Решение № 59 от 15.08.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. гр. Д., 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев

Членове:

Атанас М. Каменски

Милена Ив. Хараламбиева в присъствието на прокурора З. В. Т. като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223200600037 по описа за 2022 година Производството е образувано по реда на гл.ХХI от НПК, по жалба на упълномощени защитници на И. Й. П. срещу присъда №42/16.12.2021г. по н.о.х.д.№815/2019г. на РС-гр.Д..

С атакувания първостепенен акт подсъдимият е признат за виновен в това, че на 03.12.***г. в гр.Д., по бул.„***“-посока гр.В., на около двеста метра след отклонението за комплекс „Г.“, на пешеходна пътека–М8, при управление на лек автомобил „Санг Йонг Кайрон“ с К№***, нарушил правилата за движение по пътищатачл.20, ал.1 и ал.2, изр.2, чл.23, ал.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил на В. Е. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в ***, довело до трайно затруднение в движението на крака за период от около два-три месеца, поради което и на основание чл. 343, ал.3, Б.„а", във в-ка с чл.343, ал.1, Б.„б", чл.342, ал. 1, чл.343г и чл. 55, ал.1 от НК на П. са наложени лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години, както и лишаване от 1 правоуправление за срок от шест месеца .

На основание чл.189, ал.3 от НПК на подсъдимия са възложени и сторените по делото разноски.

По същество с жалбата се оспорват законосъобразносттапроцесуална и материалноправна, както и обосноваността на атакувания акт. Навеждат се твърдения за допуснати от първостепенния съд нарушения на процесуалните правила досежно събирането, проверката и оценяването на доказателствения материал, подбора на подлежащите на кредитиране доказателствени източници, респективно-установяването и тълкуването на фактите, довели в съвкупност до заявеното неправилно прилагане на материалния закон.

В тази връзка, въз основа на предпоставките по чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК се пледира за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен в извършването на вмененото престъпление, респективно-за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от нов състав от стадия на разпоредителното заседание.

Представителят на ОП-гр.Д. изразява становище за допуснато от първостепенния съд нарушение по чл.348, ал.3, т.2 от НПК, поради което поддържа искането за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Представителят на частния обвинител пледира за потвърждаване на присъдата, доколкото не се констатират основания за отмяна и връщане.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал и изложените от страните доводи, настоящият състав счете жалбата за основателна в частта на развитите и от обвинението доводи, както и с оглед следните допълнителни констатации:

Видно от протокола от 07.08.2019г. по н.о.х.д.№815/2019г. на РС-гр.Д., първоинстанционният съдебен състав е дал ход на 2 разпоредителното заседание, предоставил е възможност на страните да вземат отношение по въпросите на чл.248 от НПК, след което е обявил определението си, материализирано в съдебния протокол.

Няма данни съставът да е провел тайно съвещание. Самото определение не е подписано от участващите съдебни заседатели.

Доколкото самият протокол е изготвен на 08.08.2019г., същият е подписан единствено от председателя, след което за страните е възникнала и възможността по чл.312 от НПК-в тридневен срок да поискат допускането на поправки и допълнения.

В разпоредително заседание се извършва по вътрешно убеждение преценка за справедливостта на производството по отношение на процесуалните нарушения, при която съдебният състав се ангажира със становище по всички въпроси по чл. 248, ал.1 от НПК. За да обвърже съдебния състав, по силата на чл.34 от НПК тази преценка следва да е скрепена с подписите на всички негови членове, подобно на определението за прекратяване/спиране на наказателното производство, произнасянето по мярката за неотклонение и постановяване на присъдата. Същото следва и от логическото и систематическо тълкуване на нормите на чл. 248, ал.2 и ал.5, респ. чл.249- чл.252 от НПК, визиращи актове на съда, а не за такива на съдията-докладчик, респ. председателят на съдебния състав. В действителност съгласно нормата на чл.311, ал.2 от НПК протоколът за съдебното заседание се подписва единствено от председателя и от съдебния секретар, но не и в случаите, когато в този основен за процеса документ се удостоверяват определени крайни актове за определен етап на производството–определения за прекратяване/спиране на наказателното производство, за произнасяне по мярката за неотклонение и т. н. В случая пропускът на първостепенния съд може да бъде окачествен единствено като нарушение по чл.348, ал.3, т.3 от НПК-липса на произнасяне по чл.248, ал.5 от НПК от надлежния съдебен състав, съставляващо 3 безусловно основание за отмяна на атакуваната присъда.

Допълнително основание за належащата отмяна са и съдържащите се във възраженията на защитата и на представителя на държавното обвинение съображения досежно формата и съдържанието на представените към атакувания акт мотиви, доколкото въпросното изложение категорично не съответства на минималните стандарти по чл.305, ал.2 от НПК в няколко насоки:

Изложението на фактите действително съставлява директно пренасяне на очертаната в обвинителния акт теза, изцяло оспорвана от защитата. Освен това разборът на обосноваващия фактологията доказателствен материал е подменен с пряко цитиране на експертните заключения, фиктивно деклариране на отказа да бъдат обсъдени дадените от подсъдимия обяснения и безкритично кредитиране на „изготвените от компетентни вещи лица, обективни и пълни заключения“. Що се касае до техническите аспекти на инкриминираното поведение достоверността на отстояваната в процеса защитна теза действително може да бъде проверена чрез съпоставяне с показанията на очевидците, обективните констатации по огледния протокол и съответните експертни заключения по техническите параметри на казуса, но съображенията за това решение е следвало да бъде обявени изрично и в дължимия обем, още повече, че обяснимата лаконичност на отказите на поставените в съдебно заседание доказателствени искания е следвало да бъде преодоляна поне в изготвените от първата инстанция мотиви. Същевременно данните за действията на пострадалия непосредствено след произшествието, обективната невъзможност да се приобщи първоначалната рентгенова снимка, предоставения от повереника резултат от образното изследване след свалянето на гипса, очевидно са налагали полагането на значително повече аналитични усилия, за да се изложи обоснован и нееднозначен отговор на поставените от защитата въпроси досежно вида и характера на претърпяното от 4 пострадалия увреждане, явяващи се преди всичко елемент от обективната страна на вмененото престъпление.

Заниженият стандарт на обсъжданите мотиви е очевиден и в някои допълнителни аспекти. Първостепенният съд приема, че процесния участък от пътното платно се състои от „три пътни ленти, разделени с надлъжна пътна маркировка тип „МЗ"“, докато още в хода на огледа-раздел I, т.2 и т.3 от протокола, се описват две пътни ленти от по три метра и лента-зона за паркиране, широка два метра. При наличие на алтернативни права и задължения по чл.15 от ЗДвП, въпросът очевидно е от съществено значение за правилното решаване на казуса. Приемайки, че пешеходецът В. Д. е претърпял ***, абзац по надолу в мотивите си съдът обсъжда несъществуващо по делото заключение на СМЕ относно счупването на шийката на лявата бедрена кост на „св.Т.“, а още на първата страница от мотивите се цитира допуснато изменение на обвинението по отношение на подсъдимия „И. Й. П.“.

Така установените пороци на атакувания съдебен акт могат да бъдат окачествени единствено като пълна липса на мотиви, осуетяваща възможността за провеждане на пълноценен инстанционен контрол и по същество действително съставляват второ самостоятелно основание за отмяна.

Воден от изложените констатации и съображения настоящият състав прие, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени, неотстраними при въззивния контрол нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в незаконосъобразно провеждане на преюдициалното разпоредително заседание и липса на годни мотиви към атакуваната осъдителна присъда, като на основание чл.335, ал.2, във в-ка с чл.348, ал.3, т.2, пр.1 и т.3 от НПК,

РЕШИ:

5

Отменя изцяло присъда №42/16.12.2021г. по н.о.х.д.№815/2019г. на РС-гр.Д., като връща делото за повторно разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6