Решение № 827 от 21.06.2022, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

827 21.06.2022 г. град

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на двадесет и пети май две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Ганева при секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 161 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Щ. Т. М., в качеството на управител на „Манц-3“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, ул.“Цар Симеон“ №16А, против Ревизионен акт (РА) № Р-02000221003840-091-001/20.10.2021г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение

№4/05.01.2022г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас (ДОДОП). Иска се от съда да отмени РА като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание дружеството се представлява от адв.В., която поддържа жалбата, иска отмяна на РА и претендира присъждане на сторените по делото разноски в размер на 2 000 лв., съобразно представения списък на л.334. Представя писмено становище.

Ответната страна

– Директорът на ДОДОП – Бургас, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Т. иска от съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания РА, като съдът не кредитира изготвеното заключение по съдебно-счетоводната експертиза.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство.

Поради това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От приложените по административната преписка доказателства се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000221003840-020-001/06.07.2021 г. (л.217) е възложена ревизия на „Манц-3“ ЕООД с предметен обхват данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.10.2020г.

– 31.10.2020г. Същата е връчена по електронен път на 08.07.2021г., видно от удостоверението на л.219 по делото. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-02000221003848-020-002/30.07.2021г.

(л.78) е удължен срокът на ревизията до 08.09.2021 г., като заповедта е връчена по същия начин на 30.07.2021 г. (л. 80). И двете заповеди са издадени от Н.К.Ж., на длъжност началник сектор при ТД на НАП Бургас, оправомощена със заповед № РД-349/30.06.2021г. (л.15) да изпълнява функциите на компетентен орган да издава заповеди за възлагане на ревизии.

След завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-02000221003840-092-001/17.09.2021г. (л.49-71), надлежно връчен на дружеството по електронен път на 17.09.2021г. (л.72). В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК от ревизираното лице (РЛ) е поискано удължаване на срока за предоставяне на възражения по РД (л.41), като искането е уважено с уведомление № Р-02000221003840-РУС-001/04.10.2021г., връчено на задълженото лице на 04.10.2021г. (л.39). Срокът за предоставяне на възражения е удължен до 17.10.2021г., като в указания срок от страна на дружеството не е представено възражение по РД.

След преценка на извършените при ревизията действия, на мотивите на ревизиращия екип, изложени в РД, органът възложил ревизията и ръководителят на ревизията са постановили РА № Р-02000221003840-091-001/20.10.2021г. (л.23-27). С цитираният РА е установено задължение на „Манц-3“ ЕООД за ДДС за периода от 01.10.2020г.

– 31.10.2020г., в размер на 30 838,39 лева и лихви за просрочие в размер на 2 899,11 лева. РА е връчен електронно на 20.10.2021г. (л. 36). В изложението на РА е отразено, че са констатирани различия с декларираните от лицето данни за ревизирания период. Посочено е, че за периода е подадена справка-декларация с вх.№ 02003247654/ 16.11.2020г. в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС. При извършване на ревизията са установени основания за корекция на извършените доставки и начисления данък (продажби). Към производството е приобщен Протокол обр.Кд 73 № АА 1303786/01.10.2020г. (л.99) от извършено посещение на обекти на дружеството и извършена инвентаризация на СМЗ в ресторант „Парос“, с който са установени налични СМЗ с отчетна стойност 1054,00лв. В резултат от извършеният анализ на база на събраните доказателства в РД

№Р-02000221003840-092-001/17.09.2021 г. е установена липса към 01.10.2020г. на материали по сметка 302 и стоки по сметка 304 с отчетна стойност в общ размер на 154 191,94 лв. За тези материални запаси е направен анализ и е установено, че при придобиването им „Манц-3“ ЕООД е ползвало право на приспадане на пълен данъчен кредит. Предвид това, за установеното с РА задължение, органът се е позовал на разпоредбата на чл.79, ал.1 и ал.4 във вр. с чл.86 от ЗДДС и е определил задължение за ДДС.

С жалба вх.№ ИТ-00-8799/04.11.2021г. по описа на ТД на НАП Бургас, ревизираното лице е оспорило РА №

Р-02000221003840-091-001/20.10.2021г. пред директора на ДОДОП – Бургас, като с нея се възразява изцяло срещу размера на установените с него публични задължения. Намира, че органа по приходите неправилно е приложил процесуалния и материалния закон. Твърди, че както в РД, така и в РА липсват конкретни факти и доказателства за определянето на данъчно задължение. Излага доводи, че в случая не са налице предпоставки за прилагане на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, нито пък за приложение на ЗДДС. Намира за неправилни твърденията за съдържаща се невярна информация в оборотните ведомости. Формулирано е искане за отмяна на оспорения РА като неправилен и незаконосъобразен.

По повод така подадената жалба, с Решение № 4/05.01.2022г. (л.10-14), директорът на ДОДОП - Бургас е потвърдил РА № Р-02000221003840-091-001/20.10.2021г., с който са установени дължимите от „Манц-3“ ЕООД задължения за данък по ЗДДС за данъчен период от 01.10.2020г. – 31.10.2020г., в размер на 30 838,39 лв. и лихви за просрочие в размер на 2 899,11 лв. Според изложените в решението мотиви, органът счита, че преминаването към облагане по особения ред в случая е обосновано с наличие на две от предпоставките, обособени в чл.122, ал.1 от ДОПК, а именно предпоставките по т.2 и по т.4, като посочва, че както в РД, така и в уведомлението за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК, са изложени мотиви относно наличието на предпоставките за облагане по този ред основани на извършен преглед и анализ на документи, събрани в предходни ревизионни производства. Намира извода на ревизиращите органи, че по счетоводни данни към 30.09.2020г. дружеството следва да разполага с материали на стойност 148 646,70 лв. и стоки на стойност 6 599,24 лв. за правилен. В изложението на решението органът посочва, че тази наличност е съпоставена с наличността, установена при извършена инвентаризация на 01.10.2020г. в размер на 1 054,00 лв., в резултат на което е констатирана липса на стоково-материални запаси (CMЗ) в размер на 154 191,94 лв. Според решаващия орган предвид доказателствата, че е осъществена хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗДДС, изразяваща се в установена липса на стоки, за които е ползван данъчен кредит, на основание чл.86 от ЗДДС с РА правилно е определен допълнително дължим ДДС в размер на 30 838,39 лв. /154 191,94 лв. х 20 %/ ведно с дължимите лихви за просрочие. Решението е връчено на жалбоподателя по електронен път на 11.01.2022 г. (л. 9).

