Решение № 3792 от 15.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3792 гр. София, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря Р. ЛАШОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20211110132649 по описа за 2021 година иск с пр. осн. чл. 411, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - фирма“ АД, моли да се осъди ответникът да му заплати:

- сумата от 525,51 лева, обезщетение по щета № 2003033987, ведно със законната лихва.

Претендира и разноски.

Ответникът – ЗАД „фирма", оспорва иска:

- механизма на ПТП;

- стойността на обезвредата;

- навежда и други правни доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

До доказване на противното от страната, която има интерес да го стори, протоколът (разбиран като фактически констатации) обвързва съда (например: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.). В случая обаче е представен напълно негоден протокол, тъй като в него е посочено, че двата л.а. са се движели в едно посока в различни ленти, като и двамата участници сочат, че не са виновни („не признавам вина“).

Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като 1 компетентно изготвено. От него се установява, че стойността на обезвредата е 607,03 лева.

Съобразно посоченото по-горе, механизмът на произшествието, възприет от в.л., е недоказан.

Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. Х. и П.. От показанията им се установява следното:

- св. Х.: през 2020г. (датата на инцидента не е проблемна – 12.11.2020г.) се движела в гр. Г., като управлявала л.а. марка „О.“, модел „А.“, рег. № ....., по бул. „А.“, посока към площада, центъра на града. Имало един светофар, след който се престроила в дясното платно, т.к. била в посока направо. Престроявайки се и застигайки автомобила, който се движел до нея, т.к. пред него имало друг автомобил, който завивал наляво, автомобилът навлязъл в нейното платно и я ударил. Уврежданията по нейния автомобил били на преден ляв калник, по другия автомобил – преден десен калник. Тя била в дясното платно, другият автомобил в лявото платно. Ударът настъпил в дясното платно.

- св. П.: Било вечер, миналата есен, станало ПТП в центъра на Г. Карала л.а. марка „М.“, рег. № ...., в средната лента по посока към Т. На един светофар усетила някакъв удар отдясно. Спряла и слязла. Като огледала нейната кола, видяла, че отдясно бронята, калника, гумата и джантата, всичко било в удар. Не можали да се уточнят с другия водач, защото и тя си бях в лентата на движение и другия свидетел си бил в неговата лента. Тя (св. П.) била в средата, а св. Х. - в лентата за надясно. Тя карала направо, нямала маневра за никъде.

Ударът бил от лентата отдясно. Ударът настъпил в предна дясна част на нейния автомобил.

Другият водач започнал да попълва протокола и след това тя видяла, че тя е попълнила така, че все една свидетелката имала вина. Държала веднага да извикат полиция.

Другият водач казал, че нейният съпруг е полицай, че тя познава колегите. Обадили се, дошла полиция, тя говорила с тях и те казали, че като не можели (двете свидетелки) да установят кой е виновен, да се оправят - да си пишат някакъв протокол.

- св. Х. – признава, че били извикали полиция, но думите на другия водач били:

„доколкото знам, след като няма пострадали, не е необходимо да идва полиция, можем просто да попълним протокол“. Полицаите казали, че по тяхна преценка другият водач е виновен и ù показали да си попълни протокола в дясната част.

Отговорът на първия свидетел е на питане на съда дали изложеното от втория относно полицията е вярно. от правна страна:

Съгласно нормата на чл. 411, ал. 1 от КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно 2 средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Двамата участници в инцидента не са постигнали съгласие относно вината за случилото се.

Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:

1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;

… а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи;

… г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието; д) да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби;

3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие (чл. 123, ал. 1, посочените по-горе хипотези, и ал. 3, б. Б от ЗДП).

Служителите на КАТ са били длъжни да изготвят протокол за ПТП, но не са го сторили. Погоре изрично бе посочено, че въпросът на съда към първия свидетел бе, дали изложеното относно органите на КАТ от страна на втория свидетел, е вярно. Не бе опровергано, че служители на КАТ са извикани, както и обстоятелството, че самите те са познати на св. Х., тъй като съпругът ù е полицай. Първият свидетел описва, че е извършил маневра, за да може да влезе в дясната лента. Вторият свидетел отрича да е извършвал каквато и да е маневра, тъй като пътят му е бил направо. В тази хипотеза, предвид мястото на удара е възможно десният л.а. (марка „О.“) да е извил повече и наляво, за да може евентуално да вземе завоя с 3 по-голя дъга или да е предприел някакво друго неправилно от гледна точка на ЗДП и правилникът му движение. Съображенията на съда са, че ако тя е познавала служителите на КАТ, не е логично те да не я подкрепят както изготвят протокол за ПТП, който би ù бил от полза. Поведените на служителите има смисъл (логика) само, ако са искали да предпазят позната като не я обвинят, че е предизвикала инцидента (става въпрос за човешка презумпция: При установяване на обективната истина, съдът може да си служи и с човешки презумпции - Решение № 400/13.04.55 г., по гр.д. № 1962/55 г., на I г.о.,: неустановените от закона предположения не са нищо друго освен заключения на съдията за истинност на един оспорен факт от наличните установени и потвърдени факти). Изложеното е само логическа спекулазция, но на базата на показанията на свидетелите – тези на втория свидетел са малко по-логични, а съдът не може да откаже да установи фактическа обстановка само поради факта, че показанията на двамата участници си противоречат.

Ако първият свидетел е предизвикал инцидента, а вторият не е навлязъл в нейното платно (за което всъщност няма сигурни данни), то искът е неоснователен (чл. 154 от ГПК). по разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 и от ГПК на ответника се дължат разноски – 400 лева (съобразено възнаграждение от 200 лева).

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД "фирма“ АД, ЕИК ... срещу ЗАД „фирма", ЕИК ... за заплащане на сумата от 525,51 (петстотин двадесет и пет лева и петдесет и една стотинки) лева, обезщетение по щета № 2003033987, като НЕОСНОВАТЕЛЕН

ОСЪЖДА на основание 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ЗД "фирма“ АД, ЕИК , да заплати на ЗАД „фирма", ЕИК ......., сумата от 400 (четирисотитн) лева, сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4