Решение № 59 от 11.09.2026, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Търговско дело 33/2026
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 11.09.2026
- В сила
- 09.10.2026
- Състав
- БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 517, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 517, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 96, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. Търговище, 11.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ПОЛИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Търговско дело № 20263500900033 по описа за 2026 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 517, ал. 4 ГПК.
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба на В. С. Х., ЕГН ********** с адрес: с. ********, п.к. *******, община ****** област ******, ул. *********** № **** чрез пълномощника си адвокат Д. И. АК-******, с която против „ДИ БЕРИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 205559006, със седалище и адрес на управление: гр. Попово, п.к. 7800, ул. „Любленска", № 9, представлявано от управителя Д. Ж. С., действащо чрез адвокатско дружество „С. И ПАРТНЬОРИ", с БУЛСТАТ 176699155, представлявано от адв. В. Н. С., САК, е предявен иск за прекратяване на търговското дружество.
В исковата си молба ищецът твърди, че е взискател по изпълнително дело, № 20243520400067 по описа на ДСИ при PC – Попово. Делото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден против Д. Ж. С., ЕГН **********, за сумата 181 250 лева, представляваща неизпълнена част от поето задължение по запис на заповед, издаден на 22.11.2018 год., с падеж 30.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2023 год. до изплащане на вземането, както и 9 625 лева разноски по делото. По изп. дело е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника Д. С. в дружеството „ДИ БЕРИ ГРУП“ ЕООД с ЕИК 205559006 която е и едноличен собственик на капитала. Запорът е вписан в търговския регистър със запорно съобщение на 10.12.2025 год. С Постановление № 2/16.03.2026 год. на ДСИ при PC – Попово е овластил ищеца на основание чл.
517 ал. 4 от ГПК да предяви иск пред ОС-Търговище за прекратяване на дружеството „ДИ БЕРИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 205559006. Към момента на 1 постановлението, задълженията на длъжника са в размер на 31 527.32 евро главница, лихви - 8 469.61 евро, разноски - 5 604 евро и публични вземания 24 825.11 евро. Длъжникът не е погасил изцяло задължението си, което се установява от постановление на ДСИ, приложено към исковата молба.
Поради горното моли съда да постанови решение, с което да бъде прекратено „ДИ БЕРИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 205559006. Претендира и разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, уведомено по неговото седалище. На първо място се излага становище за недопустимост на предявения иск с твърдението, че Постановление № 2 от 16.03.2026 г. на ДСИ, с което ищецът е овластен да предяви настоящия иск не е влязло в законна сила. Същото е обжалвано пред ОС – Търговище.
С отговора се твърди, че искът е недопустим и поради липса на правен интерес от страна на ищеца В. Х., да предяви настоящия иск. Изпълнително дело № 67/2024 г. по описа на ДСИ Пл. П., с район PC – Попово е образувано през 2024 г., като по него е налице изпълнение и голяма част от дълга вече е събран. Ищецът има на разположение и други изпълнителни способи, за да удовлетвори вземането си, а прекратяване на търговско дружество чрез иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК е крайна мярка, към която се пристъпва, само когато взискателят не разполага с други средства, за да удовлетвори вземането си.
Дружеството е работещо, с добри финансови показатели, реализира добри приходи и плаща данъци. От разпределяне на дивиденти едноличният собственик ще получи средства, с които ще може да продължи да погасява дълга си. Длъжникът Д. С. е погасявала дълга си в хода на изпълнението.
Освен настоящият иск за прекратяване на „ДИ БЕРИ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК 205559006 ищецът е предявил още два иска, по които са образувани други дела за прекратяване дружеството „ДИ БЕРИ ЛАЙК" ЕООД, с ЕИК 207488159 и „ФРЕШ БЕРИ" ЕООД, с ЕИК 207894366, чиито собственик на капитала е отново длъжника по изпълнението Д. С.
Твърди се още, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като той би се удовлетворил в пълна степен чрез други изпълнителни способи, а не чрез водене на дело за прекратяване на работещо дружество. Липсата на правен интерес се извлича и от това, че ответното дружество по никакъв начин не е осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника Д. С. в изпълнителното производство стойност на дружествените й дялове.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен, в случай, че съдът приеме същия за допустим. Претендира разноски в настоящото производство.
Депозирана е допълнителна искова молба, с която се твърди, че възраженията в отговора са неоснователни. Постановлението на ДСИ, с което 2 е овластен да предяви настоящия иск не е от актовете, които подлежат на съдебен контрол. Длъжникът по изпълнението не е погасил изцяло задължението си, а и не разполага с никакво имущество, от което всикателят би могъл да се удовлетвори. Единственият начин за погасяване на задълженията по изп.дело е предявяването на настоящия иск.
Отговор на допълнителната искова молба не е депозиран.
