната практика пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК. Прието е, че в тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно.