Определение № 13162 от 02.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13162 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. Н.А като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Н.А Гражданско дело № 20261110106161 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. М. М. срещу С. Д. С., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване следните два самостоятелни иска:

1. Иск за прогласяване нищожността на Решение от 04.12.2014 г. по гр. д. № 4003/2014 г. на СГС, I ГО, 20-ти състав, и обезсилване на издадения въз основа на него изпълнителен лист (с посочено правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК);

2. Отрицателен установителен иск за недължимост на вземания по изп. д. № 4737/2018 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински (с правно основание чл. 439 ГПК).

В изпълнение на дадени от съда указания с разпореждане, ищцата е депозирала уточнителна молба, с която заявява, че поддържа исковете като напълно самостоятелни, като изрично посочва, че не търси отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303 ГПК, а прогласяване на неговата нищожност.

Съдът, като обсъди изложените в исковата молба и уточнението твърдения, намира следното:

По предявения иск за прогласяване нищожност на съдебно решение по чл. 270, ал. 2 ГПК: Действително, съгласно константната съдебна практика на ВКС, искът за прогласяване на нищожност на съдебно решение представлява извънреден, извънинстанционен способ за проверка на влезли в законна сила съдебни решения, чрез който се цели отпадане на привидно възникналата сила на присъдено нещо, с която решението обвързва страните. Въпреки това, за да бъде този иск процесуално допустим и да има годен предмет, ищецът е длъжен да въведе фактически твърдения за пороци, които законът и практиката приравняват на нищожност – постановяване от ненадлежен орган или в незаконен състав, извън правораздавателната власт на съда, липса на писмена форма, липса на подпис или абсолютна неразбираемост на волята на съда. Пороци като неправилност на решението, допуснати процесуални нарушения (вкл. нередовно призоваване), необоснованост, липса на мотиви, както и пороци във волеизявленията на 1 страните (твърдян натиск и тормоз при признание на иска) или присъждане на нищожна неустойка, не водят до нищожност на съдебния акт. Тези пороци са относими единствено към инстанционния контрол за правилност или към извънредната отмяна на влязъл в сила съдебен акт (чл. 303 ГПК). В конкретния случай ищцата обосновава претенцията си за нищожност изцяло с твърдения за допуснати процесуални нарушения, пороци на волята и материална незаконосъобразност. Тези твърдения по своето съдържание не въвеждат годен фактически състав, който да обуславя допустим иск за нищожност по чл. 270, ал. 2 ГПК, поради което искът е изначално лишен от предмет.

На следващо място, съдът намира, че с предявяването на настоящия иск за нищожност въз основа на изложените фактически твърдения, ищцата не преследва легитимен интерес, а действията представляват злоупотреба с процесуално право по смисъла на чл. 3 ГПК във връзка с чл. 57, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЧП). По аналогия с разпоредбата на чл. 35, § 3, б. „а“ от ЕКЧП, понятието „злоупотреба“ се разбира в обичайното му значение – като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено

. Всяко поведение на страна, което явно противоречи на целта на правото на защита и създава неоправдана работа на съда чрез подаване на досаждащи и явно неоснователни искове (подобни на вече преклудирани спорове или очевидно негодни правни средства за пререшаване на дело по същество), съставлява злоупотреба с правото на правосъдие (в този смисъл са и мотивите в практиката на ЕСПЧ по делата Miroļubovs and Others v. Latvia, M. v. the United Kingdom, Philis v. Greece и др.) .

Използването на извънредния способ по чл. 270, ал. 2 ГПК за релевиране на оплаквания за неправилност на влязъл в сила акт е именно такова неправомерно действие, поради което и само на това основание искът се явява процесуално недопустим .

По предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК: Ищцата е предявила иск за установяване, че не дължи претендираните суми по изпълнително дело № 4737/2018 г. на ЧСИ Милен Бъзински, като се позовава на факта, че вземанията са погасени по давност, изтекла след постановяване на съдебното решение и преди образуване на изпълнителното дело. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК, искът за оспорване на изпълнението може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищцата въвежда твърдения за правопогасяващ факт (изтекла давност), настъпил именно след този момент, поради което предявеният иск е процесуално допустим и редовен. Въпросът дали ищцата може да докаже точния момент на влизане в сила на съдебното решение, съответно дали давностният срок реално е изтекъл, касае изцяло съществото на материалноправния спор, подлежи на доказване в хода на съдебното дирене и определя основателността на иска, но не обуславя неговата недопустимост. Ето защо искът по чл. 439 ГПК следва да бъде приет за разглеждане по същество.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Т. М. М., ЕГН **********, срещу С. Д. С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на Решение от 04.12.2014 г. по гр. д. № 4003/2014 г. по описа на Софийски градски съд, I ГО, 20-ти състав, като процесуално недопустим и съставляващ злоупотреба с право.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 106161/2026 г. по описа на СРС, 34-ти състав, в тази му част. (Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата).

ПРОДЪЛЖАВА производството по делото по предявения от Т. М. М. срещу С. Д. С. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не се дължат сумите по изпълнително дело № 4737/2018 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3