От фактическа страна съдът установи следното:
Видно от приложеното изп.д. № 67/24 по описа на ДСИ при РС – Попово, същото е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на В. С. Х. против Д. Ж. С., за сумата от сумата от 181 250 лв., представляваща задължение по запис на заповед, сумата от 9 625 лв., представляваща разноски по делото.
В хода на производството съдебен изпълнител е наложил запор върху дружествените дялове, които длъжникът Д. С., притежава в „ДИ БЕРИ ГРУП“ ЕООД ЕИК 205559006. С постановление № 2 от 16.03.2026 година, издадено по изп.д.№ 67/26, съдебният изпълнител е овластил взискателя В. Х. по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК, да предявят иск за прекратяване на дружеството „ДИ БЕРИ ГРУП“ ЕООД ЕИК 205559006, тъй като към 16.03.2026 година, задължението по делото не е било погасено и е било в размер на 31 527.32 евро главница, 8 649.61 евро лихва, 5 604 евро разноски и публични задължения в размер на 24 825.11 евро. Към датата на предявяването на исковата молба, вземанията на взискателя по изпълнителния лист, не е било удовлетворено в пълен размер. Запорът е вписан по партидата на дружеството „ДИ БЕРИ ГРУП“ ЕООД ЕИК 205559006 на 10.12.2025 година.
Видно от представеното по делото удостоверение на ДСИ при РС – Попово, последният с разпореждане от 06.07.2026 година, издадено по изпълнителното дело, е приключил производството по изп.д. № 67/26, на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, поради погасяване на задължението по делото. Т. е. до приключване на първото заседание по делото вземанията на взискателя са удовлетворени.
От правна страна, съдът установи следното:
Предявените искове са допустими. Ищецът е активно легитимиран за предявяване на иска, доколкото е взискател по неудовлетворени вземания и е изрично овластен от съдебния изпълнител да предяви иска пред окръжния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 517, ал. 4 от ГПК когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запор и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от ТЗ без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството.
Към момента на насочване на изпълнението върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала на ответните дружества, вземанията на 3 взискателя са неудовлетворени, което е така и към предявяване на исковата молба, като принудителното изпълнение е насочено върху всички дялове в дружеството. Върху дяловете от капитала е наложен запор чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписвания - търговски регистър и запорът е вписан по предвидения в чл. 517, ал. 1, изр. 2 от ГПК ред. ДСИ е овластил ищеца като взискател по изпълнителното производство за предявяване на иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК. От този момент дружеството придобива качеството на трето задължено лице в образуваното изпълнително производство, като му е запретено да изплати на съдружника стойността на ликвидационния му дял, както и да сключва със същия разпоредителни сделки, с предмет това вземане, водещи до погасяването му.
Искът за прекратяване на дружеството е краен способ за удовлетворяване на кредитора и има изцяло обезпечителен/изпълнителен характер. Поради горното и съгласно предл. 2 на чл. 517, ал. 4 от ГПК, когато се установи, че вземането на кредитора е изцяло погасено преди датата на първото по делото съдебно заседание, искът се отхвърля. В този случай съдът няма право на преценка и ако плащането е доказано до приключване на първото заседание, искът се отхвърля като неоснователен по силата на самия закон. Съгласно представеното от съдебния изпълнител удостоверение, към 06.07.2026 година задължението по изп.д. № 67/26 по описа на ДСИ при РС – Попово е изцяло погасено и това е послужило като основание за приключване на изпълнителното производство, на осн. чл. 433, ал. 2 от ГПК.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице основанията на чл. 517, ал. 4, предл. 2 от ГПК и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Ищецът претендира разноски в настоящото производство, в размер на 640.90 евро, от които 600 евро заплатено адвокатско възнаграждение и 40.90 евро държавна такса. Такива се претендират и от ответника. Въпреки отхвърлянето на иска и по правилата на чл.78 ал.2 от ГПК разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Това е така, тъй като към момента на подаването на исковата молба и образуването на делото, когато е направил разноските, предявения от него иск по чл.517 ал. 4 от ГПК е бил допустим и основателен.
По изложените съображения и на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК съдът РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ предявения от В. С. Х. ЕГН ********** с адрес: с.
***********, п.к. *********, община ******* област ******, ул.
„**************“, № ****, действащ чрез пълномощника си адвокат Д. И. АК – ********* против „ДИ БЕРИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 205559006, със седалище и адрес на управление: гр. Попово, п.к. 7800, ул. „Любленска", № 9, представлявано от управителя Д. Ж. С., действащо чрез пълномощника си адв.
П. В. К., САК иск за прекратяване на „ДИ БЕРИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 4
205559006, на осн. чл. 517 ал. 4, предл. 2 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ДИ БЕРИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 205559006 да заплати на В. С.
Х. ЕГН **********, разноски по делото в размер на 640.90 евро.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________ 5