В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство, изцяло се оспорват констатациите на приходния орган, обективирани в РА № Р-02000221003840-091-001/20.10.2021г., потвърден с решението на ДОДОП – Бургас. Жалбата по същество изцяло преповтаря доводите, изложени в жалбата пред директора на ДОДОП – Бургас. Формулирано е искане за отмяна на оспорения РА като неправилен и незаконосъобразен.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), в заключението на която е посочено, че установения размер на липси е получен, като от сбора на сумите 148 646,70 лв. /начално салдо по сметка 302 към 01.01.2018 г./ и 6 599,24 лв. /начално салдо по сметка 304 към 01.01.2018г./ е приспадната наличността, установена при инвентаризацията към 30.09.2020 г. в размер на 1054,00 лв. Вещото лице посочва, че във връзка с извършена предходна ревизия, приключила с РА № Р02000218004233-091-001/28.03.2019г. (л.238) са посетени обекти на дружество и е констатирано, че към 31.10.2018г. наличните хранителни продукти в обект хотел „Парос“ гр.Поморие са на стойност около 150,00 лв. /резултатите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка № 0626650 от 31.10.2018г./. Обхватът на ревизията, завършила с цитирания ревизионен акт е по ЗДДС и по ЗКПО и е със срок до 31.12.2017г., поради което установеното при проверката към 31.10.2018г., не е намерило отражение в ревизионния доклад. При съобразяване с констатираното в протокол за извършена проверка № 0626650 от 31.10.2018г. и при проследяване на оборотите и салдата на сметките от група 30 /стоково-материални запаси/ от 31.12.2017г. до 30.09.2020г., наличността към 30.09.2020г. според вещото лице следва да бъде: Дебитно салдо по сметка 302 /Материали/ в размер на 0,00 лв. и Дебитно салдо по сметка 304 /Стоки/ в размер на 145,41 лв. При сравняване на установените стойности по счетоводни данни - 145,41 лв. и наличностите, намерени при извършена инвентаризация на материални запаси на ревизираното лице към 30.09.2020 г. в размер на 1 054,00 лв. според заключението е налице разлика в размер на 908,59 лв., представляваща липса на стоково - материални запаси. Относно ползването на данъчен кредит за всички закупени стоки и материали, експертът посочва, че в ревизионния доклад е констатирано, че за периода 01.01.2017г. до 01.10.2020г., задълженото лице винаги е ползвало пълен данъчен кредит на закупените материали и стоки, но отбелязва, че при извършения анализ на дневниците за покупки по ЗДДС, съответно ползваното право на данъчен кредит, периодът 2017г. не участва. Твърди, че тъкмо наличностите към 31.12.2017г. по оборотна ведомост са приети за начални салда на 2018г. и пренесени през годините до 30.09.2020г. формират размера на установената липса.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в

РД при извършените анализи на дневниците за покупки по ЗДДС периодът за 2017г. не участва. Посочва, че анализът на покупките и ползваното право на данъчен кредит е за период 2018г., 2019г. и до месец октомври на 2020г. Т.е според експерта от ревизиращия екип е направен извод за ползван данъчен кредит и през 2017г., без обаче да са анализирани дневниците за покупки за същата година.

Твърди, че в отговор на въпрос №1 от ССЕ е приела за стойности тези, посочени в оборотните ведомости и кредитирани от органа по приходите. Разяснява, че разликата в изчисления, направени в експертното заключение и тези направени в РД, са само по отношение на протокола за извършена инвентаризация от 31.10.2018г. (л.234). Заявява, че при изготвяне на експертизата е използвала оборотни ведомости, използвани и от органът по приходите. Експертът споделя направения от органа по приходите извод, че крайните салда към 31.12. следва да отговарят на началните салда за следващата година, като посочва, че в случая това изискване не е изпълнено счетоводно. На зададен в съдебно заседание въпрос вещото лице отговаря, че стойностите в отговор на въпрос № 2, са различни от тези, които са посочени в ревизионния доклад като начални салда, респ. като крайни салда, поради това, че във въпрос №2 е поставено условие да бъде съобразен отговора с протокол за инвентаризация от 31.10.2018г. Уточнява, че този протокол е правен в хода на предходна ревизия, но резултатите от него не са обективирани никъде, тъй като обхвата на предходната ревизия е бил до 2017г. Проверката за фактическите наличности е станала в хода на извършване на ревизията през 2018г. и всъщност този протокол е останал извън констатациите в РА по преходното ревизионно производство. Твърди, че така е останал извън счетоводството на ревизираното лице. Т.е този протокол не е намерил счетоводно отражение през 2018г. като счетоводно записване по сметките от група 30 и след което изведнъж салдата отразяват този протокол, което според експерта означава, че без да е осчетоводен, той се е отразил на крайното салдо на дружеството. Според вещото лице няма записвания по този протокол, а само отражение на крайното салдо.